Изследователският отдел на списание Economist публикува годишния си Индекс на демокрацията по света.
Особености на индекса
Въпреки, че няма консенсус по това как се измерва демокрацията, изследователите са се опитали да компилират няколко характеристики, които според тях дават най-ясна представа за ръста на демокрация в едно общество.
Демократичният индекс се изчислява по пет основни категории показатели
• свободни избори и плурализъм на партийната система,
• граждански свободи,
• ефективно правителство,
• участие в политически формации и
• политическо възпитание на обществото.
Наличието на свободно провеждани избори и граждански свободи са основните изисквания, за да може едно общество да се нарече демократично.
Ефективността на правителството се отчита от броя на решенията, които са били приложени на практика. Независимо дали едно общество е демократично, ако законите гласувани от демократичният парламент не намират приложение в ежедневието, то тогава смисъла от демокрацията се губи.
Според индекса демокрацията не е само сбор от институции.
Политическото възпитание на едно общество е смятано за основен елемент за ефективното функциониране на демокрацията. Ако обществото е пасивно и апатично към политическите решения вземани от правителствените структури, то тогава демократичните устои на държавата са осезаемо разклатени. В този ред на мисли активното участие на гражданите в политическия живот на страната е от основно значение.
Според изследователите от Economist демокрацията е продължителен процес и различните общества са достигнали различно стъпало в хода на този процес. Така се обособяват четири основни типа страни по отношение на демократично развитие:
• абсолютни демокрации,
• дефектни демокрации,
• хибридни режими и
• авторитарни режими.
Индексът се изчислява като се осреднят стойностите на петте посочени по-горе показателя. Скалата варира от 0 до10, като съответно абсолютните демокрации имат ниво над 8, дефектните демокрации от 6-7.9, хибридните режими от 4-5.9 и авторитарните режими под 4.
Някои общи резултати
Индексът обхваща 167 страни, което е по-голяма част от световното население.
Няколко неща правят впечатление:
1. Едва 28 страни се класират като абсолютни демокрации, което ще рече, че само 13% от световното население живее в абсолютно демократична политическа система.
2. Въпреки напредъкът на демокрацията през последните години, около 40% от населението все още живее в условията на авторитарен режим (повечето от които са в Китай) .
3. Почти перфектна демокрация е Швеция, следвана от останалите скандинавски страни.
4. Изненадващо Америка, смятана за люлката на демокрацията пада в края на класацията на абсолютните демокрации. Причината е в някои аспекти на управлението и в ниската избирателна активност.
5. Дефектните демокрации са концентрирани предимно в Латинска Америка и Източна Европа.
6. Интересното за Източна Европа е, че тук се наблюдава разминаване на официално приетите степени на демокрация и реалното и съществуване . Оценено е, че от всички 28 страни в Източна Европа само две са абсолютни демокрации, а именно Чехия и Словения.
България
България попада в групата на дефектните демокрации, които са общо 54 от всички включени в индекса страни.
В рамките на Източна Европа България е една от 14-те такива страни.
В световната класация страната се нарежда на 49-то място, като демократичния индекс е 7.10 .
Страната има доста добри показатели по отношение на избирателния процес и плурализма в политическите партии и формации. Това се дължи на оценката за свободен избирателен процес в страната, наличието на универсални избирателни права и на многобройните партии. По този показател България се нарежда на едно от първите места със стойност от 9:58. Друг показател, по който България има добро място, е гражданската свобода, която е оценена с 8.53. Смята се, че има свобода на словото, медиите, политическите нагласи и религиозните вероизповедания.
България се представя зле предимно по показатели на политическо възпитание и активност на населението, което се тълкува като признак за крехкост на демократичното развитие. Показателите в тези сфери са респективно 5.00 за политическо възпитание и 6.67 за активност.
Важно е да се спомене, че ниските показатели за политическа култура и активност се определят от високото недоверие в правителството и влиянието на дългия преходен период от комунизъм към демокрация.
Особено нисък е показателят ефективност на правителството, което индекса оценява на ниво 5.71. Ниският индекс за ефективност на правителството се определя от тежката бюрокрация и липсата на легален и демократичен контрол върху решенията на правителството. Естествено, при това положение е ниско и общественото доверие в работата на правителството, което се съчетава с отчетливо наличие на корупция и липса на прозрачност при работата на правителството.
България – дефектна демокрация
Изгледите пред България да се изкачи в класацията не са негативни. Ако страната успее да се справи с корупцията и политическата апатия в обществото може би следващата година страната ще се изкачи на по-високо място в класацията.
–––––––––––––––-
* Докладът е изготвен от Изследователския отдел на списание Economist (Economist Intelligence Unit) Виж: http://www.economist.com/media/pdf/DEMOCRACY_INDEX_2007_v3.pdf, 23.11.2006
** Авторът е стажант в Институт за пазарна икономика.
