Доходни методи за измерване на средната класа

В скорошен брой на седмичния бюлетин на ИПИ – Преглед на стопанската политика – разгледахме еволюцията на разнообразните определения за това какво представлява обществената група, която се описва като „средна класа”. Промяната, която може да бъде проследена в дефинициите, използвани от мислители през вековете, ни показва постепенно преминаване от идентифициране на средното съсловие с обществен статус, характер на полагания труд и образователен ценз към измерване чрез доходите. С други думи, принадлежността към средната класа за по-новото поколение изследователи се определя не от това дали един индивид е учил или работил определено нещо, а строго според това дали доходите му се намират в средата на скалата.

От особен интерес винаги е била темата за намаляване/увеличаването на средната класа. В тази посока са и много от изследванията последните 30 години, които използват доходния метод. Например Thurow (1984) дефинира принадлежащите към средната класа като живеещите в домакинства с доходи от 75% до 125% от медианния доход на домакинство. По този начин изчислява, че в САЩ домакинствата от средната класа намаляват от 28% от всички през 1967 г. до 24% през 1982 г. Lawrence (1984) се концентрира върху седмичните доходи на работниците, които се трудят на пълно работно време – използва като дефиниция за средната класа тези, получаващи между 2/3 и 4/3 от медианния седмичен доход. Според тази концепция процентът на работниците в средата спада от 50 през 1969 г. до 46 през 1983 г.

Подобно на тях, Bradbury (1986) търси отговор на това дали има промяна в размера на средното съсловие, но се съсредоточава върху семейните доходи и предлага като дефиниция тези семейства, които изработват (или получават по други канали) от $20 000 до $49 999 ( в долари от 1984 г.). Този интервал е дефлиран до 1973 г. и се стига до извода, че средната класа е намаляла от 53% до 48% (през 1984) от всички. Нещо интересно се опитват да постигнат Horrigan и Haugen (1988): да създадат универсален критерий, в който да може да се вписват различни доходни дефиниции на средната класа, но по такъв начин, че получените резултати да са по-солидни и по този начин да бъде отчетена промяната на размера на средната класа във времето.

Критерият на Horrigan и Haugen се състои от два елемента. Първо – долната граница на средната класа трябва да бъде с доход между 60% и 90% от медианния, като идеята е той да е значително над линията на бедността. Второ – размерът на средната класа трябва да включва между 40% и 60% от всички изследвани единици (индивиди, семейства или домакинства), като горната класа трябва да е по-голяма или равна на 5% от изследваните единици. Отговаряйки на тези два критерия, според двамата изследователи един диапазон може реалистично да обхване групата на средната класа. Използвайки собствената си дефиниция, Horrigan и Haugen стигат до заключението, че наистина средното съсловие е намаляло от 70-те до края на 80-те години, но че това се дължи на преминаване от средната към по-горната класа.

По-рядко използван доходен метод е този, който можем да видим при Nelson (2000). Там имаме дефиниране на средната класа като тези хора, които се вписват в средните доходни квинтили, в случая третия и четвъртия квинтил. Възможни са и разновидности, ползващи разделение на населението по децили, но логиката е подобна. Проблемът при подобен вид изследвания е, че се разглежда фиксирана като бройка група хора, което не допада на голяма част от изследователите с желание да проследяват развитието в размера на средната класа в определен времеви диапазон.

При всички комбинации от подходи е важно да се обоснове изборът на няколко ключови елемента. На първо място: кои ще са изследваните единици? Дали ще са семейства, домакинства или индивиди? Необходимо е, както беше показано в статията,  да се подбере добър критерий за това какво е „доход”. И разбира се, ако се търси елемент на времево проследяване, да се подбере такъв подход, който да дава възможност за сравняване на средната класа днес и в миналото. Когато взема решения по тези въпроси, един изследовател на обществото трябва да се съобразява както с целите на проучването, така и с технически ограничения като наличност и качество на данните.

–

Използвана литература:

Bradbury L. Katharine (1986), “The Shrinking Middle Class”, New England Economic Review, pp. 41-55

Horrigan W. Michael and Haugen E. Steven (1988) “The declining middle class thesis: a sensitivity analysis” , 3-13, Montly Labour Review

Lawrence, Robert, (1984) “Sectoral Shifts and the Size of the Middle Class” The Brookings Review, \ pp. 3-11

Nelson, Joan. (2000), “Grounds for Alliance? Overlapping Interests of Poor and Not-so-Poor,”in Peter Houtzager, Mick Moore, and James Putzel, eds., Changing Paths: The Politics of Social Change and Poverty Reduction.

Thurow C.L.(1984) “The Disappearance of the Middle Class,” The New York Times, Feb 5,F3