Доходите от пенсии доближават доходите от заплати в някои области

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

В края на миналата година представихме детайлен поглед към разпределението на брутния доход от заплати на наетите лица в страната[1]. През 2020 г. това е ресурс от около 37 млрд. лв., като близо 75% от него се формира в частния сектор. Тогава поставихме фокус върху разпределението на този доход по сектори, като първите три места се заемат от преработващата промишленост, търговията и дигиталния сектор. Първите два сектора осигуряват работа на най-голям брой хора, докато ИТ услугите са най-бързо развиващият се сектор в страната, предлагащ най-високо средно заплащане на наетите лица.

Сега поставяме фокус върху разпределението на този доход по области, като надграждаме и с данни за другия основен източник на доходи в страната – изплащаните пенсии от държавното обществено осигуряване. На първо място представяме разпределението на въпросните близо 37 млрд. лв. брутен доход от заплати на наетите лица в страната. Над 17 млрд. лв. от този доход (46,5%) се формира в София (столица). Далеч назад са Пловдив с почти 3 млрд. лв. (8,1%) и Варна с близо 2,2 млрд. лв. (5,9%). След тях се нареждат Стара Загора и Бургас с по близо 1,5 млрд. лв. (4%) и всички останали области, които са с под 1 млрд. лв. брутни доходи от заплати на наетите лица през 2020 г. Точно това разпределение показва огромното значение на големите икономически центрове за оформянето на регионалната икономическа карта в страната.

Регионалната картина до голяма степен е известна, по-интересно е обаче да надградим тези данни с данните за изплатените пенсии по области. Подобно разпределение може условно да се види в данните на НСИ за доходите на домакинствата, където има разбивка на брутния паричен доход, в т.ч. от заплати, пенсии, помощи и т.н. Това обаче са данни от наблюдението на домакинските бюджети, тоест детайлен поглед към бюджетите на извадка от около 3 хиляди домакинства в страната. Именно поради това резултатите не са достатъчно полезни за регионални разрези, тъй като извадката от домакинства е твърде малка в някои области.

Затова тук няма да ползваме наблюдението на домакинските бюджети, а ще използваме отчетни данни за изплатените пенсии от държавното обществено осигуряване. Информационната система на НОИ позволява да се направи регионална справка за брой пенсионери и среден основен размер на водещата пенсия по области. На тази база можем да разпределим един ресурс в рамките на близо 10 млрд. лв. реално изплатени пенсии по области. Тези данни не покриват изчерпателно всички плащания, тъй като в някои случаи има повече от една пенсия, добавки и т.н., но все пак обхващат поне 90% от всички пенсионни плащания през 2020 г.

Видимо тук разпределението е много по-равномерно, като в София (столица) се концентрират едва около 20% от представените пенсионни плащания в страната. Всички други области получават по-голям дял от това, което имат при брутния доход от заплати. В някои случаи, особено в областите с по-тежки демографски проблеми и/или по-слаба икономика, делът в пенсионния доход е значително по-голям спрямо този в заплатите. На практика, можем да твърдим, че солидарният пенсионен модел, освен трансфер между поколенията, залага и своеобразен трансфер на доход от работещите в София към пенсионерите в цялата страна, и особено – към областите с най-застаряло население.

Представените източници на доход представляват голяма част от доходите в страната. На графиките са показани близо 37 млрд. лв. брутен доход от заплати на наетите и близо 10 млрд. лв. доход от пенсии. Има и доходи, които са пропуснати в тези графики. Сред тях са доходите от труд на самонаетите и въобще на лица, които работят без трудов договор, в т.ч. тези на граждански договори и т.н. Тук не влизат и изплатените обезщетения от различните фондове на НОИ (за безработица, майчинство и т.н.), както и различните помощи, които се изплащат през бюджета. Въпреки това, представените близо 47 млрд. лв. дават много ясна представа за различията между областите в страната.

Данните ни позволяват и да съпоставим различния дял на доходите от заплати и пенсии по области в страната, отново имайки едно на ум, че въпросните 47 млрд. лв. не дават пълната картина. Съпоставяйки 37-те млрд. лв. доходи от заплати на наетите лица и близо 10-те млрд. лв. доходи на база основния размер на водещата пенсия виждаме, че делът на доходи от заплати варира от близо 90% в София (столица) до под 60% в области като Перник, Кюстендил и Видин. На практика има области, в които доходът от пенсии гони този от заплати на наетите лица.

[1] Статията от ноември 2021 г. се базира на предварителните данни за броя на наетите и брутните заплати през 2020 г. Данните в текущата статия вече се базират на окончателните данни, поради което има леки разлики спрямо данните в предходната статия, но те не променят изведените наблюдения и изводи.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).