Дискреционните правителствени решения, които надуват публичните разходи
Миналата седмица разказахме как правителството хем преизпълнява бюджетните цели, хем влиза в преразходи в социалната сфера и при заплатите в публичния сектор. Сега ще представим и някои интересни примери за механизмите, които правят това възможно. През 2016 и 2017 г. чрез дискреционни решения на правителството са одобрени допълнителни разходи и трансфери в размер на около 2,3 млрд. лв. годишно, което представлява около 7% от годишните консолидирани бюджетни разходи. Текущи промени в първоначалната бюджетна рамка, разбира се, не са изключени, но опитът от последните две години показва, че целенасочено разходи се отлагат за края на годината, когато се харчи „като за последно”.
Както вече писахме, консолидираните публични разходи през декември 2016 и 2017 г. са около 15% от годишните разходи. Това вероятно може да се обясни с две особености на българската фискална политика – целенасочено отлагане на разплащането за вече получени стоки и извършени услуги в края на годината и ударно харчене през последния месец. На този етап не е ясно кой от двата ефекта надделява.
Така например средният месечен дял на разходите в периода януари-ноември 2016 и 2017 г. е около 7,7% от годишните консолидирани разходи, докато през декември този дял се увеличава до 15%, което е близо двойно по-високо. Това навежда на мисълта, че около половината от разходите през декември за последните две години, или около 2,4 млрд. лв., са стойността на забавените разплащания и ударното харчене в края на годината. Около половината от тези средства се отпускат с Постановления на Министерски съвет (ПМС), гласувани именно през декември.
С тези постановления се отпускат допълнителни разходи и трансфери, които могат да бъдат разделени най-общо в три групи:
- предвидени разходи – такива, за които са предвидени средства в централния бюджет, но се отпускат с ПМС;
- вътрешнокомпенсирани разходи – представляват прехвърляне на разходи между бюджетни програми или пера;
- непредвидени разходи – такива, които се отпускат чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.
От Графика 1 се вижда, че основната част от допълнителните разходи са именно непредвидени разходи, които се отпускат чрез преструктуриране на разходите и трансферите по бюджета. Близо 2/3 от непредвидените разходи са отпуснати именно през декември, като най-голям принос за това има програмата за саниране и през двете разглеждани години. В доклад на Сметната палата за изпълнението на държавния бюджет през 2016 г. е обърнато внимание, че тези разходи не са предвидени в закона за държавния бюджет, което според чл. 119, ал. 2 от Закона за публичните финанси означава, че изпълнението на програмата не може да започне. Както през 2016 г., така и през 2017 г. пълно финансиране на тази програма не е предвидено в закона за бюджета за съответната година. С ПМС и през двете години се отпуска 1 млрд. лева за тази програма, като само 150 млн. лв. са предвидени в централния бюджет, а останалите са непредвидени и се отпускат за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет.
Друго, което прави впечатление от Графика 1, е, че близо половината от разходите, които са предвидени в централния бюджет, се отпускат в края на годината, което навежда на мисълта, че публични разходи целенасочено се отлагат за края на годината, независимо кога се изпълняват свързаните с тях дейности. Голям дял от тези разходи отново се дължи на програмата за саниране, което означава, че независимо от изпълнението на програмата, средствата се отпускат в края на годината, което води до забавяне на плащанията, трупане на лихви по отпуснатите кредити от ББР и като цяло затрудняване на икономическата дейност. Нещо повече – Сметната палата обръща внимание, че правителството отпуска 1 млрд. лв. през 2016 г. за програмата за саниране, но средствата са депозирани в банкова сметка за чужди средства[1], като до края на годината от нея не са правени плащания.
Графика 1: ПМС за отпускане на допълнителни разходи/трансфери през декември според начина, по който са осигурени средствата, дял от всички дискреционни разходи
Източник: Министерски съвет, собствени изчисления
От направения кратък преглед се вижда как управляващите боравят с публичните финанси не само в противоречие на добрите практики за провеждане на фискална политика, но понякога и в разрез с нормативната уредба. Въпреки че бюджетното изпълнение през последните две години е значително по-добро от първоначалните очаквания, това прикрива сериозни пропуски при провеждането на фискалната политика в страната. Нещо повече – вместо управляващите да се възползват от подобрената икономическа ситуация, за да проведат редица дълго отлагани реформи, те раздуват неефективни разходи.
[1] Чл. 9, ал. 2 от Закона за публичните финанси – Сметките за чужди средства са финансово-правна форма за получаване, съхраняване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на чужди средства