Динамика на външната търговия: Какво не се вижда в официалната статистика?
Word Format (Word Format)
По традиция в България официалните данни за външната търговия са 1) по-бързо достъпни и 2) по-надеждни от т.н. „национални сметки“. Вече са известни окончателните данни за външната търговия през първото тримесечие на 2003 г., което е подходящ момент за първа оценка на стопанската динамика тази година. Преди това обаче ще се наложи да превърнем обявените цифри в индикатор за търговската динамика, т.е. да ги „изчистим“ от ефектите на валутно-курсовите промени. Този кратък анализ е посветен основно на това „изчистване“, което изглежда особено необходимо, когато говорим за период на значителни промени във валутните курсове.
Разбира се обемът на търговията може да бъде представен във долари, евро, левове или каквато и да е друга валута, независимо в каква валута се извършват сделките. Установената практика на официалната статистика в България е външната търговия да бъде представяна в долари. (В статистиката за платежния баланс е възможно да бъдат открити общи данни за търговията в левове). Измерена в долари, външната търговия регистрира значителен ръст през първите три месеца на 2003 г., като износът нараства с над 42%, а вносът се повишава с 33% (измерен на базата на първото тримесечие на 2002 г.)
Ако всички външнотърговски сделки се сключваха в долари, тази „доларово-измерена“ промяна щеше да отразява промяна в динамиката на търговията. Но това не е така: делът на доларовите сделки е 42% и 38% съответно в износа и във вноса в България; почти всичко останало се търгува в евро. Тъй като, българският лев (съответно еврото) поскъпна средно с над 20% спрямо щатския долар за периода, който разглеждаме, очевидно част от ръстът на търговията (измерена в долари) се дължи на поскъпването на еврото спрямо долара.
За да „отделим“ ефекта на промяната на валутните курсове от промяната в търговската динамика, използваме малко по-различна техника от популярното индексиране (изчисляване на процентна промяна). Таблиците по-долу представят данните от тези сметки. Промяната е представена по начин, който позволява да се разграничат два ефекта: 1) промяна в доларово-измерения обем в резултат на валутно курсова разлика, и 2) промяна в доларово-измерения обем в резултат на промяна в търговската динамика (или ръст на търговията).
Важно уточнение е, че „отделеният“ ефект от валутно-курсовата промяна не е едно и също с „връзката между търговия и валутни курсове“, в която редица икономисти изглежда вярват и изследват неуморно света с цел да намерят доказателство – тук не говорим за такова нещо, а се опитваме да покажем как данните на официалната статистика показват промяната в търговската динамика.
Ето някои от първите изводи след като имаме тази картина на външната търговия на български фирми:
1) Промяната на търговията, измерена в долари, е до значителна степен резултат от промяната на стойността на мерната единица, а именно щатският долар. Но въпреки това основната част от промяната се дължи на по-висока динамика на търговията, която се наблюдава и при вноса, и при износа.
2) Промяната на търговията по групи стоки не е толкова равномерна (или пропорционална), както изглежда на пръв поглед от доларово-измерената търговия за първите три месеца на годината. Изглежда ръстът на вноса е най-голям при вноса на енергийни ресурси, а ръстът на износа се дължи най-вече на ръст на износа на суровини и материалите.
3) Структурата на вноса се е изменила към увеличен дял на енергийните ресурси, а в износа делът на суровините и материалите е увеличен. В общия обем на търговията, делът на потребителските и инвестиционни стоки намалява.
Таблица 1: Промяна на износа през първо тримесечие на 2003 г.
(на база първо тримесечие на 2002 г.)
Промяна
(100 times log difference)
Общ износ 35.3
Ефект на валутния курс 11.8
Ръст на търговията 23.5
Потребителски и инвестиционни стоки 34.5
Ефект на валутния курс 20.3
Ръст на търговията 14.2
Суровини и материали 39.1
Ефект на валутния курс 4.3
Ръст на търговията 34.8
Енергийни ресурси 22.9
Ефект на валутния курс 0.0
Ръст на търговията 22.9
Бележка: Промяната е изчислена като 100 по разликата в логаритмите на числата. По по-малки промени или при по-грубо сравнение може да се каже че това е приближение на процентната промяна. Допускаме, че делът на сделките в евро в износа на потребителски и инвестиционни стоки е 100%, в износа на суровини и материали – 21%, в износа на енергийни ресурси – 0%.
Източник: ИПИ на база на данните на БНБ.
Таблица 2: Промяна на вноса през първо тримесечие на 2003 г.
(на база първо тримесечие на 2002 г.)
Промяна
(100 times log difference)
Общ внос 33.0
Ефект на валутния курс 12.6
Ръст на търговията 20.4
Потребителски и инвестиционни стоки 32.6
Ефект на валутния курс 20.3
Ръст на търговията 12.3
Суровини и материали 34.4
Ефект на валутния курс 10.5
Ръст на търговията 23.9
Енергийни ресурси 31.3
Ефект на валутния курс 0.0
Ръст на търговията 31.3
Бележка: Промяната е изчислена като 100 по разликата в логаритмите на числата. По по-малки промени или при по-грубо сравнение може да се каже че това е приближение на процентната промяна. Допускаме, че делът на сделките в евро във вноса на потребителски и инвестиционни стоки е 100%, в износа на суровини и материали – 52%, в износа на енергийни ресурси – 0%.
Източник: ИПИ на база на данните на БНБ.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).