Десет коментара към нововъведенията на НОИ

Word Format (Word Format)

От 2 януари работодателите са длъжни да регистрират в НОИ трудовите договори с наетите от тях лица. Това трябва да стане в 3-дневен срок при сключване на нов или при промяна на съществуващ договор, в 7-дневен срок при прекратяване на договор и до 30 април за заварените към 2 януари сключени договори. По този повод бихме искали да напомним и обърнем внимание на следното:

1/ Става дума за намеса на държавна институция в частно-правни договорни отношения. Тя ще доведе също такава намеса в други договори.

2/ Регистрирането на трудовите договори е административна мярка, която бива оправдавана с „борбата“ срещу „сивата икономика“. Ефектът ще бъде увеличаване на „сивия“ сегмент в икономиката и стопиране на създаването на нови работни места. Например създаване на заетост за нискоквалифицирани работници в сферата на строителството ще струва с 8,6% по-скъпо за работодателя (ако приемем, че нетния доход за наетия трябва да се запази около 250 лв.). Данъкът върху наемането на труд в този случай скача от 14,6% на 23,3% от общите разходи за труд.

3/ От една страна, тези мерки не добавят нова информация за осигурените – техните номера са регистрирани. От друга, всеки осигурен или група осигурени (професионален съюз) могат да проверят дали работодателят изпълнява задълженията си по линия държавното пенсионно осигуряване (НОИ). Фактическото преподписване на договори може да е и ще е повод за освобождаване на работници. Т.е. нововъведенията не добавят ново качество или сигурност на договорите. Единствена цел на новата административна мярка е да се провери дали работодателите са преподписали договорите с новата осигурителна вноска според новата таблица на ранговете, въведена от мнозинството по идея на министъра на труда.

4/ Тази мярка се подкрепя от социалистите, които вероятно ще спечелят предстоящите местни и следващите парламентарни избори. Иначе казано, вероятно е тази политика да се следва още няколко години. И работодателите, и работниците ще отчитат това обстоятелство и ще избягват, когато могат, нововъведената процедура.

5/ След около три-четири години ръстът на средната заплата ще доведе до положение, при което осигуровките в НОИ отново ще се окажат близки до минималната работна заплата. Тогава управляващите могат да наложат актуализация на таблицата на ранговете. Вероятността на подобно развитие, ще се взема предвид от всеки нормален предприемач.

6/ Мотивът за осигуряване върху минимално възможните суми произтича от обстоятелството, че по-този начин двете страни по трудовия договор си спестяват една съществена част от нетната стойност на възнаграждението. Изчислено през средната работна заплата, тази част е равна на 41% от нетната цена на формалния договор или 156 лева. Дори минимално покачване на разходите за труд (както е в примера в т.2 по-горе) ще доведе до негативен ефект върху официалната заетост, който ще се почувства най-силно от хората с най-ниска производителност и съответно доходи. Тяхното оставяне на работа може да е възможно само при неформална заетост. В редица случаи на трудови договори те ще се превърнат от частично неформални (осигуряване върху МРЗ) в изцяло неформални.

7/ Затова в България „сенчеста“ е само част от цялостния бизнес на повечето фирми, т.е. много малко фирми действат изцяло „на сянка“ и не наемат официално работници. Повечето имат формални трудови правоотношения, но заплащането е разпределено в официален и неофициален сегмент. Регистрирането на такъв договор не означава изчезване на неофициалния сегмент от заплащането. Но вероятно ще доведе до увеличаване на броя фирми и граждани, които са изцяло „на сянка“. Контролът върху процеса не е възможен. Контрольорите могат лесно да бъдат подкупени да виждат само онова, „което трябва“ да видят.

8/ Предвижда се възможността администрацията да откаже приемането на уведомление за трудов договор. При подобен отказ работникът не може да започне работа. Което означава, че уведомителният режим на практика е лицензионен. Уведомлението означава декларирането на определени данни в определен срок. Ако има пропуски, грешки и неверни факти, те подлежат на последваща, а не на предварителна санкция, както е в случая.

9/ Регистрацията на трудовите договори е свързана с определени разходи за работодателите. Възможно е този разход да надвиши ползите от подобен режим, т.е. очакваното повишаване на събираемостта на осигурителните вноски. За момента няма натрупана практика, така че да може да се оцени точната алтернативна цена.

Възможно е обаче да се направи стилизирана оптимистична сметка. Нека приемем, че за попълването на едно уведомление и подаването му счетоводителят отделя 15 минути (това е крайно оптимистичен сценарий предвид практиката с подаването, приемането и обработването на справки от администрацията на НОИ). Според статистиката към август 2002 г. наетите по трудово правоотношение са били 1 925 092. Ако приемем условно, че тази цифра се е запазила и към началото на януари 2002 г. , то счетоводителите в България трябва да отделят 481 273 часа, или 60 159 работни дни, за да попълнят и изпратят уведомленията само за съществуващите в момента договори. При средна заплата на счетоводител 400 лв. това означава, еднократен среден разход от 1 093 802 лв. само за подаване на уведомленията на съществуващите в момента трудови договори. Отделно се правят периодични разходи при сключване, промяна и прекратяване на трудов договор.

10/ Каквато и да е реалната цена, големият разход на труд за изпълнението на това изискване на НОИ, т.е. невъзможността това усилие да бъде насочено към по-производителна дейност е факт, който не може да се пренебрегне.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.