Демократи желаещи смъртта*
Колебанието относно ниските данъци в администрацията на Буш е политическо самоубийство
Рядко може да се види политическа партия да извършва умишлено самоубийство докато стреля по заложник. В този случай заложникът е американската икономика, а политическата партия са демократите. Ако някой Ви казва, че нещо скоро ще бъде свършено, но постоянно го отлага, докога ще му вярвате?
Демократите имаха контрол върху двете камари на Конгреса през последните четири години, като през последните две години контролираха и Белия дом. Те ни казваха, че няма да има данъчни увеличения за средната класа – обещание, което бързо нарушиха с множество малки данъчни увеличения, заложени в различни законопроекти.
Както всеки знае, всички американци ще страдат от най-високите данъчни увеличения, правени някога, ако Конгресът не гласува удължаване на данъчните намаления от времето на Джордж У. Буш през декември 2010. Почти две години беше обещавано продължаване на политиката на ниски данъци поне за тези, печелещи 200000 долара и по-малко. Но Конгресът, под контрола на демократите, не гласува въпросното продължаване, независимо, че има голямо мнозинство и в двете камари. Сега ни казват, че Конгресът ще предприеме тези промени чрез измислена сесия след изборите. Има ли причина да вярваме на това, при положение, че Конгресът лъже от две години?
Демократите продължават да твърдят, че дефицитите са грешка на г-н Буш. Според Конституцията правителството не може да харчи пари или да облага с данъци без одобрението на Конгреса – Конгресът може да ограничи действията на президента. През последните тридесет години демократическата партия е имала мнозинство в двете камари дванадесет години, републиканската единадесет, и седем години едната е имала мнозинство в долната, а другата в горната камра на Конгреса. Средният дефицит, когато демократите са били в мнозинство е 4,4% от БВП, 3,9%, когато мнозинстовото е било само в едната от камарите и само 1%, когато републиканците са управлявали.
Републиканците, въпреки много по-добрите си резултати спрямо демократите по отношение на данъчно облагане и държавни разходи, също преразпределяха много, по мое мнение.
За първи път Конгресът дори не прие бюджет. Остава въпросът: настоящият Конгрес най-слабият в историята на Америка ли е?
Няма гражданин или бизнесмен в Америка, който да знае с какви данъци ще се сблъска от първи януари 2011г. Още по-зле – въпросът няма да получи отговор по-рано от тридесет дни преди края на годината. Как може бизнесът да планира заетост и капиталови разходи при тази безсмислена несигурност? Повечето ще отложат наемането на работна ръка и разрастването до началото на следващата година, ако могат. Членовете на Конгреса твърдят, че са загрижени за безработицата, но техните действия, или по-скоро бездействия, причиняват още повече безработица.
Ако притежавате акции или облигации, може да се сблъскате с осезаемо по-високи данъчни ставки върху капиталовите печалби от продажбата им през следващата година. Много разумни хора ще реализират печалбите си тази година и ще останат в очакване докато докато ситуацията се изясни – още един потискащ инвестициите и заетостта фактор, предизвикан от правителството.
Данък наследство спадна тази година до нулата, за да скочи до 55% от януари, ако Конгресът не предприеме мерки. Много от членовете на Конгреса твърдят, че ще наложат данъка и върху наследниците на хора, починали тази година. На каква ставка – 55%, 45%? Можете ли да си представите психическата и финансовата мъка на тези семейства, които са загубили обичан от тях човек тази година и не знаят какво данъчно бреме ги очаква? Настоящият Конгрес (или най-малкото демократическото мнозинство) е финансово неотговорно и „жестоко” е слаба дума в случая.
Републиканците наскоро излязоха с новото си „обещание” към американските граждани. То е пълно с добре звучащи думи за спазването на Конституцията и по-малка роля на държавата – по-малко данъчно облагане и държавни разходи. Много от тях може би наистина ще се помъчат да го спазват, но едва ли това ще се случи когато наистина се стигне до орязване на държавните разходи.
Републиканците имат на своя страна факта, че са партията, която облага и харчи по-малко. Демократите имат успех в това да обвиняват г-н Буш за увеличените разходи и дефицити през последните две години от неговия мандат, удобно забравяйки, че те имаха мнозинство в Конгреса и от тях зависеха данъчното облагане, разходите и дефицитите. Републиканците трябва да уведомят хората, че последният бюджет, за който те бяха отговорни (2007) имаше дефицит от 1,2% от БВП. Раздутите дефицити от последните няколко години, достигащи 10% от БВП, се случиха едва след като демократите получиха мнозинство в Конгреса. Демократите желаят смъртта и републиканците трябва да им помогнат в желанието им за провал, показвайки на американските граждани реалните факти, свързани с дефицита.
* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в сряда, 27 септември 2010 година.Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Любомир Миленков – стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.