Демокрацията срещу икономическия растеж*

Несъвместими ли са демокрацията и икономическият растеж в дългосрочен план? Първоначалната реакция може да е, че това е глупав въпрос, но в условията на глобална дългова криза си струва да си спомним предупрежденията на бащите основатели на Америка, че когато хората разберат, че могат чрез гласуване да си докарват ползи, това ще доведе до края на републиката. Основателите осъзнаваха проблема на демокрациите и знаеха защо всички предишни демокрации, още от времето на Атина, са се проваляли.

Eдин от основните недостатъци на мажоритарната демокрация е, че политиците получават гласове като обещават на своите избиратели придобивки, особено когато могат да обещаят, че тези придобивки ще бъдат платени от други или от бъдещите поколения. Както се казва: „Всеки политик, който обещае на Питър придобивки, които ще бъдат платени от Пол, винаги ще получи гласа на Питър.“ Присъщият проблем за този модел е, че докато броят на Питъровците, които трябва да бъдат задоволени, продължава да расте, все повече разходи се прехвърлят към Половците, които в един момент въстават като спират да работят или напускат страната. Съединените щати може би вече са стигнали до критичната точка, в която половината от населението не плаща почти никакви данъци, а най-заможният един процент осигурява близо 40 на сто от данъчните приходи. Страната вече има най-прогресивната данъчна система в света, така че е малко вероятно данъкоплатците да бъдат допълнително „изстискани”.

САЩ е най-старата, непрекъсната във времето демокрация и успя да се запази поради това, че не беше конституирана като демокрация, а като федерална република. Бащите основатели се бояха от моментните страсти на мнозинството и създадоха сложна система за взаимен контрол между властите, в опит да бъдат възпрени фундаментални промени. Системата беше предназначена да пази личната свобода и правото на икономическа инициатива. Въпреки своите несъвършенства, системата в общи линии работеше до преди четири години, когато политическата класа се възползва от финансовата криза (причинена от неправилна правителствена политика), за да увеличи дълга и дефицита до неустойчиви нива.

По-лошото е, че това, което важи за САЩ, се отнася и до повечето от водещите демократични развити страни. Тест: Колко са функциониращите, икономически развити демокрации, чиито текущ набор от фискални политики няма да ги доведе до финансова разруха? По-конкретно визирам държави, чието съотношение между дълга и брутния вътрешен продукт е под 50%, чиито икономики растат по-бързо от дълга им. Да оставим настрана наистина малките икономики и базираните на ресурси икономики и петролни държави като Норвегия.

Добрата новина е, че поне половин дузина демократични държави са по пътя към дългосрочен растеж и финансова стабилност и могат да послужат като добър пример за реформи. Лошата новина е, че всички големи демокрации като САЩ, Япония, Великобритания и повечето страни от еврозоната са се запътили към финансова катастрофа, освен ако много скоро не проведат съществени реформи.

Страните посочени в таблицата по-долу са намерили начин да бъдат развиващи се, свободни, функциониращи демокрации, без да предизвикат неконтролируем дълг. Само две от тях, Швейцария и Швеция, са независими демокрации от повече от един век. Чили, Корея и Тайван са истински демокрации от по-малко от три десетилетия. Швейцарците, благодарение на повишаването на швейцарския франк спрямо еврото и американския долар, имат най-високия доход на глава от населението в света (като изключим малките петролни държави), въпреки че страната има много малко природни ресурси и няма директен излаз до море. Те успяха благодарение на това, че запазиха централното си правителство малко – Швейцария е федерална република, където повечето правителствени услуги са прехвърлени на местно ниво. Шведите, които построиха първата социална демократична държава в света, се оказаха на път към финансов крах, но преди да паднат в пропастта, подобно на Гърция, те стартираха сериозна програма за икономически реформи преди 15 години. Те намалиха правителствения сектор и либерализираха своята икономика, което им помогна да достигнат най-високия темп на растеж от развитите икономики в Европа през последните няколко години.

Чили следва да бъде модел за подражание за страните с ниски доходи, защото показва как добрата икономическа политика може да преобрази една сравнително бедна страна в страна със среден доход само за едно поколение. Чили е страната с най-висок доход на глава от населението в Латинска Америка. Въпреки че правителството залиташе от ляво към дясно партийно мнозинство, основният модел на свободен пазар и ограничена роля на правителството, разработен от икономисти от Чикагския университет и блестящия Хосе Пинера, се запази. Приватизираната в голяма степен система за социално осигуряване беше плод на въображението на г-н Пинера и беше толкова успешна, че повече от 30 страни, включително Швеция, възприеха нейни версии.

Южна Корея и Тайван, макар все още да не са толкова свободни в икономическо отношение колкото Чили, все повече демократизират и освобождават своите икономики през последните десетилетия.

Богатите демокрации имат склонността да задръстват своите артерии с непрекъснато разширяване на регулацията, трупане на дълг и усложняване на данъчната система. Ако искаме да съхраним свободата и икономическия растеж на развитите демократични държави, е от решаващо значение да разберем как този процес може да бъде обърнат.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 16 май 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.