Дебатът по повод и някои обстоятелства и факти около доставките на природен газ от Русия

Нямам желание да се намесвам в специална тема. Но обсъждането на възможните проблеми се характеризира с почти повсеместни пропуски, които трябва да бъдат отбелязани. Защото иначе самото обсъждане остава донякъде повърхностно, а напъните за предвиждане на стопански ефекти и влияние върху конкурентността – просто смешни.

Ето какво имам предвид по-конкретно:

1. В Евростат информацията за промишленото потребление на природен газ е от последните две години. От присъединяващите и присъединилите се страни, оскъдицата е подобна само за Словакия. (1) . За Хърватска има информация само за една година, 2005.

2. Ако се прегледат сравненията на Евростат за това потребление, за България са съществени два извода: а) очевидно цените на дребно за краен потребител в България са значително под цените за “Европа на 25-те” и “Европа на 15-те” и б) без данъци тези цени са общо взето по-високи от Балтийските страни.

3. Сравненията на Евростат са в евро за гига-джаул, а не в щатски долари за 1000 кубични метра, при определени допускания за това какво е “промишлен потребител”. Ако се отчетат тези определения, българските коментатори могат да изчислят цената и в щатски долари. Сравнението е представено в следната таблица:

Сравненията по данни на търговската статистика на Световната банка, която използва друга мерна единица (“британски топлинни единици”) и щатски долари, показват същите съотношения. (2)

1. Може да се предполага, че доставчикът Газпром е всеобщ за цяла Нова Европа и че разликата в цените за крайни промишлени потребители е свързана и с цените на доставчика. България изглежда е единствената страна, за която тези цени са пълна тайна. Например знае се, че Беларус плаща на Газпром по 47 щатски долара за 1 000 куб.м., Армения и Грузия по около 100 долара, Балтийските страни – около 140-250 долара. Министърът на енергетиката г-н Овчаров назова на скоро една сума – 257 щатски долара за 1 000 куб.м , но никой не го попита или не обясни как по-нататък се формира цената за промишления потребител. Въпросът е съществен, тъй като има монопол на Булгаргаз.

2. Да се спори с Газпром е трудно. Въпреки вдигнатата забрана за търговия с акции на това дружество (с указ на президента Путин от декември), управлението на дружеството не просто е държавно, но е и почти изцяло от земляци на президента на Руската федерация и е подчинено от него. Освен това компанията Газпром, въпреки известната условност на сравненията, е между шест и седем пъти по-голяма от следващата в бранша (Шел Газ Интенешънъл) и има дялове в най-големите френски, холандски и немски газови дружества и споразумения за стратегическо сътрудничество с почти всички подобни дружества в Евразия.

3. Проблемът с цената на природния газ от Газпром почти от никого не се разглежда в контекст. А този контекст е доста очевиден. Компании от Руската Федерация са доставчици на между 60 и 70 на сто от енергийните ресурси за България, тази страна и обогатява, рециклира и, ако е нужно, депонира обработеното ядрено гориво и отпадъци от Козлодуй. При това положение българското правителство тика в ръцете на руски компании АЕЦ Белене, а банката на Газпром заяви, че иска да кредитира и инвестира изграждането на “Белене”. Още когато стана очевидно религиозното отношение на предишното правителство към този проект, аз се опитах да предупредя, че няма по-лоша схема за осъществяване на този проект от това такъв доставчик да е кредитор, защото ще диктува условията. Дебатът през изминалата седмица доказа това подозрение и събуди ново – че Газпром иска да финансира изграждането на “Белене” с повишени цени за потребителите на природен газ в България.

4. Българските промишлени потребители са в общи линии известни – топлофикациите, Неохим, Агрополихим, Идеал Стандард, Кремиковци, Стомана и пр. Но те имат различни възможности за маневриране. Топлофикационните дружества почти нямат такива възможности, други са се запасили за няколко месеца напред и/или са договорили права за ползване на ограничените местни източници. Промяната на ценовата среда в условията на монопол засилва стимулите за извънпазарно коалиране с държавни органи, служители и компании.

Ако всичките въпросителни не се прояснят, а рисковете – предотвратят, България ще бъде толкова послушна спрямо Русия, колкото Беларус, но с четири-пет пъти по-високи цени на енергийните ресурси.

За още разсъждения по темата за пазара на природен газ, погледнете в брой 250 на бюлетина статията “Развитие на пазара на природен газ в ЕС и България – паралелен поглед”.

––––––––––––––––––

(1) Виж тук.

(2) Виж тук.