Дебатът по новия приватизационен закон
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
През седмицата в парламентарната Комисия по икономическата политика беше гласуван на първо четене новият Закон за приватизацията и следприватизационния контрол. Тук няма да се спираме върху принципите на закона, които сме коментирали подробно в предишни броеве (вж.бр.43), а по-скоро ще се опитаме да обобщим дебата в комисията при разглеждането на проектозакона.
Някои от новите положения
1/ Едновременно се открива процедура по приватизация на всички държавни и общински дружества. Изключение се прави за 151 дружества, включени в специален списък към закона.
2/ Приватизацията на дружествата с държавно участие ще се извършва само от Агенцията за приватизация. Прекратява се приватизиращата функция на отрасловите министерства.
3/ Следприватизационният контрол се отделя от АП. Новата Агенция за следприватизационен контрол ще има правомощията да сключва допълнителни споразумения по приватизационни договори и да осъществява следприватизационния контрол.
4/ Премахва се изпълнителният съвет като орган на управление на АП. Решенията за приватизация ще се вземат само от изпълнителния директор.
5/ Съкращават се контролните функции на Надзорния съвет на АП. Предвижда се той да се произнася само по законосъобразността на сделките.
6/ Предвижда се създаването на публичен регистър на сключените приватизационни сделки. АП се задължава да мотивира решенията си.
7/ Закрива се Центъра за масова приватизация.
8/ Възприема се принципа, че плащането с непарични платежни средства е изключение.
9/ Преговорите с потенциални купувачи се премахват като приватизационен метод.
10/ Премахват се преференциите за РМД.
Дебатът
Сред основните въпроси, очертали се по време на разглеждането на законопроекта в Икономическата комисия са:
1/ Трябва ли изобщо да се приема нов закон или несъвършенствата в приватизационния процес могат да се изгладят с поправки в действащия от 1992 г. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия? Според вносителите (в лицето на министър Николай Василев) приемането на нов закон се налага поради: а) качествено нов подход към приватизацията, целящ максимална бързина и прозрачност и б) фундаменталните пропуски и недостатъци в досегашната процедура като цяло. Според депутати с приемане на нова уредба съществува риск да се получат спорни въпроси, а други- да не бъдат уредени.
2/ Съсредоточаването на властта в ръцете на изпълнителния директор означава ли по-малко прозрачност? Повечето депутати споделят мнението, че премахването на Изпълнителния съвет на АП и едноличното взимане на решения по сделки от страна на изпълнителния директор влошава прозрачността и увеличава корупционния риск.
3/ Според Никола Николов (ОДС) влошена прозрачност може да се очаква и поради отпадането на сега действащото изискване стратегиите за приватизация на структуроопределящи предприятия и монополите да се приемат от Народното събрание. Според Валери Димитров (НДСВ) обаче прозрачността се гарантира от изискването приватизиращия орган да мотивира решенията си и публично да декларира политиката си. Подобна практика досега няма.
4/ Съсредоточаването на всички сделки в АП може да обрече на провал процеса, защото сделките са твърде разнородни и изискват експертиза в съответната област/отрасъл.
5/ Необходимо ли е безусловното отпадане на преговорите с потенциален купувач? Според депутати е препоръчително те да останат като възможен метод, но с изрични ограничения пред използването му.
6/ Част от депутатите застъпват тезата, че отпадането на възможността за приватизация чрез РМД на практика означава отпадане на възможността за защита на работните места и на работническите права.
7/ Необходимо е в закона да се предвиди механизъм за разваляне на сделките при неизпълнение на поетите с договора ангажименти предвид на мудната съдебна процедура.
Коментар:
1/ Не е ясна логиката, по която голяма част от депутатите в Икономическата комисия смятат, че ако решенията се взимат от едно лице, а не от две или три, то това предполага липса на прозрачност. Логиката е по-скоро обратната – едноличното взимане на решения означава и поемането на лична отговорност. Колективното взимане на решения означава размиване на тази отговорност и съответно по-малка прозрачност.
2/ Ако съществува риск от не достатъчна прозрачност, то той произтича по-скоро от възможността да се получат затруднения в координацията между различните държавни институции.
3/ И до момента Агенцията за приватизация продаваше дружества от различни отрасли, чиято балансова стойност надвишаваше определения от закона праг. Така че едва ли би възникнал проблем с продажбата на предприятия, които досега бяха в патримониума на отрасловите министерства. Както вече коментирахме, проблемът досега не беше в това, че АП няма експертиза в отделните браншове, а в това, че агенцията е изключителен продавач на определена категория дружества с държавно участие, но няма практическо влияние върху подготовката на тези предприятия за приватизация, тъй като не е принципал. С новия закон АП придобива тези права по отношение на по-широк кръг предприятия (връзка).
4/ Няма обективна причина за включването в приватизационния закон на механизъм за разваляне на сделките. Такъв механизъм е предвиден в Закона за задълженията и договорите, където е и мястото му. Проблемът с анексирането на сключените договори обаче е сериозен. Възможните решения са: а) да се прекрати практиката на поемане на очевидно неизпълними ангажименти с приватизационните договори и б) ако такива ангажименти се поемат, те се изпълняват без възможност за анексиране.
