Даработиш без заплащане – фирмени уроци от неправителствените организации

Попитайте колегите си за работата, която са вършили без заплащанеи може да бъдете изненадани – от отговора можете да научите за тяхза повече, отколкото ако сте работили с тях цял живот. Доброволносттае бързо разпространяващ се феномен, обща страст между мениджърите,и особено важна характеристика, която ни помага да разберем логикатана всяка една корпорация.

Участието на отделният човек в благотворителни дейности е предимнолично решение, най-често резултат от лична история, за която трудносе говори. Според направено проучване, в САЩ средностатистическиядоброволец отделя около 200 часа годишно, което адекватно е приблизително4.5% от БВП; в Европа този показател е малко по-нисък, но също таказначителен – 4% от БВП.

И тук възниква проблемът с платената работа. Трудно се среща мениджърна публично котирана компания, който да се вълнува толкова от годишнияфинансов резултат, стойността на акциите на фирмата или доходносттана облигациите, колкото от радостта, която му носят децата или каузитена общността, към която е съпричастен. Странно е тогава мениджъритеда очакват някой друг да се грижи за резултата от дейността на компаниятавместо тях. Кой го е грижа?

Това всъщност е част от глобалното преосмисляне на живота, също кактосе променя съотношението работа-живот, корпоративната етика и социалнатаотговорност, и всичко това е духът на новото време, който става задължителначаст за оцеляването на бъдещата стопанска дейност.

През отминалите години основният показател за успех на една фирмабеше размера на печалбата за акционерите и останалите въпроси нямахаголямо значение. Истинският успех за в бъдеще ще бъде много по-труднода се дефинира. Той ще е свързан с демонстрация на индивидуалнотоотношение към всеки работник; към акционерите, разбира се; към персонала;към клиентите; към по-широката публика, и понякога в известен смисъли към цялото общество – например по отношение на опазване на околнатасреда.

Много фирми все още са ръководени единствено от постигане на голямапечалба, с отделяне на малко внимание върху фирмената политика зауправление на персонала, опазване на околната среда или социална отговорност.Тази философия може да бъде разрушителна.

В такъв случай какво да очакваме от бъдещето? Трябва да очаквамевсе повече корпорации да започнат възприемането на определен език,култура и характеристики от неправителствените организации, докатосамите неправителствени организации най-вероятно ще продължават даполагат огромни усилия да възприемат корпоративния модел на управление.Между тези два вида организации, публичния сектор ще трябва да избирамежду страстта, характерна за неправителствения сектор и ефективносттана фирмите. Може би трябва да очакваме добре управлявани неправителствениорганизации, които са ръководени от духовните изменници от корпоративниястил на управление, да намалят увеличения дял на държавните договори,особено в областта на здравеопазването и образованието.

Изводът: Докоснете се до страстите на хората и те ще ви последватдо края на света, те ще купуват вашите продукти и услуги с гордости често ще са готови да работят без заплащане. Това е тайната на доброволниясектор.
Бизнесът има още много да учи.