Данъкът върху печалбата оказва силно влияние върху решенията на предприемачите. Равнището на този данък е важно при международната конкуренция за привличане на капитали – страните с по-ниски данъчни ставки при равни други условия привличат много повече чужди инвестиции, отколкото страните с високи данъци.
От друга страна, той е важен и за местните инвестиции в икономиката – ако нивото на данъка е високо, местните инвестиции ще са по-малко, ще има и по-малко предприемаческа активност.
От макроикономическа гледна точка данъкът върху печалбата е данък върху инвестициите, а, тъй като инвестициите се финансират от спестявания, това е и данък върху спестяванията. Когато се облага с данък една стока, тя се произвежда и потребява по-малко, защото стоката става по-скъпа. По същата причина, когато инвестициите и спестяванията се облагат с данък, това води до по-малко инвестиции и спестявания в икономиката. В крайна сметка, по-малкото инвестиции в икономиката означават по-бавно икономическо развитие.
В тази връзка Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави изследване на ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 – 4% по-високо годишно потребление всяка година след премахването на данъка.
Очевидно е, че ставката по данъка върху печалбата е важна за скоростта на икономическото развитие. Съответно е нормално да очакваме този данък да е по-нисък в страните, които предпочитат да постигнат по-висок икономически растеж. Ясно е, че най-вече бедните страни, или тези, които до скоро са били бедни, поставят основния акцент върху високия икономически растеж и можем да очакваме именно те да имат и най-ниски данъци върху печалбата.
Това се потвърждава от данните – най-нисък данък върху печалбата в Европа има в бившите социалистически страни. От първите 15 страни с най-ниски корпоративни данъци, 12 са бивши социалистически страни, които са значително по-бедни от средното ниво на Европейския съюз. Останалите 3 страни са Ирландия, Исландия и Кипър – страни, които вече са относително по-богати заради поддържането на ниски ставки по данъка върху печалбата.
В Европа страните с най-ниски данъци върху печалбата са Естония, Черна гора, Сърбия, Кипър, Ирландия, България, Латвия, Литва, Македония, Румъния и Унгария.
В Естония ставката по данъка върху печалбата е 26% /колкото е и ставката по данъка върху доходите/, което вече не е много ниска ставка сама по себе си. Има обаче едно важно уточнение – реинвестираната печалба не се облага. Според изследвания на данъчното бреме в Естония комбинацията от 26% ставка за разпределената печалба и нулева ставка за неразпределената печалба води до ефективно облагане от само 6% на печалбата в балтийската страна. С други думи, спокойно можем да приемем, че облагането на печалбата е най-ниско в Естония в сравнение с всички останали Европейски страни. В резултат на това, заедно с други пропазарни реформи, Естония е на четвърто място в световната класации за икономическа свобода и се радва на много бързо икономическо развитие.
От началото на 2005 година Сърбия намали корпоративния си данък до 10%, за да насърчи инвестициите, предприемачеството и ръста на заетостта в страната. В Черна гора управляващите отидоха още по-далеч като приеха 9% данък върху печалбата. И там икономистите в правителството целят да ускорят икономическото развитие чрез по-ниските данъчни ставки. Тези две страни, отчитайки своята изостаналост от европейския равнища на доходи, възприеха политика на поддържане на най-ниски ставки в Европа по данъка върху печалбата, за да могат в кратки срокове да осигурят висок ръст на икономиката и доходите.
Ирландия е един от най-показателните примери за положителните ефекти от ниските данъци. Само преди 15-20 години тя беше бедна европейска страна, докато днес тя е втората най-богата страна в Европейския съюз. Това се дължи в голяма степен на поддържането на най-нисък корпоративен данък в Европа, ниски осигуровки и малка намеса на правителството в икономиката. В момента данъкът върху печалбата в Ирландия е 12.5%.
Основната ставка по данъка върху печалбата в Кипър е 10%, но за печалби над определена сума ставката е 15%. По този начин Кипър се нарежда на пето място в Европа по нисък корпоративен данък.
До момента данъкът върху печалбата в България беше 19.5%. От началото на настоящата година, обаче, ставката по данъка беше намалена до 15%. По този начин България вече е на шесто място в Европа заедно с още три страни – Латвия, Литва и Македония.
На 13 юли 2004 година правителството на Латвия обяви, че възнамерява да намали данъка върху печалбата от 15% на 12.5%, най-вероятно през 2006. По този начин данъчната ставка ще достигне нивото в Ирландия. Според вицепремиера Айнарс Слезерс и ръководителя на Латвийската търговска асоциация Хенрик Данушевич намалението на данъка ще насърчи инвестициите и икономическото развитие.
В Румъния и Унгария данъкът върху печалбата е 16%. През 2005 година най-голяма е промяната на данъка в Румъния – само няколко дни след изборите и няколко дни преди началото на новата година правителството прие декрет за намаление на данъка върху печалбата от 25% до 16% и за въвеждане на плосък данък върху доходите от 16% (намаление повече от два пъти на най-високата ставка). Отново, правителството аргументира данъчната реформа с необходимостта от ниски данъци за постигане на по-висок темп на икономически растеж и съответно по-бързо нарастване на доходите на гражданите на страната.
В Унгария данъкът върху печалбата е 16%, но според Ernst & Young правителството планира намаление на ставката от 16% на 12%. От своя страна, Русия направи намаление на данъка върху печалбата от 35% на 24%.
Очевидно е, че данъчната конкуренция в Източна Европа работи много силно и ежегодно има значителни намаления на данъчните ставки. Това в някаква степен се случва и в Западните страни. Австрия намали ставката по данъка върху печалбата от 34% на 25%, с повече от една четвърт наведнъж; Холандия обяви намаление на ставките от 34.5% на 30%; новото правителство на Гърция цели значителна редукция на данъка – от 35% на 25%; намаления на данъка върху печалбата през последните години се случиха в почти всички западни страни – включително Германия и Франция.
Според KPMG от 1996 година до 2004 година средната ставка по данъка върху печалбата в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е спаднала от 37.6% на 30%. Най-вероятно тази тенденция ще продължи. Данъчната конкуренция и желанието на отделните страни да се развиват бързо са достатъчно силни фактори, които ще поддържат посоката към намаление на данъка върху печалбата. Страните, които действат най-бързо и най-радикално в тази посока имат всички шансове да поддържат високи темпове на икономическо развитие.
| Естония | 26% (0%[1]) |
| Черна гора | 9% |
| Сърбия | 10% |
| Ирландия | 12.50% |
| Кипър | 10% (15%[2]) |
| България | 15% |
| Латвия | 15% |
| Литва | 15% |
| Македония | 15% |
| Румъния | 16% |
| Унгария | 16% |
| Исландия | 18% |
| Словакия | 19% |
| Полша | 19% |
| Молдова | 20% |
| Хърватия | 20.32% |
| Русия | 24% |
| Швейцария | 24.10% |
| Словения | 25% |
Австрия<span style="font-size: 11pt; color: black; font-family: 'All Times New
 Свързани публикации |
