Данък смет

Тази седмица парламентът гласува промени, които ще се отразят на данъчната оценка на недвижимите имоти, които ще повишат дължимият данък сгради, такса смет и данъка при възмездното придобиване на недвижими имоти от 2007 година.

Доколкото това ще засегне почти всички български граждани е добре да се запитаме кой ще спечели от повишаването на данъчната оценка и дали има смисъл.

Нарастването на дължимия данък сгради и данък при прехвърлянето на имоти по принцип няма да е голямо от гледна точка на пазарните цени на имотите в България. Тези два данъка изостават от развитието на цените в последните години и като цяло не представляват голямо бреме върху собствениците. Най-важно отражение на гласуваната промяна ще има върху плащаната такса смет. Всъщност трябва да спрем да я разглеждаме като такса, защото по същината си тя представлява данък, средствата от който се използват за точно определени цели – сметосъбиране, извозване и преработка. Именно поради факта, че данък смет се използва за конкретна услуга е възможно „приватизирането” на услугата и отмяна на данъка.

В момента има няколко основни проблеми от съществуването на данък смет:

1. Общините управляват събраните пари от данък смет без възможност от страна на обществото за реален контрол.

2. Общините се договарят с частни фирми за извършване на услугите, но има емблематични случаи на неизгодни за обществото договори, които носят облаги на фирмите концесионери, качеството на услугата е ниско, а средствата се харчат нерационално.

3. Няма реални стимули за подобряване на услугата от страна на концесионерите – гражданите нямат възможност за избор ако не са доволни от предоставяната услуга.

4. Няма възможности за конкуренция между отделни фирми, особено при услугите, предоставяни на гражданите (на фирмите в големите градове е предоставена някаква възможност за избор).

За да се промени ситуацията е най-добре да се прекрати практиката общината да отговаря за тези услуги и да се прехвърли дейността изцяло на частния сектор на принципа на индивидуално договаряне. Как може да стане това?

На първо място, премахва се такса смет. Заплащането за услугите по събирането и извозването ще става на база на договори между частни фирми и собствениците на блока например. Когато има няколко фирми, които предлагат такива услуги в един квартал ще има конкуренция между тях и от това ще имат полза всички граждани.

Сключването на договори между гражданите и фирмите ще позволи да се търси отговорност при неизпълнение на задълженията за извозване. Таксата може да се определи на базата на извозените боклуци или под формата на минимална постоянна такса плюс допълнителен процент върху обема на събраните боклуци. Това в крайна сметка зависи от фирмата и гражданите.

От друга страна, цената на услугата ще може да бъде по-гъвкава – ако има необитавани апартаменти например, те няма да плащат за извозване на сметта, просто защото количеството смет, което ще се извозва ще бъде по-малко. Друго предимство е, че фирмите ще могат да предлагат различни варианти по отношение на редовността на извозване, начинът по който да се разделят боклуците, допълнителни услуги по почистване. Освен от изброените характеристики, цената на услугата може да зависи и от отдалечеността на даден район от сметището.

Не на последно място трябва да отбележим, че разходите по събиране на такса смет, както и административните разходи на общинската администрация ще намалеят след премахването и, което не е маловажно.

Друг проблем, който може да се разреши или поне облекчи, е въпросът с разделното събиране на отпадъци. Това е факт от 2005 година в България, но ефектът все още не е значителен. Ако се приватизират изцяло дейностите по сметоизвозване и се даде възможност за индивидуално договаряне, то фирмите могат да предлагат и по-ниска цена за отпадъците ако те са разделно изхвърлени, защото след това тя може да ги продава за преработка. В някои страни по света, отпадъците, които подлежат на рециклиране и се изхвърлят в отделни контейнери се извозват безплатно. Това може значително да понижи разходите на гражданите като едновременно делът на рециклиране на отпадъците се повиши, което пък ще означава по-малко боклук на едно сметище и по-дълъг живот.

Освен дейностите по сметоизвозване и обработка, такса смет се използва и за поддържане на чистотата в общината. При премахване на данък смет, общината може да използва други приходи, с които да финансира тези дейности, а именно:

1. Приходи от приватизация на общински дружества и продажба на общински имоти;

2. Приходи от предоставяне на концесии;

3. Нарасналите приходи от гласуваното яувеличение на данъчната оценка на имотите от 2007

4. Спестени средства от оптимизиране на работата на общинската администрация

За 2006 година, гласуваните средства за почистване на София са в размер на 27 820 000 лв. от общо 85 326 000 лв., тоест около 33%. На първо място, тези разходи могат да се намалят като се обяви конкурс за фирми, които да извършват почистването. Конкурсното начало най-вероятно ще намали цената от сегашното и ниво.

И все пак разходите за почистване трябва да се покрият от някъде и нашето предложение е да се използват приходите от имуществените данъци, които за 2006 година за софийска община са заложени да бъдат 87 350 000 лв.:

– данък върху недвижимите имоти – 24 млн. лв.

– данък върху наследствата – 150 хил. лв.

– данък върху превозните средства – 18 млн. лв.

– данък при възмездно придобиване на имущество и дарения – 44.2 млн. лв.

– други данъци -1 млн. лв.

От цифрите става ясно, че е напълно възможно да се премахне данък смет, дейността да се извършва изцяло от частни фирми при договаряне с гражданите и бизнеса в общината, което ще намали разходите за сметосъбиране и почистване, а от друга страна най-вероятно ще повиши качеството.

За да стане това обаче е необходимо да са налице две жизненоважни неща:

1. Фискална децентрализация на общините – да могат да определят данъчната си политика сами и събраните приходи да остават при тях.

2. Осигуряване на прозрачни, ясни и открити процедури по провеждане на конкурси от страна на общината.