Да забраним протестите

Събитията от тази седмица ни накараха да се замислим. В сряда и четвъртък забравихме за малко за кризите в България, продиктувани от външни фактори и се обърнахме отново към вътрешните проблеми в страната. Подготовката и осъществяването на мащабните протести пред Парламента не останаха незабелязани от гражданите и правителството. Някои от гражданите подкрепиха, някои се ограничиха, някои не бяха съгласни. Правителството заработи трескаво. Но не, за да реши проблемите на протестиращите, а да реши проблема с протестиращите.

Министерство на правосъдието подготвя изменения на Закона за събранията, митингите и манифестациите. За последно този закон е изменян в началото на 1998 г. Повече от десет години по-късно, след като изпратихме една година, белязана с десетки протести и посрещахме една нова година отново с протести се взе решението за изменение на закона. Явно на управляващите им е писнало от ядосани хора, жълти морета от таксита, ограждения от трактори или мучащ добитък.

За тези явления пред Парламента сигурно има причина. Сигурно има и начини те да се спрат.

На първо място може да се помисли как хората да са по-доволни. Това е трудно, но … има и втори начин – да се забранят протестите или поне да се ограничат, за да станат малко по-приятни и по-поносими за властта. Всъщност не се разрешават причините за нарастващия брой протести от всички сфери на живота на гражданите, а се намаляват допустимите им рамки (което е доста по-лесно). Друг е въпросът за правото на свободните хора да изразят недоволството си.

Това няма значение. Вече избрахме втория вариант.

Някои от другите, предвидени измененията на Закона за събранията, митингите и манифестациите включват забрани за:

• Добитък. Забрана за включване на животни в гражданските прояви.
• Таксита и трактори. Забрана за включване на леки или товарни коли.
• Протести на „неудобни" места. Няма да може да се протестира около централните сгради на държавните институции. Протестите не могат да се провеждат и в близост до съдебни сгради, болници, затвори, тунели, мостове, по републикански пътища.
• Протести по „неудобно" време. Кметовете ще могат да променят времето и мястото на протеста.
• Протести на „неудобни" хора. Кметовете могат да наредят да се заснемат протестите. Тази практика е един от методите на т.нар. „индивидуално сплашване". Такова е и записването на личните данни на пълнолетните участници в проявите, което беше приложено и в тазседмичните протести. Подобни методи са в разрез със Закона за личните данни и Конституцията на България.
• Протестите изобщо. Уведомителният режим за провеждане на гражданските мероприятия се заменя с разрешителен. При забрана за протест нарушителите ще се наказват с глоба от 1000 до 3000 лева.

В тази връзка следващият протест, да речем, на земеделските производители би могъл да се проведе пред църквата в Бояна. Фермерите могат да дойдат с велосипеди и да носят плодове и зеленчуци. Разбира се, ако имат разрешение за протест.