Назад

Чиновницитеe от ВСС и ВКП срещу Съвета на Европа

През тази седмица отново в дневния ред на обществото се завърна темата за статуса на главния прокурор. В Народното събрание се проведе опит за заседание на Правната комисия, която да разгледа проекта на Министерството на правосъдието (развит от Йорданова, Зарков, и най-вече Дечев). Опитът бе осуетен и трансформиран в опело за доброто устройство на българския наказателен процес, уредбата на прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС) изобщо едно стенание по доброто, което Съветът на Европа без малко да ни вземе, одобрявайки и насърчавайки приемането на проекта. Главни оплаквачки, подобно при законопроекта за закриване на специализираните съд и прокуратура, бяха представителите на ВСС и ръководството на българската прокуратура. Стенанието подемаха видни академични фигури, някои от които на щат като съветници при Главния прокурор. Накрая заседанието бе прекратено и насрочено последващо, в което да говори самият Главен.

Разбира се обсъждане по същество нямаше, страните, подкрепящи законопроекта, основно гражданските организации, бяха оставени да говорят късно вечерта. Обидно обаче бе друго, тоталното подминаване на редица решения на Европейския съд по правата на човека, констатирали дефицитите на „българските правни традиции“, историческия опит, обобщен в близо 20 становища на Венецианската комисия по темата от 1999 г. насам. Защо тези хора от ВСС и ръководството на българската прокуратура не могат да проведат аргументиран дебат по основни въпроси от тяхната компетентност? И защо тогава ние им дължим дълги мандати и високи възнаграждения, ама наистина високи за българската среда. Повече за проблематиката на техните изяви можете да прочетете тук, тук и тук. А становища в детайли по проблема тук и възможните решения по текста на проекта тук.

По същество ВСС и замовете на Гешев твърдяха, че законопроектът е негоден в няколко направления:

  1. Противоречие на Конституцията, основно дискриминиращо прокурорите

ВСС се състои от професионална квота, избирана само от съдиите, прокурорите и следователите и политическа квота, избирана от НС. С предложените текстове се прегражда възможността действащи съдии и прокурори да бъдат избирани от Народното събрание. Целта е най-вече в прокурорската колегия да влязат лица, които няма да зависят от главния прокурор, както към момента зависят професионално всички прокурори. Към настоящия момент е абсолютна забраната съдии и прокурори да избират от професионалната квота други юристи, освен тези, които са със статус на съдии и прокурори. И това не е противоконституционно. Откъде чиновниците от ВСС и ВКС намериха аргументи за противоконституционност е особено интересно.  За убедените пазители на статуквото слагаме един цитат от становище на ВК от 2019 г.: „ Поради това Венецианската комисия препоръчва на българските власти да предприемат законодателни изменения, за да гарантират че членовете на прокурорската колегия от парламентарната квота представляват други професии и че прокурори и следователи (които вече са представени там от 5 членове) не могат да бъдат назначавани като „членове от парламентарната квота“.

2.Несъответствие с високите български правни и национални традиции

В момента националните традиции в статуса на главния прокурор и наказателния процес се свеждат до следното: „По-специално, изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на Главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че Главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван в България, като неспособен да осигури достатъчна отчетност“. Цитатът е от делото Колеви срещу България на ЕСПЧ. И никак, ама никак не кореспондира с добрите традиции.

В добрите национални традиции е също така да бъдат бити и убивани български граждани, след което българската прокуратура да не образува наказателно производство и това да не подлежи на никакъв контрол, включително и съдебен такъв. Спомнете си липсата на наказани полицаи за битите младежи под колоните на Министерски съвет от лятото на 2020 г. и за убития прокурор Колев, чието дело цитираме.

3. Да не се стигне до претоварване на съдилищата като се предвиди възможност за съдебен контрол на прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство

Това е организационен въпрос и знаете ли как се лекува, ако изобщо се стигне дотам? С работещи хора във ВСС, за разлика от голяма част от членовете на настоящия. Много е просто – спирате да обявявате конкурси за назначаване в прокуратурата и следствието и отваряте щат за повече съдии. Отделно от това, българското правосъдие всяка година харчи безконтролно пари от бюджета под меката трактовка на независимостта, извратена до безконтролност. За пример – холандските съдилища привличат с доверие редица компании чрез клаузи за подсъдност именно пред тях, поради високия им професионализъм и безпристрастност.

В заключение

Разбира се, има нещо много хубаво в случилото се. То показва тоталното нежелание на политическите кръгове, които държат реалната власт в държавата, включително и върху високопоставените проксита във ВСС и прокуратурата, въпросните промени да бъдат приети. А те дори не са най-доброто решение, а възможното без да се стига до изменение на Конституцията.

Според мен е добре на следващото заседание на Правната комисия членовете на ВСС и ръководителите на българската прокуратура да предложат България да напусне Съвета на Европа, с което да не прилага и Европейската конвенция за правата на човека и гарантиращия приложението ѝ съд. 31 години стигат.


Свързани публикации.