Частното изпълнение трябва да бъде прието преди изборите

Един от основните проблеми на средата за бизнес в България е гарантиранетона договорите. Това е видно от множество изследвания, както на международниинституции (Световната банка и Европейската комисия), така и на местни институции(например Института за пазарна икономика-ИПИ). Според изследване на Институтаза пазарна икономика на стимулите за неформално стопанско поведение в България,Сърбия и Черна Гора и Румъния, през средата на 2003 г. 42% от интервюиранитефирми в България изобщо не използват съда за гарантиране изпълнението надоговорите* . Повечето фирми, които не използват съда твърдят, че работятизключително (над 90%) с познати контрагенти, а фирмите, които посочват,че използват съда за гарантиране изпълнението на договорите, работят предимно(над 80%) с широк кръг от фирми, които не определят като познати. Разходитеза гарантиране на договорите през съда са значителни, много фирми избягватсъдебната процедура като работят с ограничен кръг познати фирми.

Авторите на тази статия направиха оценка на ползите и разходите от проектозаконаза “Частните изпълнители”. Според нашия анализ очакваните ползи многократнопревишават разходите. До изборите не остава много време и все пак има възможностза приемането на няколко особено важни закона, като този за частното изпълнение.Да се надяваме, че това време няма да се използва само за предизборни лозунгии ще се намери начин политиците да приемат подобряващи средата за бизнесрегулации.

Неефективност на системата от държавни съдия-изпълнители
1/ “Висящите” изпълнения в системата са 375 693, на обща стойност от около1,7 млрд. лева. Ако се запазят сегашните темпове на натрупване на висящидела в период от около пет години те ще възлизат най-малко на 2,7 млрд.лева.

2/ През 2003 г. средномесечният брой на извършени изпълнителни действияза страната от един съдия-изпълнител е шест. Това прави по едно изпълнителнодействие на 3,7 работни дена. Ако отнесем съвкупният разход за издръжкана съдия – изпълнител (а не само нетната заплата) от 4 500 лв. към средномесечниятразход от шест изпълнителни действия се получава значителният разход от750 лв. за изпълнително действие.

3/ По консервативни оценки общата сума на просрочените междуфирмени задълженияе 7 млрд. лева. За тяхното събиране, в повечето случаи, фирмите не прибягватдо съда, поради изключително бавните процедури. Според интервютата, коитопроведохме с кредитори (банки и лизингови къщи) се оказа, че се използватвсички възможни начини за решаване на спорове и събиране на вземания безсъдия-изпълнител.

4/ Честа практика в България е след решението на съда и издаването на изпълнителенлист, събирането на вземането да продължава с години, което е огромен разходза бизнеса. В България процесът на събиране на вземанията е два и половинапъти по-скъп от този процес в Холандия и Естония и повече от три пъти по-скъпв сравнение с Белгия. Не на последно място това се дължи на продължителносттана процеса (около 10 пъти пъти-дълъг отколкото в Холандия и около 3 пътипо-дълъг от Естония).

5/ Държавните изпълнители имат монополна позиция и нямат стимули да повишаватквалификацията си и да събират бързо вземанията. Те получават заплата, коятона практика не зависи от качеството на работата им.

6/ Обстоятелството, че съдиите-изпълнители според сегашната уредба, отговарятза точно определен район увеличава разходите по събиране на вземанията:кредиторът е принуден да пътува из страната и да търси и договаря условияс различни съдия – изпълнители, когато длъжниците са от различни райони.В определени случаи (техният брой не може да бъде установен без специалноизследване) процедурата допълнително се удължава или поради близост междуместния съдия-изпълнител и местните длъжници, или поради страх съдия-изпълнителитеда събират вземанията си от определени длъжници.

7/ Големите кредитори са принудени да установят по-тесни връзки със съдия-изпълнител, което създава условия на взаимна зависимост. При това положениесъдия-изпълнителите имат ясен интерес да работят предимно за по-големи кредитори,което означава, че в сегашната система, така наречените по-дребни кредиторив много случаи получават по-лошо обслужване.

8/ Един съдия (не задължително изпълнител) струва на месец около 4 500лева**. Сумарните разходи на данъкоплатеца за всички съществуващи съдии- изпълнители през 2004 г. е 13 554 000 лева*** .

Ползите от частното изпълнение
Важно е да се уточни, че въвеждането на частно изпълнение ще има положителенефект не само върху несъбраните вземания регистрирани в момента (около 1,7милиарда лева) и междуфирмената задлъжнялост (по консервативни оценки около7 млрд. лева), но също така ще насърчи общата бизнес активност поради по-нискитетранзакционни разходи. Фирми и граждани, които работят само с познати контрагентиили използват нерегламентирани изпълнители ще започнат да използват съдаза изпълнение на договорите поради по-ниските разходи. Освен това ще възникнебизнес, който не може да се случи при сегашната несигурност и нива на разходите.

1/ Стимули за качествена работа. Възнаграждението ще зависи от свършенатаработа, което ще създаде стимули за подобряване на квалификацията, закупуванена качествено оборудване и наемане на помощен персонал.

2/ Промяна в стимулите и въвеждане на професионално достойнство (репутация).За разлика от държавната система при частните изпълнители репутацията щебъде от съществено значение. Поддържането на добро име и практика ще създадепредпочитания към онези изпълнители, които постигат по-добри резултати.Те, както и в милионите практически наблюдаеми случаи на предлагани качествениуслуги, ще се възползват от готовността на взискателя да плаща за по-добрауслуга.

3/ Специализация и конкуренция. Изпълнителите ще се специализират в дадениобласти, което ще намали транзакционните разходи и ще позволи по-бързи ипо-евтини процедури. В резултат на това ще се получат икономии от мащаба,така че някои частни изпълнители ще се специализират в работа с по-бедникредитори. Така че при системата от частни изпълнители очаквам по-беднитеклиенти да получат по-добро обслужване в сравнение с това в държавната система.

4/ Премахване на районирането. Сегашната районирана отговорност на съдиите- изпълнители до голяма степен е причина за увеличаване на разходите попринудителното изпълнение, стимулира безотговорното поведение на длъжницитеи понижава общата събираемост на вземанията и подронва авторитета на взискателите.Премахването на районирането ще засили конкуренцията и ще намали разходитепо сделките. Кредиторите ще могат да се договарят с един изпълнител за длъжницив цялата страна, отделният изпълнител ще организира работата си по начин,който повишава ефективността. Това допълнително ще създаде стимули за специализацияи ще засили конкуренцията.

5/ На макроикономическо ниво намаляването на разходите за събиране на вземаниятаще създаде условия за по-ниски разходи за правене на бизнес и привличанена повече инвестиции. Нарастването на кредитите се определя от множествоанализатори, като много съществен проблем пред икономиката. Досега бяхаприлагани множество мерки, целящи ограничаване на тази експанзия. Въвежданетона частно изпълнение значително ще ускори събирането на вземанията и щенамали разходите. Така че рисковете пред банковата система ще намалеят,защото вземанията ще се събират по-евтино. При това положение е логичнода се каже, че въвеждането на частни изпълнители ще намали риска от проблемив банковата и финансовата система на страната.

6/ С подобряване ефикасността от събирането на вземанията ще нарасне обемътна работата и съответно приходите за държавата, събирани чрез различни данъции такси. Хазната ще събира приходи от облагане на бизнес, който не би сеслучил при сегашната система, но би се случил при по-ниски разходи по изпълнението.

7/ Според направените изчисления, при Вариант І (практиката в Естония –виж таблицата) висящите в момента вземания ще бъдат събрани срещу 459 милионалева по-малко, а при Вариант ІІ (практиката в Холандия) разходите за събиранена вземанията намалява с 493 милиона лева. При това положение несъбранитевземания, останали извън съдебната системата, ще започнат да се събиратчрез съда и освен това ще възникне бизнес, който при сегашните нива на разходитене би могъл да възникне. Така разходите за събиране на вземанията, останалиизвън съдебната система в размер на 7 млрд. лева ще намалеят с около 1,89млрд. лв. (практиката в Естония) или 2,03 млрд. лева (практиката в Холандия),което е спестяване за икономиката.

Сравнение на запазване на сегашнатасистема с различни модели на реформа

Източник: Министерство на правосъдието, БСК,Световна банка и собствени изчисления.

Въвеждането на частни изпълнители ще доведе до общо спестяване между5% и 9.2% от БВП. Този ефект ще настъпи поради по-ниски транзакционниразходи, които ще “върнат” несъбраните кредити в законните им притежатели(ефект на насърчаване на бизнес активността) и ще създадат условия завъзникването на бизнес, който в условията на предишната система не бивъзникнал (възникване на нов бизнес). Смятаме тези ефекти ще се изявяватнапълно в рамките на период от около пет години.
Това ще създаде условия за създаване на нови работни места. Под нови работниместа разбираме нарастване на общата заетост, което през последните годиние отношение между нарастването на заетостта в частния сектор и намаляванена заетостта в държавния. Приблизителният размер на очакваните работниместа, които ще бъдат създадени, може да се измери като разгледаме отношениетомежду новосъздадените работни места и икономическия растеж за периода2002-2004. За разглежданият период средногодишният реален растеж е около5.3% (при прогноза от 5.3% за 2004 г.), а новосъздадените работни местасредногодишно са около 49 хил. При това положение 1% нарастване на БВПводи до около 10 хил. нови работни места. Следвайки горната сметка можеда се прогнозира, че системата от частни изпълнители ще доведе до създаванетона между 50 хил. и 90 хил. нови работни места за период от около пет години.