Частни пенсионни системи по време на криза: няколко мита

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува периодичния си доклад Pensions at a Glance (2009). Фокусът на анализа е как различните разновидности и форми на пенсионните системи (публични и частни) в страните от ОИСР се справят в кризата, като са представени конкретни данни и факти за състоянието на тези системи от гледна точка на финансова стабилност и социална защита на сегашните и бъдещи пенсионери. 

Ще се базирам на тези факти, за да разоблича няколко мита, които битуват в общественото и политическо пространството относно частните пенсионни системи в условията на финансова криза.

Мит 1: По време на криза публичните пенсионни системи са по-стабилни и сигурни от частните.

Нито един вид пенсионна система не е имунизирана срещу кризата. Сривът на капиталовите пазари и проблемите в реалния сектор няма как да не повлекат негативни последици за пенсионните фондове, които са част от финансовите системи на икономиките. Фактите са следните – частните пенсионни фондове в страните от ОИСР са загубили средно 23% от стойността си през 2008 г., което се равнява на 5,4 трилиона щатски долара.

В същото време нарастващата безработица (която според прогнозите ще достигне 10% през 2010 г. в страните т ОИСР) и намалението на реалните доходи на гражданите, съчетано със застаряване на населението поставя в не по-малко затруднено положение публичните пенсионни системи, основани на разходопокривен принцип. Едновременно с това според официалните прогнози  бюджетният дефицит на страните от ОИСР ще премине 9% от БВП в края на следващата година, с тенденция приходите да продължат да падат без сериозни индикации за ограничаване на харчовете, а точно обратното.

Няма много възможности за маневри в тази ситуация при публичните системи – пенсиите трябва да се замразят или намалят в реално изражение или трябва да се съкратят други държавни разходи и да се пренасочат към пенсиите. Може да се емитира и държавен дълг, но изплащането му е обвързано отново с допълнителни приходи от хазната – от повече данъци или за сметка на други правителствени харчове. Параметричните промени като увеличаване на възрастта за пенсиониране е само временно и частично решение, без реално да подобри ситуацията в средносрочен период.

Интересно е, че именно кризата беше катализаторът за бързото рухване на пирамидата «Мадоф». Разходопокривната пенсионна система не се различава по същество от тази пирамидална структура, тя също представлява Понци-схема[1], макар и дирижирана от държавата. Така че определението „една голяма лъжа" е валидно не само за псевдо инвестиционната дейност на Мадоф, но и за разходопокривните осигурителни системи.   

Мит 2: Частните пенсионни фондове губят спестяванията на хората по време на криза.

Действително през изминалата година активите на пенсионните фондове са намалели значително (средно с 23%). Но инвестиционният хоризонт на пенсионните фондове е дълъг, около 30-40 години, което означава, че трябва да се оценява възвръщаемостта на тези фондове в подобна времева рамка и прогнозите да се изгладят от колебанията на икономическия цикъл. Сътресенията на финансовите пазари са временни явления, които се неутрализират от подема на пазарите и в период от няколко десетилетия реалният растеж на глобалната икономика е винаги положителен.

Според симулации на ОИСР на базата на данни за доходността на акциите и облигациите на световните пазари за период от четвърт век, реалната възвръщаемост на спестяванията за пенсии за 45-годишен период е средно 7,3% на година за балансиран портфейл, 8,9% за по-рисков портфейл (в който преобладават акции) и 5,2% за консервативен портфейл (в който преобладават облигации и ДЦК). Колебанията на финансовите пазари са взети предвид в тези симулации, но изчисленията показват, че в дългосрочен план спестяванията на работниците реално се увеличават.

Опитът на Латинска Америка и страни, в които преобладават капиталови пенсионни схеми като Австралия, Нова Зеландия, Канада и пр. също показва, че системата на лични пенсионни сметки е много по-ефективна от държавната система, базирана на „солидарност" – срещу 2 пъти по-ниски вноски се получават до 50% по-високи пенсии. Действително Аржентина национализира пенсионните си фондове в края на миналата година, но не защото се предвещаваше икономически крах на системата, а поради политически причини и демагогия. Данните показват, че доходността на частната пенсионна система в страната е била почти 3 пъти по-висока от държавната система в периода 1994-2006 г[2].

Мит 3: Сега не е време за структурна реформа

Тезата, че сега не е време да се реформира цялостно пенсионната система поради кризата, не е валиден аргумент за никоя належаща структурна реформа. Защото „подходящо" време няма, особено от политическа гледна точка. Скритият пенсионен дълг, който представлява обещанията на държавата към бъдещите пенсионери расте[3] (този дълг е особено опасен, защото не фигурира в отчетите, но реално съществува), населението застарява и с всяка изминала година реформата ще струва по-скъпо на младото и бъдеще поколение и следователно – ще бъде по-трудно осъществима и от фискална гледна точка.

Пенсионната система, основана на капиталов принцип, означава преди всичко реални спестявания в икономиката, което е съпътствано в повече инвестиции и по-висок икономическия растеж. А именно от това се нуждаят икономиките, за да излязат по-бързо от кризата и да се стабилизират пазарите.

В този дух е и заключението на ОИСР: Финансовата и икономическа криза означава, че вниманието на правителствата е фокусирано повече от всякога върху краткосрочния времеви период. Това поражда две заплахи. Първата е, че дългосрочното, стратегическо планиране – което е жизнено важно за пенсионните системи – остава настрана. Втората е, че повече правителства ще бъдат изкушени да се върнат назад в започналите реформи с влошаване на условията на трудовите пазари. Въпреки трудностите обаче правителствата трябва да предприемат такива политически действия, които да доведат до социално осигурителни системи, които са дългосрочно стабилни, адекватни, финансово устойчиви и икономически ефективни.

[1] При тези схеми на по-старите инвеститори се плаща с парите на новите клиенти.

[2] За повече информация виж тук

[3] В България е вече над 200% от БВП.