Цените след утрешния ден*

*Статията е публикувана за първи път с незначителна редакция във в-к Труд на 9-ти август 2012

 

През изминалата седмица Министърът на земеделието и храните предприе поредната си достойна за внимание инициатива в името на добруването на българския народ. Както и предишните му такива почини, обаче, договорката с няколко търговски вериги за замразяването на 10 основни хранителни продукта най-вероятно ще се окаже поредното недоносче.

Един бегъл поглед към историята показва, че откакто човечеството съществува, управниците са се опитвали да контролират цените на различни основни стоки като хляб, мляко, месо и прочие. Също така показва, обаче, че всеки опит за фиксиране на цени, било то с административни забрани или с договорки от типа на постигната миналата седмица,  се е провалял с гръм и трясък.

Така например, император Диоклециан, освен с военните си успехи, ще остане в историята и с големия провал на своите икономически политики, а именно, с опита си да овладее инфлацията (която, между другото, сам преди това е предизвикал с прекомерно увеличение на паричното предлагане) посредством фиксиране на цените на няколко основни стоки, сред които телешко, зърно, яйца, дрехи и т.н. Нарушаването на императорския едикт за фиксираните цени, издаден 284 г. преди Христа, се е наказвало със смърт. Не е трудно да се досетим, че тази инициатива не е довела до нищо добро – стоките изчезнали от пазара, защото продавачите не били склонни да ги продават на фиксираните цени, а голяма част от бедното население, което според добрите намерения на Диоклециан е трябвало да бъде защитено, буквално умряло от глад. Такива практики са се срещали както по-рано във Вавилон и Древна Гърция, така и по-късно в САЩ (18-ти век), Франция (18-ти век), Германия (19-20 век) и други страни. И така до ден днешен.

Провалът на тези политики се корени във факта, че обикновено се фиксират цени, които вече са с тенденция за покачване по обективни причини като лоша реколта, война, високо търсене и недостатъчно производство, обща инфлацияв икономиката и т.н.И за дете е ясно, че ако цените са много ниски, производителите и продавачите няма да имат стимул да произвеждат и продават съответните стоки на официалния пазар и или ще се откажат от съответния бизнес, или ще намерят начин да реализират тези стоки на черно на по-високи цени. В крайна сметка фиксираните цени  водят до недостиг на съответните стоки и още по-бързото повишавана на цените им, което при всички положения е в ущърб на потребителите.

Но да се върнем на ситуацията в България. Инициативата за фиксирани цени на определени основни стоки (хляб, прясно и кисело мляко, сирене, пилешко месо, кренвирши и др.) наистина не е наложена с наредба, указ или друг законов или подзаконов нормативен акт и в този смисъл не е директен аналог на по-горе цитираните практики от историята. Не че в пазарната икономика, в която живеем, няма административно определяни и контролирани цени –такива примерно са цените на комуналните услуги (газ, ток, вода, парно) и лекарствата.Но явно дори и министърът на земеделието осъзнава, че да се фиксират административно цените на основни хранителни стоки би било прекалено. Затова е и предприел своя собствена битка да помага с каквото може. Както с повечето намерения, обаче, мерките за постигането му по-скоро ще навредят на всички тези, към които е насочено.

Механизмът, по който действа т.нар. временно фиксиране на цени на определени стоки, вече бе изпробван през миналата година със замразяването на цените на бензина. Миналата пролет Лукойл замрази цените на бензина и дизела за един месец, но след това скокът им компенсира временната липса на промяна. А както знаем, резките скокове са много по-болезнени за потребителите, отколкото плавното покачване. По принцип по-бавните и по-малките промени позволяват на човек да пренастрои потреблението си и да вземе мерки за икономии, така че ефектът от по-високите цени да е минимален. Колкото по-еластично е търсенето на съответните стоки, толкова по-лесно потребителите се нагаждат към промените.

В случая с цените на 10-те хранителни стоки най-вероятно отново ще станем свидетели на такова рязко покачване на цените им след изтичането на „мораториума”. Към момента  инициативата на министър Найденов изглежда като една перфектна рекламна акция както за самия министър, който неуморно се грижи за бедните потребители, така и за търговските вериги, които са откликнали на неговия апел (към момента Кауфланд, Метро и Била). Ясно е, че много потребители, ако трябва да избират между някоя от тези вериги и някоя извън споразумението за фиксирани цени, ще отидат в „социалните” магазини с фиксирани цени. Присъединяване към инициативата на министъра очевидно е един много добър начин за отчитане на точки спрямо конкуренцията, коятов този сектор е доста ожесточена.

Тъй като храните не са еднородни стоки с висока степен на унифицираност, както са например горивата, все още не е ясно коя (кои) от марките сирене, мляко, кренвирши и т.н. магазините ще продават с постоянни цени за 3 месеца. Най-вероятно търговските вериги ще използват този източник на безплатна реклама, за да договорят с определени доставчици по-добри условия на доставка (т.е. повече отстъпки) за тези стоки. Между другото, Била вече публикува списък със стоките, за които ще важат фиксираните цени. Прави впечатление, че там са включени няколко стоки с марката Clever, която е собственост на Била. Хитро, нали? Освен че си рекламират магазина, ще се опитат да увеличат и продажбите на собствената си марка.

Търговските вериги декларират, че фиксираните цени ще са за сметка на печалбата им. Това е доста съмнително обаче, защото всеки частен бизнес съществува именно, за да прави печалба. Дори и за три месеца малко да намалее печалбата (за което няма никаква гаранция), това най-вероятно ще бъде компенсирано в следващия период.Лошото е, че няма как да проверим дали наистина тези цени са били за сметка на по-малка печалба, защото от една страна, последните отчети на трите търговски вериги в търговския регистър са от 2008 г. и от друга – защото няма как да знаем дали по-ниската печалба не се дължи на други фактори.

Има и един друг проблем – според българското законодателство, както и според законите на нормалните пазарни икономики в ЕС и по света, практиката, която министър Найденов се опитва да наложи, се нарича съгласуване на цените. А такива практики подлежат на санкция от органите, защитаващи конкуренцията. Любопитно е да се види дали Комисията за защита на конкуренция ще предприеме някакво действие в отговор на „споразумението”.

В крайна сметка това, което ще бъде постигнато с временното замразяване на цените на 10-те стоки, е положителен PR за министъра, безплатна реклама за няколко търговски вериги и възможност за неочаквани печалби за тях от повече продажби на собствени марки или на такива, чиито производителите са дали допълнителни отстъпки. Не звучи като лоша сделка за министъра и веригите, но дали потребителите трябва да се радват?   


Свързани публикации.