Цена на “зелената” енергия?? Нас това не ни интересува

 

На ръба на кворума, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) проведе в сряда поредното си заседание. Малко повече от час отне на депутатите да изчерпат дневния ред от три точки. За усилието си те получиха и малка награда – книжна чантичка с неясно съдържание.

След като мина през по-компетентните комисии в Парламента – тази по икономическата политика и по околната среда и водите, проектът на Закон за енергията от възобновяеми източници нямаше как да не спре и в КЕВКЕФ. Не е трудно да се досетим защо. Изцяло новият закон въвежда изисквания на европейска директива – в случая това са разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Тя установява задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. Приетите за България цели са делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия, както и 10 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта.

По-нататък нещата следват своя логичен бюрократичен път. В изпълнение на подготвяния закон се предвижда разработване на национален план за действие и създаване на нова административна структура – Агенция по устойчиво енергийно развитие, която да организира изпълнението на плана. Законопроектът запазва съществуващия принцип на задължително изкупуване на произведената електрическа енергия въз основа на дългосрочни договори и по преференциални цени, фиксирани за целия срок на договора.

Отношение към законопроекта взеха представителите на левицата – Димчо Михалевски и Меглена Плугчиева. Те живо се интересуваха доколко реалистични са заложените цели, как инвеститорите да са сигурни, че преференциалните цени за изкупуване на енергия ще останат такива до края на срока, дали преференциите ще важат и за инвеститори с вече издадено строително разрешение. Всъщност това, което трябваше да попитат не само те, но и останалите блуждаещи депутати е, колко ще струва на техните избиратели постигането на зелените” цели. ИПИ вече изготви свое становище по законопроекта за енергията от възобновяеми източници, в което питаме именно това. Механичното гласуване на закони и директиви е вредна практика, която обаче е трудно да бъде преодоляна от родните депутати.

Заседанието беше уважено лично и от министър Тотю Младенов, който заедно със заместника си Красимир Попов представиха случващото се с ОП “Развитие на човешките ресурси”. Програмата е сред водещите в усвояването на европейските средства със забележителните 9% разплатени средства от общия й бюджет, което като абсолютна сума е 217 млн. лв. От МТСП обаче уверяват, че към 17 февруари 2011 г. договорираните суми са достигнали близо 50% от разполагаемия бюджет на програмата или 1 116 млн. лв. Съответно към същата дата има сключени 1 754 договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. През 2011 г. е предвидено да бъдат обявени 47 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата, с общ бюджет от над 1 млрд. лв.

Няма две мнения, че европейските пари са добре дошли за икономиката. Въпросната оперативна програма има още по-голямо значение за страната, тъй като подпомага усилията в наистина важни области като пазар на труда, качество на работната сила, модернизация на образователната система. С оглед на трудния период през през който преминава страната и високата безработица в момента – над 10% (Тотю Младенов обаче упорито отказва да повярва на данните на Евростат), това как се харчат не само европейските, но и парите на българските данъкоплатци е най-важния въпрос. Механичното изсипване на пари за изпълнение на някакви количествени цели съвсем не означава, че се постига нещо положително. Одитните доклади на Сметната палата показват, че българската администрация продължава да е отчайващо неефективна при изпълнение на дейностите, с които се заема. Много по-активно се „работи” върху въпроса как да се източат пари от еврофондовете, как да се раздуе държавната администрация, отколкото да се търси по-висока ефективност. А за това не е необходимо кой знае какво усилие. Една трезва предварителна и последваща оценка на програмите и инициативите на администрацията много ясно ще определят онези програми от които наистина има реална нужда.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG.

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.


Свързани публикации.