Българският търговски регистър – service unavailable!
(или една напред, две назад)
След няколко поредни фалстарта, на 1 Януари 2008 г. започна да работи новият единен електронен Търговски регистър. Мнозина бяха скептични, че новият регистър на бизнеса в България ще работи по-бързо, прозрачно и ефективно от съдебната процедура, която той трябваше да замени. В действителност, първите месеци от работата на регистъра подхраниха скептиците поради появилите се технически, организационни и други проблеми, съпътстващи вписванията. Тъй като процесът беше изцяло нов и непознат, както за хората, които го изпълняват, така и за фирмите, казусите, провокирани от прилагането на новата процедура, възникваха ежедневно.
В течение на първата година от съществуването си, системата непрекъснато се променяше и нагаждаше за да решава конкретните практически проблеми. По този начин, потребителите на тази система не можеше да не забележат, че тя предоставя значителни предимства пред съдебната регистрация: истинска достъпност и публичност на информацията за търговците в България; унифицирани формуляри и процедури за вписване, които позволяват работата с регистъра да отнема много по-малко време и средства на бизнеса; и вероятно най-съществения резултат – бързината на вписванията. След първоначалното напасване, вписванията се извършваха в нечувано кратки срокове – между 1 и 3 дни от подаване на заявлението за вписване. Търговският регистър на България изглеждаше като нещо, което наистина работи добре!
За съжаление, се потвърди едно правило, че у нас едно нещо може да работи или добре или за дълго време, но никога и двете едновременно. На фона на идващи от администрацията на Агенцята по вписванията сигнали за претовареност и постоянни и засилващи се технически проблеми на системата, през 2010 Търговският регистър започна да се превръща във все по-голямо бреме за потребителите си. Независимо какви са оправданията, резултатът е, че регистърът работи все по-бавно. От обичайните 10-15 дневни забавяния, до настоящия момент, в който за едно вписване са необходими между 30 и 35 дни от датата на подаване на заявлението. При това без никакво значение дали е подадено на хартия в офисите на агенцията, или по електронен път. Практическите измерения на това забавяне са изключително неприятни: вписването на каквато и да е промяна в една фирма, като например смяна на адрес или на управител, приемане и изключване на съдружници и т. н., отнема толкова време, че може да създаде значителни затруднения за търговеца: проваляне на сделки, административни неуредици, невъзможност за планиране на бизнеса в краткосрочен план, финансови загуби. В крайна сметка, крехкото доверие на потребителите на регистъра в момента е на път да бъде окончателно подкопано. На този фон, скандалите около предполагаемата намеса на заинтересовани лица в работата на длъжностните лица по конкретни вписвания и планираните законодателни промени за ограничаване на публичността на регистъра правят картината около фирмената регистраця в България изключително тревожна.
На този фон, изглежда, че отговорната за функционирането на регистъра администрация, не се впечатлява особено от засилващите се затруднения, а което е по-лошо, не показва съпричастност към проблемите на потребителите. Простите обяснения, че сървърите не били достатъчни да поемат засиления трафик към регистъра, едва ли ще решат сами по себе си проблема. А и никой не очаква в бъдеще този трафик да намалее. За съжаление не се виждат воля и сигнали за предприемане на незабавни технически и организационни мерки за подобряване на работата на регистъра. Ако това ще бъде качеството на работа на регистъра и за напред, то премахната съдебна фирмена регистрация започва да изглежда като по-добрата алтернатива.
П.С. Два факта: в момента на писане на тези редове Търговският регистър отговаря на потребителите си – SERVICE UNAVAILABLE! (Услугата недостъпна!); заявление за публикуване на финансов отчет на фирма, подадено през м. юни 2010 г. все още стои необработено.
адв. Ивайло Ганчев
„Мусала консулт” ООД
