Българо-турските отношения след референдума на Ердоган
Миналата неделя в Турция се проведе референдум за конституционни промени, които да увеличат правомощията на президента и да извършат промени в съдебната система на страната. Възможността за по-дълъг мандат и увеличени правомощия, както и отпадането на задължителната политическа необвързаност на държавния глава, на практика превръщат южната ни съседка в президентска република.
Консолидирането на властта в ръцете на Реджеп Ердоган се приема със скептицизъм от Европа поради преследванията срещу опозицията, нарушаването на свободата на медиите и конфликта с кюрдите, които станаха показателни за управлението на Ердоган. Последиците от него се виждат и в отстъпването на Турция в редица международни изследвания на свободите и демократичността, например ‘’Индекса на демокрацията’’ на Economist Intelligence Unit и ‘’Индекса на свобода на медиите’’ на ‘’Журналисти без граници’’, като при почти всички се наблюдава негативна тенденция през последните години.
Проблемите на Ердоган с преследването на опозицията, арестите на журналисти, затварянето и цензурирането на редица медии, ожесточения конфликт с кюрдската общност, които се обостриха още повече след неуспешния опит за преврат миналото лято и последвалите чистки в множество сфери, дават основание за тревога какво ще се случи, след като Ердоган разшири допълнително властта си. Евентуалното продължаване и засилване на агресивната политика на президента би довела по-скоро до задълбочаване на тези проблеми, а не до тяхното решаване.
Силното разделение в обществото, което се задълбочи след приблизително изравнените резултати от референдума, и зачестилите терористични атаки рисуват една доста напрегната вътрешнополитическа картина. Изправена пред толкова проблеми, Турция няма никакъв интерес от допълнително влошаване на външнополитическите си отношения с която и да е страна, още по-малко съседна и част от ЕС, каквато е България. В последните години Турция постепенно постави себе си във все по-голяма външна изолация (включително и след скорошните скандали с Холандия и Германия) и отношенията между нея и ЕС са доста обтегнати. Самият Ердоган вече говори за прекратяване на турската кандидатура за членство в ЕС. На този фон нов сериозен външен конфликт, особено със страна като България, с нищо не би облекчил положението на Турция в международен план. България също има нужда от добросъседски отношения с Турция – както заради значителните обеми във външната търговия и инвестициите между двете страни, така и заради опасността от активизиране на миграционния поток към страната по пътя към Западна Европа, вследствие на заплахите на Ердоган за разваляне на сделката с ЕС за бежанците.
Проблем за България от засилването на властта на Ердоган би била една евентуална, индиректна намеса във вътрешните ни работи чрез политически субекти. На предсрочните избори у нас ДОСТ често бе свързвана с турска подкрепа, като представители на Анкара нееднократно обявиха подкрепата си за новата формация. Програмата на ДОСТ на теория защитава евроатлантически ценности, но неяснотата за финансирането ѝ, явно етническия вот и изричната подкрепа от Турция за нея будят оправдани притеснения за прокарване на турските политически интереси в България чрез тази партия. Една партия-фаворит на Ердоган най-малкото трябва да се следи внимателно като предполагаем проводник на идеите на турския президент.
Въпреки това в краткосрочен план за България няма ясни последици от проведения референдум. Вътрешнополитическите промени крият рискове за демократичните процеси в Турция и България е длъжна внимателно да следи ситуацията, но за момента няма основания за някаква промяна и различно отношение спрямо Турция.
* Авторът е стажант в ИПИ
