България през 2012 г.: стагнация за трета поредна година?

За поредно тримесечие българската икономика успя да се представи по-добре от повечето страни в ЕС. И докато ЕС и еврозоната в частност отбелязаха отрицателен растеж както на тримесечна, така и на годишна база за второто тримесечие на 2012 г., България успя да се задържи на повърхността с ръст от 0,2% на тримесечна база и 0,5% спрямо година по-рано според сезонно изгладените данните на НСИ и Евростат. Сред страните, които бележат положителен растеж (и тримесечен, и годишен) на фона на общия спад са Германия, Австрия, Финландия, трите балтийски страни, Швеция, Словакия. В същото време към групата на тези, които са в  рецесия, официално последното тримесечие се присъедини и Унгария.

Предвид  като цяло мрачната картина в Съюза е интересно да се види откъде идва растежът, бил той и скромен, в България. Тримесечните сравнения показват, че от страна на предлагането ръстът в индустрията и услугите е успял да неутрализира свиването на аграрния сектор. От страна на търсенето, и индивидуалното потребление, и инвестициите са отчели ръст спрямо първото тримесечие.

Сравненията с година по-рано разкриват, обаче, по-различна картина. Въпреки лекия си ръст на тримесечна база и отчетеното повишение на инвестиционния внос в данните за външната търговия, инвестициите през второто тримесечие остават под нивото си година по-рано. С други думи, брутното капиталообразуване продължава да се свива за 14-то поредно тримесечие (от началото на 2009 г.), но с все по-бавни темпове. Предвид лекия ръст на инвестициите миналото тримесечие според сезонно неизгладените данни (на годишна база) и все по-слабия спад на изгладените данни, може да се предположи, че инвестициите вече са достигнали дъното си или най-вероятно ще го достигнат следващото тримесечие. Оттам насетне (от третото или 4-тото тримесечие на 2012 г.) може да се очаква постепенно възобновяване на ръста на инвестициите, макар и към момента да няма изгледи за по-сериозен (двуцифрен) растеж в краткосрочен план. В един по-дългосрочен план, обаче, нарастването на инвестициите с високи темпове би могло да се възобнови само и единствено с възстановяване на притока чужди инвестиции. А за да се случи това, ще трябва дълговата криза в ЕС ако не да се разреши, то поне да се успокои за един по-дълъг период.

Освен инвестициите, данните за потреблението също заслужават коментар. Видно е, че индивидуалното потребление (за разлика от колективното, т.е. държавното) се засилва, като расте за второ поредно тримесечие както на тримесечна, така и на годишна база. Предвид данните за пазара на труда, които показват продължаваща загуба на работни места (т.е. свиване на заетостта) и постоянно задълбочаване на безработица от второто тримесечие 2009 г. насам, тези данни са озадачаващи. Данните за депозитите на домакинствата в банките, които са традиционен индикатор за спестяванията на населението, също показват стабилно нарастване от 2009 г. насам. Увеличаването на спестяванията, от своя страна, предполага засилени предпочитания към отложено сегашно потребление за сметка на бъдещо такова. В същото време, обаче, статистиката за БВП показва увеличаващо се потребление в настоящето.

Едно от възможните обяснения зад този „парадокс” биха могли да бъдат засилените мерки за борба със сивата икономика тази година и най-вече – свързването на касовите апарати на различни търговци директно с НАП. Може би тези мерки са дали своя резултат и затова отчетените обороти са по-високи спрямо година по-рано. Най-вероятно те са и едно от обясненията за скока на приходите от ДДС в бюджета тази година (покрай по-високите цени на горивата). Т.е. дори и потреблението реално да не е повече, част от сивите обороти са изсветляли и показват по-голямо потребление. Може би и силният туристически сезон, който стимулира оборотите в търговията на дребно, също стои зад това увеличение на консумацията.

Все пак, обаче, ръстът на икономиката тази година се забавя спрямо 2011 г. Третото тримесечие би могло да разчита на добрия туристически сезон, но пък очакваните добиви в селското стопанство ще са най-вероятно по-ниски (особено при зърното, където лекият ръст на пшеницата няма да успее да компенсира значителния спад на царевицата и слънчогледа), което донякъде ще изтрие положителния ефект от туризма върху брутния продукт.  Като цяло, тази година се очертава като третата поредна година на стагнация за българската икономика след кризисната 2009 г. с лек положителен ръст между 0 и 1%. Към момента рискът от рецесия в ЕС, който да „зарази” и България, остава на дневен ред, но по-вероятният сценарий за страната все пак е стагнация. Стагнацията на фона на рецесия при всички положения е по-добрият изход, но в никакъв случай не е причина за радост. През 2011 икономиката на България все още беше далеч под пред-кризистното си ниво (за повече информация, виж тук) и по всичко личи, че ще остане там поне още 1-2 години, ако продължава да се възстановява с такъв неубедителен темп.