България – пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007

На 26 септември 2006 г. излезе последният мониторингов доклад на Европейската комисия за България, чрез който стана ясно, че България ще стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г. Засега няма наложени предпазни клаузи, но от ЕК са си оставили отворена вратичка с предупреждението, че ще продължи стриктното наблюдение и контрол върху проблемните области в страната. Предпазни клаузи в областта на вътрешен ред и съдебна система могат да бъдат допълнително задействани, a част от субсидиите и парите по еврофондовете могат да бъдат намалени или отказвани ex-post, ако наблюденията покажат, че България не отговаря на изискванията на ЕС по отношение на прозрачност на изразходваните средства, борба с корупция, ефективност и независимост на съдебната система.

Присъединяването на България към ЕС легитимира икономическите реформи, които бяха извършени или започнати в името на пълноправното членство на страната към Евросъюза. Членството към ЕС има психологически, политически и икономически измерения, които трябва да се разглеждат взаимосвързано, за да се очертае максимално цялостна картина на събитието. Несъмнено, последните събития и напрежение на политическата сцена в Унгария и Полша, които съвпаднаха с периода на официалното оповестяване на решението за петото разширяване на ЕС през 2007 г., също оказват влияние върху нагласите на хората и отрезвяват представата за функциониране на “европейското семейство”. Политиците и управниците във всяка една страна носят отговорност пред своите избирателите и членството в ЕС не ги оправдава за стопанската политика, която провеждат, нито отменя необходимостта да съгласуват икономическите си програми с гражданите.

Икономическите последици за България от присъединяването не са еднозначни и едностранчиви. От Института за пазарна икономика, като независима неправителствена организация, която защитава пазарни решения във водената икономическа политика, не веднъж сме акцентирали върху проблемите, свързани с Европейския съюз – тежката бюрократична машина, регулиране на редица отрасли, което изкривява пазарната реалност, множество норми и правила, които действат в различни институционални среди и неформални правила на поведение. Ние ще продължаваме да поддържаме дебата около проблемните области, при които има разминаване между действителността и принципите на стопанска свобода. Но в същото време не можем да не приветстваме основния принцип на ЕС – свободно движение на стоки и услуги, хора и капитали. Именно това трябва да бъде водещата тема в страната и поводът за оптимизъм: по-голяма свобода, достъп до единния пазар, установени закони и правила, които важат за всички.

Европейският съюз не значи автоматично увеличаване на доходите на гражданите, но съдейства за подобряване на работата на голяма част от институциите – съдебна система, спазване на права на собственост, контрол при изразходване на публични средства. Изграждането на ефективна институционална среда е необходима предпоставка за икономическо развитие и разгръщане на предприемачеството. В същото време трябва да се задълбочат дискусиите по отношение на водената от ЕС политика в редица области – като преразпределение на средства през публичния сектор, регламенти на пазара на труда, протекционизъм в селското стопанство, хармонизиране на данъчни ставки. Защото не трябва да забравяме, че ЕС е преди всичко политически съюз, което значи, че интересите на икономически силните често доминират при взимането на решения за цялата общност.

Фокусът на вниманието не трябва да бъде насочено единствено към помощите и субсидиите, които ще получим като членки на ЕС. Дневният ред на коментарите по доклада на ЕК се върти около опасността от орязването на част от средствата по структурните фондове или директните помощи за земеделците. А това ще се случи само, ако администрацията не си свърши работата. От друга страна, и при най-доброто стечение на обстоятелствата и спазване на всички условия, реалното кандидатстване по проекти по структурните и кохезионния фонд ще е възможно към края на 2007 г. Усвоемостта на средствата през първите години от действието на финансовите механизми на ЕС е традиционно много ниска за новоприсъединилите се членки (около 20-30%), така че възможността за намаление на обещаните средства не трябва да се драматизира. Парите сами по себе си не са гаранция за подобряване на жизнения стандарт на хората, важно е къде ще бъдат насочени и как ще се изразходват. А за това трябва да има действащи бизнес модели и предприемачески идеи. Досега не е измислен централно-планиран механизъм, чрез който ефективно и справедливо да се бъдат разпределяни оскъдните средства в икономиката. Пазарът го прави най-успешно, при което интересите на потребители и продавачи съвпадат.

Положителните последици за страната от присъединяването към ЕС са следните:

1) Засилена търговия в рамките на ЕС, а това несъмнено ще изиграе положителна роля за икономиката – посредством специализацията и конкурентния натиск;

2) По-свободно пътуване и възможности за професионална реализация на хората, трупане на опит и отваряне на нови бизнес възможности;

3) Разгръщане на възможностите за образование и квалификация в чужбина;

4) Размяна на идеи и ноу-хау, адаптиране на най-добри практики чрез привличането на инвеститори, аутсорсинг на компании в страната;

5) Уеднаквяване на процедури и правила, които улесняват бизнеса, по-сигурна защита на правата на собственост и предвидимост на институционалната и икономическа среда.

В същото време, именно в рамките на ЕС, необходимостта от продължаване на икономическите реформи не отпада, а дори напротив – засилва се. Защото членството в ЕС означава, че България трябва да се съревновава “на равни начала” с:

1)Данъчните системи на новите-страни членки, които привличат все повече инвеститори от “старa Европаa” благодарение на ниското си данъчно облагане и намаляване на данъчната тежест за бизнеса;

2) Високата производителност на труда в Австрия и Германия;

3) Технологичния прогрес в Ирландия и Финландия;

4) Нивото на образование и квалификация във Великобритания и Холандия;

5) Ефективността на публичните сектори и прозрачните правила при управление на публичните средства в Дания и Швеция.

Изводът е, че членството на България в ЕС не трябва да се разглежда от икономическа гледна точка с крайни чувства – с еуфория или черногледство. Бъдещият растеж на икономиката и подобряването на благосъстоянието на хората зависи от политическата воля за продължаване на икономическите реформи и прилагане на най-добрите, пазарно-ориентирани практики в ЕС. Именно това ще продължим да призоваваме и ние от ИПИ.