БВП през деветмесечието на 2007 г.
През седмицата бяха оповестени предварителните данни за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие и първите девет месеца на 2007 г. Реалният стопански растеж е съответно 4.5% и 5.7%, което представлява понижение спрямо предходния период. Подобни стойности за тримесечие са реализирани за последно през 2003 г., като оттогава темпът на нарастване е бил неизменно над 5%.
Основният фактор за нарастването на реалните доходи през последните години е разширяването на стопанската свобода. Тя е свързана с въвеждането на валутния борд и осигуряването на относителна стабилност на лева, приватизацията на по-голяма част от държавните предприятия, либерализирането на някои отрасли и намалението на бариерите за навлизане на нови участници на пазарите, намаляването на пречките пред външната търговия във вид на по-ниски мита и натарифни ограничения. Всички те повишават потенциала за дългосрочен растеж като целта е насърчаване на индивидуалната инициативност и личната отговорност.
Позитивното развитие обаче не се разпростира равномерно върху цялата икономика. Пример за това е аграрният сектор, при когото се наблюдават сериозни проблеми. Реституцията на земите стимулира някои от собствениците да се занимават със земеделие, но естествено по-голямата част от хората нямат интерес и не използват този ресурс. Земите са разделени на малки парцели, което означава, че наемането им е затруднено поради високите транзакционни разходи за договаряне с всеки собственик поотделно. Кооперирането изглежда също не дава добри резултати. Липсват средства и желание за инвестиции в съвременни технологии за обработка на земята, което води до ниски добиви и липса на конкурентоспособност.
При тези обстоятелства производството все още е твърде силно зависимо от природните условия, тъй като използваните сортове не са толкова устойчиви спрямо промените във времето (съответно засушаването или по-голямата влажност). Логичният резултат от това е, че през тази година отново реколтата е слаба и според официалните данни брутната добавена стойност (БДС) от аграрния сектор спада с 43% в реално изражение. Въпреки че делът на този сектор в общата добавена стойност е все по-нисък, толкова рязък спад води до забавяне на общия растеж. Нарастващите субсидии от европейските фондове също не дават резултат. Ефектът от тях ще е да се разчита все повече на помощи от държавата (част от парите се дават дори без да е необходимо земята да се обработва, а само да се поддържа) вместо да се произвежда ефективно и да се реализират печалби от това. По този начин не може да се очакват някакви съществени подобрения през следващите години, а зависимостта от климатичните фактори ще остане висока.
Ситуацията в останалите сектори на икономиката изглежда по-позитивна. Реалният растеж на БДС в индустрията през деветмесечието достига 10.5% (12.8% за тримесечието), а на услугите – съответно 9.7% (11.1% за тримесечието). Относително по-бавно нарастват корективите, които включват нето данъците върху продуктите и косвено измерените услуги на финансовите посредници.
От страна на разходите се наблюдава тенденция за леко покачване на дела в БВП на инвестициите, измерени чрез брутообразуване в основен капитал,. Той достига 35.3% на годишна база. Това е предпоставка за увеличаване на потенциалния стопански растеж в бъдеще. От друга страна брутните спестявания в икономиката се понижават до 15% на годишна база, въпреки че делът на крайното потребление в БВП намалява. Това се дължи на по-ниските нетни текущи трансфери и по-ниския нетен доход. Причините за това могат да се търсят в увеличените чуждестранни инвестиции в страната, по които трябва да се плащат лихви, дивиденти, които все повече нарастват. От друга страна нарастването на доходите в страната, както и емиграцията на цели семейства води до по-ниски трансфери от чужбина.
Като цяло данните за развитието на брутния вътрешен продукт са позитивни. Забавянето на стопанския растеж се дължи на един сектор с намаляващо значение за икономиката. Все пак навлизането на нови действащи лица на този пазар като фондовете за земеделски земи вероятно ще доведе до окрупняване на земите, което в по-дългосрочен план ще означава повече възможности за реализиране на печалби в сектора. Очакваните субсидии обаче, вероятно ще изкривят стимулите на фермерите, тъй като ще отклонят вниманието им от повишаване на ефективността на производството към писането на проекти с неясни резултати. Субсидирането на аграрния сектор трябва да става изцяло за сметка на европейския бюджет, докато средствата от българските данъкоплатци трябва да бъдат сведени до минимум.