Брой на общинските съветници и представителство

През седмицата общинският съветник и бивш кмет на Трявна Стефан Данаилов, се обяви против изключително големия брой на съветниците в общините, както и на заплатите, които си гласуват.

По решение на Централната избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ) от 30 Август 2007г., броят на съветниците избирани от предстоящите тогава местни избори, да бъде в зависимост от броя регистрирани граждани в съответната община, както следва:

1. при население на общината до 5000 души – 11 съветници;

2. при население на общината до 10000 души – 13 съветници;

3. при население на общината до 20000 души – 17 съветници;

4. при население на общината до 30000 души – 21 съветници;

5. при население на общината до 50000 души – 29 съветници;

6. при население на общината до 75000 души – 33 съветници;

7. при население на общината до 100000 души – 37 съветници;

8. при население на общината до 160000 души – 41 съветници;

9. при население на общината над 160000 души – 51 съветници;

10. за Столичната община – 61 съветници.

Това, което веднага прави впечатление, е несправедливото разпределение, което създава този брой. В община от 5000 души, за всеки 454 граждани отговаря един съветник, в община от 10000 – един за всеки 769. Броят във Варна, Пловдив и София е съответно един съветник на всеки 7000, 7400 и 22700 жители на общината. С други думи, в малките общини много по-малко на брой данъкоплатци плащат заплатите на общинските съветници.

Що се отнася до заплатите, които си гласуват – съвсем нормално, и икономически обосновано, е този който върши определено количество работа и носи съответните отговорности за нея, да бъде удостояван със съответната възнаграждение. Нарича се теория за ефективната работна заплата и гласи, че колкото по-висока е заплатата, толкова повече труд влага работещия, както и го прави с толкова по-голяма лоялност. Чрез адекватно високи заплати ще се увеличи ефективността на  общинските съветници и ще намалят стимулите им за получаване на подкупи. Така работи частният сектор и ако държавният иска да бъде конкурентен и да взима голяма част от качествените кадри, трябва да подобри някои от условията си на труд.

Естествено, това трябва да стане заедно с намаляне на броя на общинските съветници. Излишно е данъкоплатецът да бъде натоварван със заплатите на такъв брой съветници в 264 общини. Още на следващите избори техният брой може да бъде рязко свален.

Възможно е, за общини, където избирателите искат това, броят да се запази или увеличи, но за сметка на самите избиратели. За целта ще са нужни обаче нетривиални изменения в конституцията, закона за местното самоуправление и устройствения закон за бюджета

Като пример, ще дам Ванкувър, Канада, който само преди няколко месеца бе избран на четвърто място в света като град, който предлага най-добри възможности за високо качество на живот. Градът е с население малко над 600 хиляди души, като заедно с предградията си достига до 2 милиона и 300 хиляди души. За града се грижат кмет и… 10 общински съветника, преизбирани всеки три години и с годишни заплати от 60 хиляди щатски долара.

Някои от преките ефекти от подобна политика ще бъдат:

• по-малки разходи за администрация, а вземайки в предвид и без това изключително ограничените общински бюджети, така ще бъдат освободени средства за по-продуктивни дейности;
• по-висока ефективност на самите съветници, повишавайки техните стимули за изпълнение на отговорностите им;
• по-малко корупцията, поради по-малкия брой държавни служители;
• ще намалеят частните интереси на местно ниво – в общинския съвет на Стара Загора от 51 съветника 30 се занимават с бизнес под една или друга форма, което създава предпоставки за влияние върху управлението на общината, което се отнася и за всички останали.

* Стажант в ИПИ.