Бизнесът има абсурдни предложения към правителството

На годишната среща между бизнеса и правителството, някои фирми в лицето на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) направиха предложения за подобряване на пазарната среда в страната. Като цяло инициативата заслужава похвала заради стремежа на бизнеса да се опитва да подобри средата, в която работи, поне що се отнася до това, което е в компетенциите на управляващите. За съжаление, обаче, станахме свидетели на открито лобиране за интересите на отделни групи и отправянето на не едно или две искания, които, ако бъдат изпълнени, ще облагодетелстват шепа фирми за сметка на всички останали. По-долу сме представили исканията на КРИБ и нашия коментар по всяко едно от тях.

1. Свързване на Националната агенция за приходите с касовите апарати на търговските обекти – първо на бетоновите възли, а след това и на автосервизите, зърнопроизводителите, търговците с храни и всички останали.

Предложението ще доведе до изсветляване на сивия сектор, като същевременно не е свързано с допълнителни държавни разходи. Разходите за бизнеса ще са еднократни, но колко точно ще са тези разходи трябва да бъде представено от предлагащия. Въпреки, че такива сметки липсват, ясно е че в бъдеще може да се компенсират от по-висока данъчна събираемост, която би позволила намаляване на данъци, осигуровки, такси.

2. Данъчен кредит за всички леки автомобили и разходите за тяхната поддръжка.

Предложението е абсурдно. Няма логика към сегашния данъчен кредит за автомобили, предназначени за превоз на товари или такива със специално техническо оборудване, да бъдат включени и леките автомобили (както и разходите за тяхното обслужване). Ако автомобилите не се използват в производствения процес на фирмата, значи са за лична употреба и като такива не подлежат на данъчен кредит. Една такава промяна ще създаде възможности за огромни злоупотреби и изведнъж голяма част от леките автомобили ще бъдат регистрирани като фирмени, за да се използва данъчен кредит. Това вече сме го виждали – спомнете си облекченията за хора с увреждания и как всеки таксиметров шофьор беше такъв, а всъщност се създаде „пазар” на подобни удостоверения.

3. Силен контрол на автосервизите, които не начисляват ДДС за услугите си и авточастите, които продават.

Предложението е логично, редно е всички данъчни субекти да са равнопоставени с цел избягване на нелоялна конкуренция, обусловена от неплащането на данъци. Щеше да е добре всички предложения на КРИБ да изхождат от презумпцията за еднакви правила. За съжаление, самият факт, че изрично посочват автосервизите подкопава всичко, защото е виден лобисткият елемент. Много по-лесно и логично би било това предложение – контрол за спазване на правилата от всички – да бъде представено като принципно.

4. Да се включи еврокомпонент в данъците върху моторните превозни средства и при изчисляването им да се вземе предвид замърсяването, което причиняват.

Предложението е добро отчасти. Има логика зад това данъкът върху МПС да се изчислява, така че част от него да отчита замърсяването, което причиняват, по същия начин, по който има логика данък смет да се изчислява на база количеството на отпадъците, а не на данъчната основа на сградата. Въвеждането на такъв компонент обаче най-вероятно ще увеличи данъчното бреме, а това е недопустимо. Ако се предлагат данъчни решения за решаване на екологични проблеми, те трябва да бъдат балансирани чрез намаление на други данъци. Очевидно тук прозира интересът на търговците на нови автомобили; един такъв компонент в данъка индиректно би стимулирал покупката на нови автомобили за сметка на стари.

5. Данъчни и осигурителни ревизии по аналог в туризма, текстилния сектор, охранителните фирми. Глоби за работниците, когато приемат да работят в сивия сектор с ниски официални заплати и осигуровки.

Предложението е абсурдно. Ревизиите по аналог означават администрацията да нарочи една фирма за изрядна и от това колко данъци и осигуровки плаща тя, да зависят нивата на данъци и осигуровки, които останалите компании в бранша трябва да плащат. Този шаблонен подход е изключително вреден и не оценява специфични разлики между отделните участници на пазара, което е по-лошо – може да доведе до погрешното заклеймяване на някои фирми за укриващи данъци и осигуровки и до санкции.

Налагането на глоби за работници, които работят в сивия сектор също е абсурдно. Това адресира симптома, но не и причините – ниски доходи, висок относителен дял на осигуровките, неефективна здравна и пенсионна система, липса на връзка между плащани осигуровки и получавани услуги. Освен това работниците може да са поставени пред ултиматум – работа в сивия сектор или никаква работа.

6. Фирми, които използват нелицензиран софтуер, да не се допускат до обществени поръчки за определен период от време.

Идеята е абсурдна. Наистина има нужда от осигуряване на по-добра защита на собствеността, независимо дали тя е движима, недвижима или интелектуална, но това няма общо с участието в обществени поръчки. Компаниите, които използват нелегален софтуер, трябва да бъдат санкционирани. Ако обаче легалният софтуер се въведе като условие за участие в обществени поръчки, то някой трябва да провежда проверки, което означава забавяне на цялостната процедура и нейното оскъпяване. Същевременно, въвеждането на измислен критерий за участие в обществени поръчки става прецедент и отваря вратата в бъдеще за въвеждането на нови такива.

7. Еднократна амнистия на лихви по бюджетни плащания.

Идеята е абсурдна. Налагането на лихви по просрочени задължения има за цел плащанията да стават навреме. Ако сега се въведе амнистия за тези лихви, това наказва коректните физически и юридически лица и възнаграждава некоректните. Тези, които имат просрочени плащания реално ще внесат по-малко в бюджета, заради трупане на инфлация през периода на закъснение. Заедно с това се създава очакване, че ако просрочваш достатъчно дълго, в един момент ще бъде обявена амнистия, което в дългосрочен план може да увеличи забавените плащания.

8. Данъчни облекчения за млади семейства.

Поредното лобистко упражнение, от което ще се облагодетелства силно ограничена група – банки и млади семейства. През 2010 г. 4710 млади семейства са се възползвали от данъчното облекчение, което възлиза на 1,6 млн. лв. невнесен подоходен данък. Това прави средно по 353 лв. на семейство годишно данъчно облекчение. Ако трябва да се променят данъчни закони, то това трябва да е в посока опростяване на данъчните основи, а не усложняването им чрез въвеждане преференции.

9. Еднократно узаконяване на незаконно строителство срещу еднократна такса в размер на 10% от стойността на сградата.

Предложението е абсурдно. Няма разлика между това да дадеш подкуп, за да ти издадат разрешение за строеж и да строиш незаконно, след което да платиш 10% от стойността на сградата, за да бъде узаконена. Административните процедури и законите трябва да се спазват от всички; не може някой просто да си плати и това да го постави над законите и процедурите.

10. Преглед на ефективността на всички концесии.

Предложението е абсурдно. Понятието „ефективност” е достатъчно общо и позволява различни интерпретации, а условие  за „ефективност” поначало не присъства в концесионни процедури и договори. Прозира желание за реваншизъм от страна от неуспели концесионери. Ако целта е в крайна сметка смяна на един концесионер с друг, това би представлявало чиста проба клиентелизъм при условие, че са изпълнени всички поети ангажименти в съществуващия концесионния договор.

11. Модерна регулация на отношенията между производителите и хипермаркетите, които изкупуват продукцията им.

Предложението е много общо, тъй като „модерна” за администрацията е едно, а за бизнеса – друго. Все пак, следейки дебата по въпроса, считаме, че държавата не трябва да се меси в пазарните отношения чрез регулации. Пазарните отношения се сключват на база подписване на договор, в който всяка страна може да изложи своите изисквания. Ако производителите не са съгласни с условията на хипермаркетите, те не са длъжни да сключват договор с тях и са свободни да пласират продукцията си на други търговци. Ако пък производителите имат съмнения за картелни договорки между хипермаркетите, тогава би следвало да подадат сигнал към Комисията за защита на конкуренцията.

12. Разпоредбите на европейската директива, която налага бързи разплащания между всяка държава  от ЕС и фирмите, на които е възлагала поръчки, да бъдат въведени още преди тя да влезе в сила.

Безумието на директивата е превишено единствено от предложението за по-ранното ѝ въвеждане в България. Аналогично на т. 11 срокът за разплащане между държава и фирми се определя в подписания договор между двете страни. Ако фирмата смята, че срокът е твърде дълъг, никой не я задължава да подписва този договор. Ако фирмата би искала да се застрахова срещу риска от забавяне на плащанията от държавата, тя би могла да заложи възможна компенсация за това, вкл. и като се начисляват лихви по просрочените задължения.

13. Златен регистър на коректните фирми, които да получават ускорено възстановяване на ДДС.

Идеята е добра. Като цяло трябва да се ускори възстановяването на ДДС. Още по-бързото възстановяване за коректни компании може да поощри и други да бъдат изрядни.

14. Възстановяване на ДДС в рамките на един месец при износ за Европейския съюз.

Предложението е абсурдно. Това означава въвеждане на двоен стандарт за компаниите в страната. Трябва да се работи за цялостно намаляване на срока за възстановяване на данъчен кредит.

15. Наказателната лихва за всички просрочени задължения към държавата да се фиксира на сбор от основния лихвен процент и добавка от още 10 процентни пункта.

Предложението е абсурдно. Вместо компаниите да се стремят да са изрядни, те искат да се сложи таван на разходите за лихви, което подсказва, че планират да бавят плащания в бъдеще. Същевременно няма логика управляващите да променят начина на изчисление на законната лихва за просрочени задължения, която е въведена с ПМС 72 от април 1994 г. и не е променяна оттогава. Това още повече обезсмисля предложението.

16. Улесняване на транспортните връзки с Русия, касаещи превозите с камиони.

Предложението е спорно. Отново се предлага създаване на преференции за едни компании, а не за бизнеса като цяло. Улесняването на транспортните връзки с Русия е добро предложение, но такова улеснение трябва да се търси и при търговията с останали страни.

Общо взето, колкото добри (или поне отчасти добри) предложения, толкова и лоши. Както е вярно, че държавата трябва да се меси по-малко в пазарните отношения, за да не ги изкривява, така е и вярно, че бизнесът трябва да разчита изцяло на своята ефективност и креативност, а не на държавна помощ.

Общото впечатление от предложенията е горчиво и силно обезпокояващо. Като прибавим и факта, че КРИБ ще е една от малкото бизнес организации, които ще останат като национално представителни, в резултат от гласуваните промени в Кодекса на труда, то усещането е тревожно. Цитираните промени изхвърлят от представителните организации БТПП, която е много вероятно да не подкрепя коментираните половинчати мерки, защото през годините показваше последователност и подкрепа на идеите за свободен пазар. Нещо, което почти липсва в предложенията на КРИБ.

Институтът за пазарна икономика винаги е твърдял, че трябва да се защитава пазарът, а не определени фирми в определени сектори. Нашите предложения за реформи са много ясни, без скрити лобистки интереси.

77-те мерки на ИПИ за икономически растеж могат да бъдат прочетени тук.