Битката за кариерните бонуси на ВСС е част от саморазправата със свободомислещите*

Предложените в началото на юли от управляващите (ГЕРБ и „Обединени патриоти“) промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) засягат няколко важни за съдебната власт въпроси в три направления. Първо, дават се привилегии на сегашните членове на ВСС, след като изтече мандатът им. Второ, въвеждат се тоталитарни мерки по отношение на статута и финансирането на професионалните магистратски организации. Трето, прави се опит за ограничаване на възможността магистратите (съдии, прокурори и следователи) свободно да упражняват лекторска дейност.

Историческата битка за кариерното развитие на членовете на ВСС

Чл. 28 от Закона за съдебната власт регламентира какво се случва с членовете на ВСС, след като изтече мандатът им. Ако те са били магистрати, логично е да се върнат на работа съобразно професионалната си ориентация. Спорният момент е на какво стъпало в йерархията да бъдат назначени. Този щекотлив въпрос е довел до няколко опита за изменение на чл. 28 от ЗСВ през последните 10 години. Засега два от тях са се превърнали в действащо законодателство.

В първоначалния текст от 2007 г. законът предписва изборните членове на ВСС да се възстановяват на длъжността, която са заемали преди избора. Този вариант се е тълкувал и прилагал стриктно и без противоречия – връщаш се там, откъдето си дошъл. Разпоредбата е редактирана през 2011 г., като петте години мандат във ВСС се признават за юридически професионален стаж.

През 2012 г. по предложение на тогавашните (доминантно и днешните) управляващи нормата е променена, като в текста е втъкан изразът за възстановяване на „длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора или на заеманата преди избора длъжност„. Това само по себе си предполага възможност да се върнеш някъде по-високо в системата, а не само там, откъдето си дошъл. По този начин се отваря и вратата за влияние – послушните на определени интереси и кръгове отиват където си искат, праволинейните се връщат откъдето са дошли. Последицата от това е заобикаляне на конкурсното начало. Редовите съдии, прокурори и следователи се състезават помежду си, като се явяват на изпит, а отслужилите във ВСС остават извън обхвата на конкурса, като се развиват напред в кариерата на друго основание.

През 2012 г. обаче законодателно разрешение не намери приложение, тъй като му бе наложено вето от президента, а до преодоляване на ветото не се стигна. Убедителни са мотивите на ветото, според които текстът „поражда съмнения за несъответствие с конституцията“.

С измененията от 2016 г. като част от стъпките по Актуализираната стратегия за съдебна реформа неправомерното кариерно развитие на членовете на ВСС бе изцяло осуетено. Текстът установи недвусмислено – всеки член на ВСС, който е бил магистрат преди постъпването си в съвета, се връща на длъжността, заемана преди избора. Ако иска повишение, преминава през атестиране и се явява на конкурс. Тази концепция намери широка обществена подкрепа, включително от професионалните магистратски организации.

Новите предложения за изменение на чл. 28 от ЗСВ се опитват без никакво съмнение да позволят на действащите членове на ВСС да се върнат на същата по степен длъжност, но да избират в кой съд (съответно прокуратура). Така, ако член на ВСС е бил районен съдия в Сандански, той може спокойно да се върне като районен съдия в Пловдив, София и т.н. За такова преместване редовите магистрати се явяват на конкурс. Членовете на ВСС по силата на закона получават особен кариерен бонус, с което изпълнителната и законодателната власт се опитват да възнаградят част от хората в действащия съвет. Един такъв текст на закона е пряко посегателство върху независимостта на съдебната власт. Той отрича принципа за разделение на властите, тъй като съдебната власт единствена има право, чрез ВСС, да назначава, повишава и наказва магистратите (чл. 129 от конституцията). С предложените промени Народното събрание, като функция на законодателната власт, пряко се намесва в правомощията на съдебната власт. Годината е 2017, но се усеща като 2012 поради опитите и похватите за отглеждане и възнаграждаване на съдебни послушковци.

В мотивите към законопроекта не са отчетени тези предходни опити за промяна на закона. В доклада на Комисията по правни въпроси се чете следното: „Предлага се изравняване на статута на изборните членове на ВСС при прекратяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в чл. 195 ал. 3 ЗСВ“. Става въпрос за случаите, когато един магистрат временно преустановява статута си на магистрат, като напуска системата на съдебната власт, за да изпълнява функции от другите две власти – законодателна или изпълнителна. Разликата е, че когато изпълнява мандат като член на ВСС, лицето престава да бъде магистрат, но осъществява функция по администриране на съдебната власт. Но принципните разлики могат да бъдат разбрани явно само от лица, които вярват в разделението на властите и го доказват с действията си.

Опитът на управляващото мнозинство не е иновативен. Политическото статукво, освен през 2012 г., утвърди принципа на неследваща се облага многократно. А през 2016 г. и за сметка на държавния бюджет същите депутати гласуваха повишение на заплатите на сегашните членове на ВСС, изравнявайки ги с председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Мотивите на това законодателно решение издават за пореден път правна неграмотност и цинизъм, неприсъщ за демократична законодателна власт (виж стенограма от заседанието). Тази година пък утвърденото мнозинство във ВСС си гласува незаконосъобразно и парични обезщетения, които ще се изплатят при приключване на мандата на съвета. Размерът на обезщетенията ще е равен на толкова заплати, колкото години стаж всеки член има като магистрат. При приблизителна заплата от 7000 лв., това означава, че например, член на ВСС със стаж от 20 години ще получи обезщетение от 140 000 лева.

За антидемократичния характер на промените

Когато човек чете текста на предложения законопроект, остава с впечатление, че България е или извън ЕС, или се готви да го напусне. Българските политици демонстрират антиевропейското си мислене именно по най-чувствителната за ЕС тема спрямо България – независимостта на съдебната власт. Законопроектът е пълен със забрани и ограничения. Като начало се забранява на юристи от различни професионални поприща да се сдружават, което в международен аспект нарушава Европейската конвенция за правата на човека, прогласила правото на сдружаване, а в българския контекст поставя Съюза на юристите в България в условие на принудителна ликвидация – нещо, характерно за периода 1944 – 1951 г., когато с наредби-закони са ликвидирани всички доброволни граждански обединения. В допълнение към това, забраните изключват финансиране на професионалните магистратски организации от чуждестранни донори. Позволено е набиране на средства само от вноски, дарения и членски внос от членовете. Забраните обхващат и получаването на доходи от магистратите, включително и от научна и преподавателска дейност, ако тази дейност е „финансирана изключително от чужда държава и чуждестранно лице”. И тази рестрикция, освен от порок в замисъла, страда и от лошо авторство, тъй като не е дефинирано понятието „изключително“ – нито като процентно съотношение, нито като държава на произход. Това се отнася и към опита за въвеждане в ЗСВ на института на „чуждестранното лице“. Второразрядните апаратчици, претендиращи да са автори на предложените текстове, видимо не владеят законодателната техника.Всички тези забрани целят да унищожат единствената неказионна професионална магистратска организация – Съюза на съдиите в България (ССБ).

Защо партийците разчистват сметки със ССБ

Този законопроект е опит за саморазправа с основните свободомислещи елементи в съдебната система. Очевидно е с какво ги дразни ССБ. В продължение на 20 години Съюзът на съдиите в България застава зад каузата за работеща съдебна система, поддържа и вярва в необходимата съдебна реформа, която ще направи икономиката предсказуема, човешкото достойнство на всеки българин – защитено от закона, а оттам – живота в България възможен.

В заключение

За управляващите съдебната реформа и прокламиращите я стратегии са само книжовни стенания за пред Брюксел. На местна почва реформите се разбират като тотално овладяване и саморазправа с непокорните. Средствата включват мобилизация на целия властови ресурс.

Статията е отпечатана за пръв път с минимални отлики във в-к „Капитал”, бр. от 17 юли 2017 г.


Свързани публикации.