Без интеграция няма успех – спешната помощ в плана за възстановяване

Системата за спешна помощ в България е от ключово значение за осигуряване на бърз и ефективен достъп до медицинска грижа за хора в животозастрашаващо състояние. В нея са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски обстоятелства, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа – намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други. Същевременно в момента България има възможност да се възползва от специфичен достъп до инвестиции за определени реформи от инструментите на механизма за възстановяване и устойчивост, чрез които да коригира дисбалансите и да ускори развитието на този важен за здравеопазването подсектор.

В Националния план за възстановяване и устойчивост са включени два проекта, които имат пряко отношение към развитието на системата на спешната помощ. И двата са обвързани с реализацията на реформа 3 от компонента „Здравеопазване“ по стълб 4 „Справедлива България“: „Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна“, насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти и осигуряване на пълна материално-техническа и финансова обезпеченост на сектора.  Първият е Н9 „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“, а вторият е П48 „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“.

Целта на проекта Н9 е да създаде система за предоставяне на модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения ”златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост, от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства. В резултат се очаква намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ.

В проекта са посочени мотиви, които да подкрепят създаването на система за оказване на спешна помощ по въздуха, а именно:

• Ограничен достъп до медицинска помощ заради слаборазвита или компрометирана пътна инфраструктура;
• Затруднен достъп поради сложни метеорологични условия;
• Разнообразен релеф, който затруднява достъпа;
• Неравен достъп на населението до спешна помощ поради увеличаване на времето за достъп (над 15-20 минути) заради засилен трафик по пътищата;
• Факторът „време“ е особено важен при трансплантациите и транспорта на органи.

Дейностите по проекта, освен закупуване на хеликоптерите и оборудването за тях, включват също така създаване на оперативни бази, обучение на летателен, инженерно-технически и медицински състав. Общият бюджет на проекта е 119 181 032 лв. с ДДС.

Този проект запълва празнина при предоставянето на спешна медицинска помощ на гражданите в страната. Той е добре мотивиран и сравнително добре описан, но му липсват ясни индикатори за оценка на резултатите и особено – за ефект. В текста на проекта все още не става ясно как закупените 5 хеликоптери  ще се съотнасят към базите, които са 6. Записана е общата концепция за функциониране на въздушната спешна помощ, но липсват всякакви детайли по отношение на функциониране и интегриране в системата на спешната помощ на България в момента. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да администрира тази система, вероятно ще затормози допълнително постигането на желаните крайни резултати – по-бърз достъп до спешна помощ и намаляване на смъртността от спешни състояния. Позитивен момент е включването на разходи за обучение на персонала. Прави впечатление и чисто формалното обвързване на проект Н9 с реформата в плана за възстановяване, която по-скоро е насочена към здравната професия, отколкото към здравните резултати и достъпа до здравеопазване. Липсва и яснота какво ще се случи със системата на въздушната помощ след приключването на НПВУ – кой ще я поддържа, кой ще финансира дейността й.

Проектът за подобряване на обслужването на единен европейски номер 112 е „дигитален“ по своя характер, а не здравен, но въпреки това той има пряко отношение към своевременното осъществяване на спешната помощ в България. Основната му цел е осигуряване на качествена европейска услуга единен европейски номер 112 (ЕЕН 112) за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на технологиите чрез създаване на развиваща се нова единна комуникационно-информационна платформа, която да замени сега действащата.

Основните дейности по проекта са доставка на софтуер и заплащане на лицензи, създаване на единна комуникационна и мрежова инфраструктура, информационна инфраструктура, изграждане на работни станции, интеграция със сегашните информационни системи, поддръжка, както и обучение. В проекта е включена и специфичната за здравната система дейност по изграждане и интеграция на медицински модул. Бенефициенти по проекта са министерство на вътрешните работи и министерство на здравеопазването, общият бюджет е близо 56 млн. лв.

За съжаление от посочените в проекта индикатори за оценка на ефекта не може да се прецени какъв ефект от изпълнението му се очакват да бъде постигнат, например върху времето за реакция, стабилността на връзката, удовлетвореността на потребителите и оттам – подобряване на качеството на спешната помощ. Отново се забелязва технически добре изпълнен проект, но и липса на ясно изразен мотив защо са необходими тези дейности, какво точно се очаква да се подобри в предоставянето на здравните услуги, как ще допринесе проектът към развитие на здравната система и какъв ще е крайният ефект за обществото. Това са принципни недостатъци на голяма част от включените в плана за възстановяване проекти.

Двата проекта за подкрепа на системата на спешната помощ включват инвестиции в дейности, които не се извършват в момента (Н9) и изграждане на нова система на мястото на сегашната (П48). Въпреки детайлните описания остава усещането, че те са разработени сами за себе си, без системна връзка както с настоящата система, така и с останалите подсектори на здравеопазването.  Препоръчително е да се следва по-систематичен подход при решаване на проблемите в здравеопазването, за да се постигне максимален ефект и да не се разпиляват ресурси.