05-05-2022

Бедността и неравенството през 2021 г. – още от същото

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

При анализа на данните за основните икономически показатели за 2021 г. започва да става лайтмотив, че тя е година на нормализация след шока и аномалиите на 2020 г. Изключение от тази тенденция не направиха и доходите и разходите на домакинствата, които до голяма степен се върнаха към предкризисната си структура. Влиянието на кризата върху бедността и неравенството обаче изглежда ще се чувства по-дълго, ако съдим по новопубликуваните данни от последното издание на статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC). На тяхна база можем да направим редица важни изводи:

Линията на бедност се движи нагоре с темпа, който се наблюдаваше в годините до 2019 г. – около 50 лева на година, като стойността ѝ за 2021 г. достига малко над 504 лева. Тази динамика е резултат от няколко фактора – от една страна продължаващия ръст на заплатите на работещите, но и значителното увеличение на пенсиите и помощите в опит за компенсиране на негативните последици от кризата. Своето влияние има темпът на инфлация, който започва да се ускорява от средата на 2021 г.
Въпреки голямото повишаване на линията на бедност, делът на населението което остава под нея намалява, като достига 22,1% за 2021 г. – много близо до най-ниската стойност от 22% през 2018 г. Това потвърждава извода, че кризата не е довела (поне усреднено) до свиване на доходите, а тъкмо обратното.
Ръст има обаче в дела на бедните преди пенсии и социални трансфери, който достига 44,3% – повишение с почти 3 проценти пункта в рамките на една година. Това от своя страна означава, че неспособността на социалната система да коригира неравенствата и да се брои с бедността не просто не се подобрява, но дори се влошава. Предложеният за обсъждане от МТСП проект за изменение на закона за социално подпомагане, както вече писахме е стъпка, насочена именно към този проблем, но количествените параметри остава да се решават с предстоящи промени в правилника, а те все още не са публични.
Отчита се леко свиване в общите индикатори за неравенство, като коефициентът на Джини спада с 0,3 пр.п. до 39,7, а S80/S20 индексът намалява с 0,6 пункта до 7,4. Това отразява най-вече нарастването на доходите на домакинствата в долния край на доходната структура, и особено ръста на минималната пенсия.
На същия извод навежда промяната в дела на бедните според икономическата активност – докато при пенсионерите има спад с 3 пр.п., при работещите има ръст от 0,4. С други думи, повишението на линията на бедност се отразява по-сериозно на заетите, отколкото на останалите социални групи, в резултат на неравномерния ръст на заплатите в различните региони и отрасли. Въпреки това активността на пазара на труда остава най-ефективната мярка срещу бедността, като бедните сред работещите са 5 пъти по-малко от тези сред безработните и над 3 пъти по-малко от сред пенсионерите.
Образованието също остава ключов фактор за риска от бедност, като делът на бедните с висше образование е много нисък – 3,6%, със средно – 9%, но за тези с начално и без образование той надхвърля половината от групата – цели 61%. Големи са и разликите на етнически признак, като бедните сред българите са 17%, а сред ромите – 59%.
В регионален аспект, ножицата между областите се разтваря, като областната линия на бедност в София достига 733 лева, тази във Видин – 343 лева, или разликата между първата и последната област е над двойна.

Погледнато общо, данните от EU-SILC за 2021 г. изглеждат най-вече като „още от същото“ – леки размествания има в пропорциите и разликите между различните социални групи, но големите неравенства остават. Няма и причина да очакваме друго – основната промяна в социалните политики през годината беше в пенсиите, и нейното влияние е видимо в относителното подобряване на мястото на пенсионерите в доходната структура и намаляването на дела на бедните сред тях. Останалите фактори са свързани най-вече с остатъчните ефекти от кризата през 2020 г., която ако оставим настрана временния пик на безработицата и оттам – спада на доходите от трудова заетост, поначало имаше ограничено въздействие върху домакинските бюджети.

Настоящата година обаче обещава повече промени – от една страна в следствие на състезанието между ръста на доходите и все по-високата инфлация, от друга – заради заявките на управляващите за по-обхватна реформа в социалните политики. Особено интересна от тази гледна точка е промяната в гарантирания минимален доход и обвързването му с динамиката на линията на бедност, което обещава да насочи повече средства към най-бедните социални групи в страната (по по-подробно за идеята – тук).

Въпреки това, на този етап не сме видели промени, които обещават да адресират нуждата от комплексна реформа на социалната сфера, насочена към свиване на неравенствата и подобряване на достъпа до пазара на труда на най-уязвимите групи, при които се идентифицират и най-дълбоката бедност и материални лишения. Докато такава няма, няма и причина да очакваме значително разместване в данните за бедността и неравенството.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).