Бариери пред стартиране на бизнес. Няколко любопитни факта

Преди няколко дни попаднах на едно интересно изследване[1] на Симеон Дянков[2], в което той прави преглед на извършените реформи по отношение на регулациите, свързани със стартиране на бизнес по света. В изследването са взети данни за периода 2003-2008 г.и участват 168 реферирани изследвания. Интересни са фактите, които са представени на агрегирано ниво, което дава по-обхватна представа кои са най-важните реформи и някои от ефектите, които са свързани с регулационното бреме през бизнеса.

От 2003 година според данните на изследването на Doing Business на Световната банка успешно са извършени 193 реформи в 116 страни по света. Мястото с най-голяма концентрация на про-реформаторски инициативи в областта на стартирането на бизнес е Източна Европа. Около 60 страни не са предприели никакви мерки през последните пет години за улесняване на процеса на стартиране на бизнес. Сред тях са страни като Камерун, Чад, Хаити, Бурунди и др.

Като най-значими реформи по отношение на процеса на стартиране на бизнес са посочени, както следва:

• Премахване на остарели формални изисквания като например задължително подпечатване на изискуемата документация. Като най-фрапиращ пример е даден Лаос, където все още правителството изработва специален печат, който трябва да се използва от предприемачите, след като са взели специално разрешително от Министерството на вътрешните работи.

Напълно възможно е премахването на такова изискване (за подпечатване на документация) само поради факта, че информационните и комуникационните технологии позволяват използването на електорнен подпис!

• Стандартизиране на изискуемата документация за регистрация на фирма. Например в Казахстан 65% от върнатите случаи за преразглеждане са поради непълнота на представените документи. Тоест един стандартизиран формат на документация, естествено ясно, точно и кратко написан, неимуверно ще ускори процедурата;
• Намаление (аз бих добавил премахване) на изискването за минимален капитал. Според някои икономисти изискването за минимален капитал за фирмите защитавало кредиторите. Тази концепция няма логически и икономически смисъл. Тоест кредиторите взимат решения на базата на две икономически величини – риск и възвращаемост, а не на базата на факта дали една компания е изпълнила някакво изискване, наложено не от совободния пазар, а от някяква трета страна (в случая държавата), външна за контрагентите по договора/сделката/съглашението.
• Регистрация на фирмите да излезе вън от съдилищата, защото по своята същност това е административен процес.
• Ефективна работа на обсужването на принципа на едно гише
• Възможност за регистрация на фирма през интернет

Например в Дания един предприемач може да регистрира фирма без да напусне жилището си посредством възможностите, които предоставя интернет. На практика човешкият контакт между предприемач и администратор се прекъсва, което пък е положително, както от гледна точка на бързината и фективността на процеса на регистрация, така и заради намаляването на даването на «пари под масата» за по-преференциални услуги и други подобни практики. В България тази услуга се въведе от началото на 2008 г., като посредством специално създаден портал – http://www.registryagency.bg/.

Предприемачество и продуктивност – ефекти от улесняване на процеса за стартиране на бизнес

• Предприемачество

Klapper, Laeven and Rajan (2006) използват в своето изследване голяма база данни от европейски и американски компании. Те се опитват да сметнат някаква приближена средна цена, която трябва да плати един предприемач, ако иска да започне бизнес. Сравнявайки Европа и САЩ, те изчисляват, че цената за стартиране на бизнес в САЩ е средно около 0.5% от БНП на глава от населението, докато в Европа е 20% от БНП на глава от населението. Тоест логично е по-високите разходи за навлизане в бизнеса да водят до намаляване на предприемаческата инициативност.

• Продуктивност

В своя модел Barseghyan (2008) разглежда продуктивността на работника в 157 страни и общата факторна производителност в 97 страни. Резултатите, до които достига, са следните: увеличаването на цената на започване на бизнес с 80% от дохода на глава от населението съответно намалява общата факторна производителност с 29% и крайната продукция от един работник с около 22%.

В контекста на гореописаните „значими" реформи по отношение на процеса на стартиране на бизнес в България има някои добри достижения, но все още трябва да реформираме с по-големи темпове, за да можем да привличаме повече инвестиции, както от чуждестранни, така и български. Много е важно намаляването на цената на съобразяване с административни изисквания, както за стартиране на бизнес инициативи, така и вече работещи бизнеси.

[1] Djankov, Simeon, „The Regulation of Entry: A Survey", The World Bank, July 2008

[2] Симеон Дянков е създател на проучването на Световната банка Doing Business