Банковитекредити през 2004 г.

През седмицата на страницата на Българската народна банка бяха публикуваниданни за развитието на кредитите през 2004 г. В тях се потвърждава тенденциятапрез цялата година да продължи нарастването на банковите кредити с темпот около 50%.

През цялата изминала година ръстът на кредитите беше една от основнитеикономически теми в медиите тъй като той беше разглеждан като потенциалнаопасност за стабилността на банковата система, а оттам и за цялата българскаикономика. Позицията спрямо търговските банки беше по-скоро като към многоважни и големи субекти, които обаче не могат самостоятелно да преценят вдостатъчна степен как да упражняват специфичната си дейност, която безспорноима значение за цялата страна. По тази причина бяха предприети мерки заограничаване на кредитирането, които се изразяваха в промяна на регулациитеза капиталовата адекватност и за ликвидността на банките.

Целта на тези мерки беше ръстът на кредитите да достигне до около 35% нагодишна база, което изглежда беше приемливото ниво според експертите отцентралната банка и съветниците им от Международния валутен фонд. ПървоначалноБНБ направи опит да ограничи кредитирането чрез провеждане на разговорис всички банки като избраният подход на убеждаване не даде резултат. Товадоведе до реални действия във вид на промяна в законодателството, но въпрекитова желаният темп на нарастване на кредитите не беше постигнат.

Един от инструментите, които бяха използвани най-активно, бяха минималнитезадължителни резерви, които трябва да бъдат поддържани при централната банка.По принцип съществуването на МЗР е свързано с наличието на достатъчна ликвидноств търговските банки – тоест достатъчно близки до парите активи, които дапозволят посрещането на паричните задължения на банките. Като икономическисмисъл МЗР в България се явяват своеобразен данък за банките поради факта,че по тях не се начисляват лихви. Това се различава от ситуацията в Европейскиясъюз, където, първо – процентът на МЗР е много по-нисък и, второ – по тяхсе заплащат лихви макар и по-ниски от пазарните.

В момента обаче, при наличието на квази-валутен борд в България, МЗР саединственият инструмент на централната банка да влияе на паричното предлагане,позволен от Закона за Българска народна банка. Това, разбира се, не е аргументза използването на този инструмент, тъй като на практика се получава, чецентралната банка провежда парична политика в условията на валутен борд.Смисълът на този борд е фактическият “внос” на паричната политика на странатаили зоната, която емитира резервната валута, и подобни мерки, които всъщностса насочени в противоположна посока, могат само да нарушат доверието в паричниярежим.

На практика БНБ провежда специфичен вид политика – таргетиране на темпана нарастване на кредитите, което е един вид иновация в режимите, основаващисе на номинална котва. Макар че този режим не е обявен официално и численатацел не е точно определена, се провеждат целенасочени действия за постиганетои. Но това е още един факт, който би могъл да намали доверието в монетарнитевласти, тъй като до настоящия момент мерките не дават търсения ефект. Това,разбира се, може да бъде основание за централната банка да предприеме допълнителнимерки, но това не би било правилно решение.

Трябва да отбележим, че някои от действията на паричните власти имат разнопосоченефект и в известна степен си противоречат. Едно от условията при провежданетона паричната политика е да има съгласуваност в действията на централнатабанка и правителството. Политиката на правителството първоначално беше насоченакъм свиване на ликвидността в банковата система чрез изтегляне на депозититеси. Друга мярка в тази насока се получи вследствие на голямото преизпълнениена бюджетните приходи, което също отне ликвиден ресурс. Само че след месецюли започна харченето на натрупания бюджетен излишък, което на практикаувеличи ликвидността в системата. Така БНБ приемаше нови рестрикции и изтегляшересурс, докато правителството на практика го връщаше обратно. Оказа се,че нетният ефект от действията на властите не е в желаната посока.

Освен това има индикации, че валутният риск в търговските банки се разглеждакато по-висок. Данните за месец декември 2003 г. показват, че около 45%от отпуснатите кредити са в левове, докато през декември 2004 г. този процентнамалява до 35%. Тоест банките, в известна степен и поради действията наБНБ, се опитват да прехвърлят валутния риск върху кредитополучателите. Самоче на практика това е доста трудно, тъй като, в случай че кредитополучателитене могат да генерират достатъчно приходи в чуждестранна валута, рискът забанките остава. Но този сигнал все пак подсказва за по-голямата предпазливостна банките.

Какви действия могат да бъдат предприети за да се ограничи рискът от нарастванетона кредитите?

Публиката трябва да бъде изрично информирана, че е напълно възможно и допустимода се случи фалит в банковата система. Следователно банка, която е неплатежоспособна,няма да бъде рефинансирана от БНБ. Това ще създаде условия за по-голямадисциплина от страна на мениджмънта на търговските банки, както и на вложителитев тях. Когато нямат увереност, че могат да бъдат подпомогнати ако са допусналипогрешни действия, банките ще станат по-предпазливи по отношение на своитеинвестиции. Съответно пък депозиторите ще потърсят най-сигурното място запарите си при относително еднаква възвръщаемост.

Правителството трябва да обяви твърд ангажимент да не извършва операциипо инжектиране на ликвидност, както се случи това през април 2003 г., тъйкато те представляват парична политика в чист вид.

Фондът за гарантиране на влоговете не може да спаси вложителите в случай,че по-голяма банка е неплатежоспособна. Размерът на средствата в него –около 250 млн. лв. – може да се окаже недостатъчен така че всъщност паритена вложителите не са защитени (при положение, че депозитите в банковатасистема са около 14.7 млрд. лв.).

Схемата на задължително гарантиране на влоговете ще се запази поради изискваниятана ЕС, но може да бъде променена за да бъде ориентирана към пазара.

Фондът не трябва да бъде държавен и е целесъобразно застраховането на станепри голям чуждестранен застраховател или пул от застрахователи. В такъвслучай вноската за отделната банка ще се определя на базата на степентана риск на активите и според пазарната му оценка. Освен това на международнияпазар биха могли действително да бъдат гарантирани задълженията на банките,което е невъзможно на практика в България без участието на правителството.

Друга мярка, която ще подобри условията е повишаване на отчетността и прозрачносттав банковата система. Това може да се случи чрез публикуване на повече информацияза търговските банки по отношение на собствениците, мениджмънта, системитеза оценка на риска, големите експозиции и кредитите към свързани лица. Освентова БНБ трябва да започне публикуването на кредитния рейтинг на отделнитебанки.

Посочените мерки ще подпомогнат увеличаването на дисциплината и предпазливосттана банките и депозиторите в тях. В крайна сметка най-много ще се разчитана пазарния механизъм да открои по-добрите и по-сигурните банки, докатодругите ще са принудени да намалят склонността си към риск.