Аморалността на съществуващата държавна пенсионна система и на идеите за нейното усъвършенстване

Текущият дебат

На 25 октомври президентът Първанов, опирайки се на морални аргументи, предложи промяна в “държавното обществено осигуряване” или “ДОО”, както все още и с пълни основания се нарича пенсионна та система на НОИ.

Г-н Първанов каза: “считам за недопустимо да се “надуват фанфари” в момент, когато милиони наши сънародници, получаващи пенсии от държавния фонд, изнемогват.” “Европейското бъдеще” на България налагало промени, “които трябва да извършим в както в предприсъединителния, така и след това.” ( http://www.president.bg/news.php?id=2207&st=0 ).

Не е съвсем ясно кой надува фанфари. Аз съм дълбоко убеден, че т.нар. европейско бъдеще изисква не-европейски модел на пенсионната система. Онова, което предлага г-н президента е гипсиране на сегашния модел и придвижването му към по-неефективна система.

По-конкретно той настоява за:

  • “по-ранно пенсиониране, без да се откупува стаж, но при намален размер на пенсията”,

  • не “намаляване [на] високите коефициенти, а постепенно да се увеличават най-ниските.”

 

Опасности и вероятни ефекти

Ресурсът за тези промени, на пръв поглед разумни и справедливи, не може да дойде от самото “ДОО”, следователно ще трябва да бъдат финансирани от друг източник, от други приходи в държавния бюджет.

Тези предложения на г-н президента съвпадат по-време и като концепция с идеите на правителството, някои десни партии и работодателски организации за финансиране на намаляването на “осигурителните вноски” (друг крайно неточен термин) със средства от бюджета.

И поотделно, и заедно ще служат за бъдеще като аргумент за задържане на високото данъчно облагане и увеличаване на данъците, при съответно увеличаване на преразпределителната роля на правителството. В крайна сметка, ако схемата изобщо може да бъде наложена, ефектът ще бъде отрицателен – намаляване на средното благосъстояние на гражданите в активна възраст и по-дълбока криза на “ДОО”/НОИ.

В същата посока ще работят, ако бъдат приложени, и две други идеи – тази за използване на средствата, натрупвани в НОИ за инвестиции и стопанска дейност, и за използване на тези и други пенсионни спестявания за инфраструктурни проекти. Проблемът не е в това, че въпросните фондове не могат да се управляват с печалба, а в това, че се набират като данък. Няма значение дали това ще самите “осигурителни вноски” или друг данък, които ще отива в “ДОО”. Обстоятелството, че сега НОИ е задължителна пирамидална схема с нищо няма да се промени от факта, че неговите фондове се инвестират частно или държавно.

 

Реалната алтернатива

Онова, което може да се направи е преминаване към изцяло частна, основана на индивидуални фондонабиращи сметки пенсионна система. “ДОО” в най-добрия случай може да бъде оставен на доизживяване, за да обслужва част от ограничен кръг бенефициенти. Вероятно този преход все пак ще трябва да бъде финансиран със средства на данъкоплатците (излишъци, заеми, резерв или пак данъци).

Един елементарен ход – обръщането на пирамидата на плащанията (на колкото по-малка сума се осигурявате, толкова по-голям дял от дохода е вноската, докато за високите заявени осигурителни доходи делът става пренебрежимо малък), изобщо не се обсъжда. Въпреки очевидните предимства на тази промяна.

Откакто преди пет години предложихме тази идея и открихме рубрика на страницата на института, озаглавена “Още един аргумент “за” частна пенсионна система”, по наш адрес, спрямо мои колеги и мен самия, нееднократно са отправяни и публични, и в личен план обвинения в аморалност и стремеж за “ликвидиране” на солидарността между-поколенията, по неизвестни причини все още олицетворявана в общественото мнение от НОИ.

Доколкото и аргументите на президента, и изказваните от политици съображения “за” усъвършенстване на “ДОО” употребяват най-често морално-етични категории, струва ми се уместно да припомня защо сегашната пенсионна система е точно противоположна на нормалните виждания за това що е морално.

 

Аморалността на “ДОО”

  1. “Европейското” бъдеще, ако под него се подразбира т.нар. социален и пенсионен модел далеч не е розово. Но доста тъмно е и миналото. Когато той е въведен през 80-те години на ХІХ век, средната продължителност на живота е 45 години, а на сто работещи се падат под два и половина пенсионера. Днес сто работещи в “стара” Европа (тази на 15-те) финансират 25 пенсионера. В някои страни положение е по-лошо. През 2040 г. в Германия на сто работещи ще се падат сто пенсионера. Такова или почти такова е положението в България сега. Не знам дали Бисмарк съзнателно е лъгал, когато е въвеждал “европейския модел”, но, струва ми се, днес да се твърди, че “ДОО”-системата в България ще издържи дори и минимална допълнителна щедрост, си е чисто лицемерие.

  2. Колкото по-здрави са хората, толкова по-дълго те живеят. “ДОО”/НОИ няма интерес това да се случва, защото тогава се увеличава нуждата от същите държавни пенсии за по-дълъг период. Фактически за “ДОО”/НОИ е най-добре хората да умират веднага след като се пенсионират. Този перверзен стимул на “поведение” на НОИ само ще увеличава своята тежест – ако здравната система работи и хората наистина живеят по-дълго. В момента продължителността на една действителна пенсия би трябвало да е около девет години. Сметките е лесно да бъдат направени.

  3. Доколкото “ДОО”/НОИ е държавна структура, доколкото “осигурителните вноски” се събират като данък и са данък, и доколкото данъците при всички сега набелязани “усъвършенствания” на системата се опират на увеличаване на дела на данъчното финансиране, осигуряването за стари години е предимно насилствено. Когато някой опре в гърба ви пистолет и ви вземе 100-те лева, които имате в джоба си, вие може да се оплачете в полицията. Когато правителството със същия по същество инструмент ви взима над 500 лева “ДОО” (плюс други данъци), вие няма кому да се оплачете.

  4. Финансирането на пенсионната система с данъци не увеличава елемента на насилие от страна на правителството, а просто го прави по-видим. По-осъдително от морално гледище обаче е обстоятелството, че в цялата система се увеличава елемента на централно планиране. Вместо планиране от страна на този, които ще се пенсионира, имаме планиране от безлични администратори, назначени по политически заслуги в “ДОО”. Колкото и да са ми симпатични много от служителите в НОИ от директора до обикновените анализатори, които познавам, не могат да изпълняват хуманна и филантропична функция дори и да искат.

  5. Те винаги ще трябва да нарушават свободата да се пенсионираш, когато искаш, колкото и президентът да се старае да премахне точно тази несправедливост. Такава е системата. Обстоятелството, че той се включва в заклинания по повод усъвършенстването й е илюстрация на патернализма на системата. Терапевтичния тон на неговото, на г-жа министърката на труда и социалната политика, на загрижените работодателски идеи за управление на пенсиите и преразпределението на “осигурителните тежести”, на ентусиазма, с който “леви” и “десни” народни представители приветства приветстват финансирането на пенсиите от други данъчни източници не променят задължителния характер на пирамидата и патерналистичният й характер.

  6. Вероятно все пак този тон доближава с нещо България към “стара” Европа. Там майчинската и бащинската загриженост на съответните “ДОО-та наистина придобиват облика на съучастващ в съдбата на пенсионерите лекар. Но и там, както и в България, в крайна сметка става дума за подкуп на определена категория избиратели.

 

Давам си сметка, че изложеното по-горе никога не е дълбоко осъзнат мотив на споделяните виждания за проблемите на действащата пенсионна система. Все пак много по-добре е усилията да бъдат насочени към нейната промяна, не към поддържането на изкуствен морален и стопански режим. Спомената под-страница на института дава достатъчно информация какво може да се направи и чий опит следва да се има предвид.

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.