Активната държава в своя устрем: държавен инвестиционен фонд
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Изглежда в България се случва точно противоположното на увеличаване на свободата на частната инициатива – увеличава се свободата на държавната инициатива в стопанството. Последното се изразява естествено в затруднена приватизация, както и в активни мерки на държавата в стремеж към всеобщ просперитет. Научаваме от медиите, че у хората от администрацията се е родила идеята за държавен инвестиционен фонд, със стартов капитал от 100 млн. лева, който да инвестира в родната икономика. Коментар:
1/ 100 млн. лева пари на данъкоплатците се равняват на около 24% от данъците върху печалбата на нефинансови предприятия – вероятно точно тези, които правителството ще иска да стимулира с подобен фонд.
2/ 100 млн. лв. са около 19% от данъците върху доходите на физическите лица, както и около 10% от субсидията от централния бюджет към Националния осигурителен институт.
3/ Финансирането с парите на данъкоплатците ще бъде обект на усмотрението на администрацията или на назначени от нея управители на фондовете. Възможна е, независимо от благородните намерения, злоупотреба с парите на гражданите.
4/ Възможността от привилегировано финансиране ще означава и повече натиск от страна на предприемачите върху администрацията. Това допълнително ще затвърди оформилия се като преобладаващ в България бизнес модел на ограбване на чужд доход с помощта на държавната принуда.
5/ Вече 5-а година хора от МВФ наливат рационалност в българската икономическа политика. (В този конкретен случай се надяваме те отново да убедят администрацията, че одържавяването не е разумна политика.) Това говори най-малкото за 2 неща: (1) българската администрация се оказа особено резистентна към поуките от минали грешки; (2) доверието в нея ще остане относително стабилно, само докато е обвързана с МВФ.
