Активната държава в своя устрем: държавен инвестиционен фонд (продължение)
Word Format (Word Format)
През последната седмица представители на правителството неколкократно потвърдиха намерението си за създаване на фонд за рисков капитал. Предвижда се държавното участие да бъде до 50% от капитала и управлението да бъде поверено на частна фирма с конкурс. Реториката, с която се защитава идеята, включва аргументи като: развитие на дейности, в които частно правните субекти не са склонни да инвестират, а те всъщност „са важни“, така ще се насърчи икономическия растеж, ще се насърчат приоритетни сектори и т.н.
Когато говорим обаче, за рисков фонд е логично на първо място да си изясним какво е пазарното разбиране за риск и рискова инвестиция. В класическата икономическа теория, рискът най-често се определя като вероятността, несигурността определено събитие да се случи. За да вникнем в това разбиране, нека си представим производител на дадена стока, който се стреми да взима решения днес в зависимост от бъдещите си очаквания. Тоест, опитва се да предвиди продажбите си през следващия месец и година, изменението на цените на суровините, които се използват в производството, промяната в търсенето, решенията на конкурентите и т.н., като във всяка своя оценка влага своето субективно разбиране за вероятността определено неблагоприятно събитие да настъпи. Освен това анализира алтернативите за определени решения при евентуално настъпване на неблагоприятното събитие. По този начин въпросният производител се стреми да определи ситуациите, при които настъпва отклонение от очакваните резултати. В зависимост от очакванията си за съотношение между риск и доходност, производителят решава какво да прави с бизнеса си.
Пазарните субекти са склонни да участват в по-рискови начинания, ако има вероятност за получаване на по-висока доходност. Ако за определени начинания срещу по-висок риск не се получава по-висока доходност, предприемачите просто не участват в тях и сделките не се случват. Основен принцип на пазарната икономика е, че разпределението на ресурсите се определя от самите пазарни участници, като всеки един от тях оптимизира индивидуална си полезност. На тази основа, може да се каже, че ако има търсене на пазара за определена услуга, било то и фонд за рисков капитал, индивидите и фирмите създават предлагане, което да задоволи търсенето. Гаранция за това е конкуренцията между пазарните участници, всеки един постоянно се стреми да предостави по-добра стока или услуга, което прави предлагането много гъвкаво и чувствително спрямо търсенето.
В един момент обаче, правителството се намесва на пазара, като казва, че има необходимост от фонд за рисков капитал, за да се инвестира в дейности, в които бизнеса не инвестира или поне не достатъчно и така ще се развие по-добре и по-бързо икономиката. Подобна инициатива е резултат от разбирането, че пазарът не може да функционира самостоятелно и е необходима държавна намеса, за да се „изгладят“ някои несъответствия. Също така, едно такова предложение, винаги е подкрепено от вярата, че правителството може по-точно да ориентира ресурси от пазарните субекти и да „доразвие“ нещата. Едва ли в правителството има човек, който да не смята, че изгражда пазарна икономика в България, като дори се употребяват термини от рода на – функционираща пазарна икономика. Какво е значението на тези думи: функционираща, пък и пазарна икономика? Това на практика би трябвало да означава, че развитието на икономиката е оставено в ръцете на стопанските субекти, които взимат решения и действат в свой собствен интерес. На практика обаче, когато се вземе решение за създаване на фонд за рисков капитал се показва коренно различно разбиране за икономиката, а именно, че индивидите и фирмите не могат да се справят сами и трябва държавата да помогне там където инвестициите са „твърде рискови“ (или, които индивидите и фирмите определят като „безсмислени“ и „безполезни“). От друга страна източник на средствата, които държавата ще „инвестира“ ще са данъците на индивидите и фирмите. По този начин по недвусмислен начин се подчертава, че индивидите и фирмите не могат да разпределят своите собствени средства.
Дори най-повърхностният поглед върху идеята за държавно участие в такъв фонд поставя поне следните въпроси: Как някои ще решава, било то и частна фирма като управляваща такъв фонд, къде да се инвестира и колко?; Защо парите на данъкоплатците трябва да се влагат в дейности и инициативи, в които бизнеса, притежаващ специфично знание за дадения отрасъл, не инвестира?; Кои и как ще сравнява степента на риск в два отрасъла, за да прецени, кой е по-рисков?
Всяко начинание в живота на човека е рисково, няма как предварително да се знае какво ще се случи в бъдещето. Едни и същи факти и обстоятелства се оценяват по твърде различен начин от отделните хора и точна поради това няма как да се изгради обща концепция, която точно да дефинира степените на риск по дейности. Освен това знанието и опита на хората, които работят в областта на високите технологии например, им позволява много по-точно да определят обектите си на инвестиране и съотношението риск/доходност от който и да било друг участник на пазара.
В заключение бихме искали да кажем, че всички активни мерки на правителството оставят по-малко възможности и изтласкват частната инициатива.