Акцизите в ЕС

Акцизите са косвен данък върху потреблението или използването на определени продукти. Докато ДДС е общ данък за всички стоки, който е процент от цената на тези стоки, акцизите са специфичен данък за определени стоки, който се определя като сума за определено количество от продукта. Акцизите имат няколко цели:

• Дестимулиране използването на вредни за здравето стоки – алкохол, цигари, горива, които замърсяват природата. Облагането на тези стоки с акциз ги прави по-скъпи и намалява търсенето за тях.
• Финансиране на вредните ефекти от тези стоки – някои учени смятат, че алкохолът, цигарите и замърсяващите горива увреждат здравето на хората и водят до повече използване на здравни услуги, поради което с налагането на допълнителен данък върху тези стоки се осигурява финансирането на тези услуги.
• Финансиране на пътищата – акцизите върху горивата се плащат от тези, които използват автомобили, и колкото повече се използва един автомобил се плащат повече пари за гориво, съответно и за акцизи. Така хората, използващи пътищата най-много, плащат най-много акцизи. Това е един индиректен начин за заплащане на ползването на пътища.
• Събиране на приходи за бюджета – тъй като с акцизи се облагат стоки, които се възприемат като вредни, политически е значително по-лесно на едно правителство да наложи такъв данък, отколкото да увеличи данъка върху доходите.

Законодателството на ЕС за акцизите е в голяма степен възприето заради създаването на Вътрешния пазар от началото на 1993 година, когато се премахват митниците на границите между страните членки. Приходите от акцизи в Европейския съюз влизат като приход в бюджета на съответната страна членка. Всяка страна има собствено законодателство, касаещо акцизите. ЕС, обаче, налага определени изисквания към това законодателство.

Най-важното от тези изисквания е задължението да се налагат акцизи за определени стоки, които акцизи са не по-ниски от минималните нива, приети в директивите на ЕС. Освен това е хармонизирана структурата на акцизите, има изисквания към производството, движението, складирането и контрола над акцизните стоки. Облагаемите с акциз стоки според директивите на ЕС са алкохолните напитки, тютюневи изделия, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.

 Таблица: Минимални акцизи за някои стоки в ЕС

Европейските директиви предвиждат различни акцизи при различните употреби на съответните стоки. Като цяло акцизите са по-ниски при използването на горивата за отопление или индустриални цели.

При акцизите върху алкохола има големи различия в ставките в отделните страни – докато Естония и Словакия имат ставки, близки до минималните, в други страни ставките достигат много пъти повече от минималните – например Швеция /около 10 пъти по-високи от минималните/, Ирландия /8 пъти по-високи/. Тези различия отразяват отношението на отделните страни към алкохола и покупателните възможности на гражданите им.

Още по-големи са различията при стоки, за които няма минимални ставки, като виното. Докато в много страни като Италия, Словакия, Испания няма облагане на виното, в други като Ирландия, Великобритания, Швеция, Финландия акцизът върху виното е 200-250 евро на хектолитър.Акцизите върху горивата също показват голяма вариация в отделните страни, въпреки хармонизацията на акцизите и минималните ставки. Безоловният бензин се облага с малко над 300 евро на 1000 литра в Литва и Латвия, а във Великобритания ставката е около 700 евро, повече от два пъти по-високи. При дизеловото гориво за транспортни цели отново облагането е най-високо във Великобритания – над 700 евро, а най-ниско в новите членки на ЕС – около 250 евро на 100 литра. Огромни са различията при дизеловото гориво за отопление и индустриални цели – ставките варират от 21 евро за 1000 литра в Литва до 500 евро на 1000 литра в Германия.Различията в ставките по акцизите в отделните страни се отразяват най-видимо в приходите от акцизи в държавния бюджет. Най-малко приходи от акцизи влизат в бюджета на Кипър – 2% от БВП и Великобритания – 2.1% от БВП. На другия полюс са Дания, Полша и Люксембург с над 4% от БВП приходи от акцизи. С други думи, отделните страни имат значителна свобода в определянето на своята фискална политика по отношение на акцизите – въпреки че това са най-хармонизираните данъци в ЕС.