Акцизи:това, което се вижда и това, което не се вижда

През последните седмици сме свидетели на активен дебат на тема – определянена акцизите на горивата. В един момент правителството реши да оставифирмите сами да се споразумеят за размера на акцизите. На практика товабе покана за изясняване кои фирми са по-добрите лобисти, за да бъдатудовлетворени техните искания. По този начин, това беше разбрано отбизнеса като сигнал за нови протестни действия (при това по-масирани),като средство за определяне на “по-важните фирми”. Така се стигна идо сериозен натиск върху правителството.

В крайна сметка, тъй като представителите на бизнеса очаквано не сеспоразумяха, управляващите взеха ново проекторешение, според което акцизътвърху пропан бутана нараства с 80 лева, а върху бензина и дизеловотогориво с 55 лева на тон. Първоначалното предложение предвиждаше нарастванеот 100 лева за пропан-бутана и 50 лева за бензина и дизеловото горивоза тон.

Коментар:
1/ По време на дебата не стана ясно какво публично благо се финансирасъс средствата, набирани посредством акцизите. Например икономическиподход за определяне на акциза е обвързването му с разходите за поддържанена пътища и замърсяването на околната среда. По отношение на поддържанетона пътищата би било логично, всички шофьори да плащат в зависимост от“потреблението”, тоест изминатите километри, като ставката за различнитегорива би следвало да е еднаква. Когато става въпрос за околна средаби следвало облагането да зависи от степента на замърсяване.

2/ Освен това на нас не ни е известно правителството да е правило анализза това, как ще се отразят по-високите акцизи върху средата за бизнескато цяло и върху отделните групи от обществото. Единствено в докладакъм Закона за държавния бюджет за 2004 г. се казва, че увеличениетона акцизите ще доведе до “евентуално свиване на потреблението на горивас 10-15% в резултат на по-високите акцизни ставки”.

3/ Прехвърлянето на отговорността върху бизнеса с обяснението “да серазберат” е твърде неясен и странен подход. Когато става въпрос за публичноблаго, което ще съществува независимо от промяната на размера на акциза(ще се финансира през общите данъци), стремежът на всички е да платятпо-малко.

4/ В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Законаза акцизите се казва, че промените целят хармонизиране с законодателствотона ЕС в тази област. В последствие ЕС или свързани понятия се повтарямногократно. Човек остава с убеждението, че това е още едно действиена правителството за съгласуване на законодателството с ЕС.

Ако обаче, се погледнат минималните изисквания на ЕС за акцизи се оказва,че положението не е точно такова (виж таблицата). Например акцизът запропан-бутана е по-висок от минималните изисквания на ЕС още преди последнотоувеличение. При това положение, правителството следва ясно да обяснипред обществото какви други цели преследва с промяната на акцизите.

Нива на акцизитев ЕС и България

 

Мин.нива в ЕС от 2004 г. (евро)

Българияот 2004 г. (евро)*

Оловенбензин (1000 л.)

421

252

Безоловенбензин (1000 л.)

359

252

Дизеловогориво (1000 л.)

302(става 330 от 2010)

201

Пропанбутан (1000 кг.)

125

174

* Съгласнопоследното проекторешение

5/ Правителство е поело ангажименткъм ЕС за хармонизиране с минималните равнища на акцизите в Общносттадо приемането на България, тоест вероятно до 2007 г. Тъй като мандатътна сегашната администрация изтича преди тази дата е възможно въпросътс акцизите да бъда оставен за решаване от следващото правителство.


Свързани публикации.