Ах, тази заетост
Министерският съвет вече одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). В края на миналия месец след обсъждането на промените от Националния съвет за тристранно сътрудничество в седмичния бюлетин на ИПИ обърнахме внимание на платеното от държавата наемане на безработни младежи. Сега е време да погледнем още едно решение от новия закон – намаляването на санкциониращия срок, в който лицата имат право на следваща регистрация в Бюрата по труда от 12 до 6 месеца.
Съкращаването на срока за пререгистрация цели подпомагането на повече безработни и най-общо се спряга като инструмент на насърчаването на заетостта в страната. Първоначално идеята може да звучи приемливо, защото кризата в момента подсилва заблудата, че държавата трябва да решава повече проблеми и да поема повече отговорности – в случая да осигурява заетост на хората, когато безработицата се увеличава. На практика, обаче, държавата не само че прави „мечешка” услуга на безработните, но и го записва на сметката на всички останали.
По закон регистрацията се прекратява, когато безработното лице не изпълнява препоръките на трудовия посредник, не спазва плана за действие и графика за посещения в Агенцията по заетостта (АЗ), отказва да приеме предложената му подходяща (както и да се тълкува това) работа, отказва включване в програми за заетост и обучение или прекратява участието си в курс за обучение (чл. 20 от ЗНЗ). По данни на Агенцията отпадналите от регистрация лица за първите четири месеца на тази година са почти 75 хил. души, т.е. около 20 хил. души месечно, които не искат да работят и да се обучават. Ако безработните отказват по този начин помощта на държавата, по-логично е те да нямат право на средствата, иззети от всички, които работят. Съкращаването на срока за пререгистрация в бюрата по труда ще предизвика три основни негативни ефекта:
1) Повече разходи – за по-голяма администрация, повече трудови посредници, субсидирана заетост и обучение на повече безработни лица, повече средства за обезщетения за безработица.
2) Култура на зависимост – с намаляване на срока извън бюрата по труда, безработните ще са по-склонни да прехвърлят отговорността по професионалната си реализация и обучение на държавата.
3) Злоупотреби – не е тайна, че много от работниците без трудов договор се ползват и от средствата и услугите за безработни.
Не трябва да се пренебрегва и алтернативната цена на допълнителните средства, които ще бъдат необходими и фактът, че за да има някой правото да получава нещо от държавата, друг трябва да има задължение да даде.
Много по-добър вариант би бил държавата да се оттегли от намесата на пазара на труда и да се грижи единствено за създаване на благоприятни условия за бизнес, защото практиката показва, че това е начинът за създаване на трайна заетост.
