Административни цени, монопол и приватизация

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Тази седмица депутатите от парламентарните групи на НДСВ и ДПС решиха да поискат от БТК да изтегли одобрените вече от Комисията за регулиране на съобщенията нови цени на телефонните услуги. Също тази седмица беше одобрена и стратегия за продажба на компанията. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов посочи и конкретни срокове на отделните стъпки за приватизационната процедура.

1/ Подмяната на използваните термини няма да промени факта, че процедурата е основана на непрозрачни критерии. Това, което правителството нарича „публично оповестен конкурс“, на практика ще е състезание по обещания, например за заетост, и доказване на „имидж“ на купувача. Прозрачна беше например процедурата по продажбата на лиценза за GSM оператор, прозрачна би била и продажба на фондовата борса.

2/ Сегашната ценова политика на БТК е всъщност инструмент на социалната политика на правителството. Законовият монопол на компанията дава възможност да се принуждават по-големите потребители да субсидират по-малките. Прекият ефект е повишени комуникационни разходи на бизнес-абонатите.

3/ Блокирането на промяната в тази ценова политика е сигнал и за бъдещите намерения на правителството. Вероятният сценарий е използване на БТК и след приватизацията за политически цели (подобно на Булгартабак). Продължаването на монопола изглежда невъзможно заради изискванията на ЕС; в същото време обаче, според закона за далекосъобщенията БТК е задължена да предоставя до края на 2004 г. всеобщопредлагана далекосъобщителна услуга (включително телефонни линии за всички, които поискат, и на достъпни цени). Много скоро след премахване на монопола, БТК няма да може да печели от високи цени на междуградски и международни разговори и така да компенсира загубите от ниските цени на градските разговори и поддръжката на мрежата в слабонаселените райони. Ако правителството и народното представителство възприемат сега предлаганите цени като „недостъпни“, БТК съвсем скоро ще има нужда от бюджетна субсидия. От друга страна, правителството може да ограничи значително конкуренцията на комуникационни услуги и след изтичане на законовия монопол (както правеше доскоро с обработката на тютюн, която не беше държавен монопол по закон, но правителството не даваше лицензия на никой друг освен фабриките на Булгартабак), и така да даде възможност БТК да продължи да държи високи цените за бизнесабонатите.

4/ В този контекст и двете възможни решения са неблагоприятни за бизнеса. Средата за правене на бизнес в значима степен е резултат и от качеството и цената телекомуникациите, които предприемачите имат на разположение.

5/ В крайна сметка обаче, пазар и конкуренция не може да има, докато дебатите и мисленето са в рамките на понятията за „справедлива“, „реална“, „оправдана“, „достъпна“ (и т.н.) цена. В момента ценообразуването в държавните монополи е политическо; то ще остане такова до момента, в който правителството престане да регулира цените и се откаже от монопола. Всякакви счетоводни изчисления, основани на разходи, предполагаеми инвестиции и т.н. са всъщност опит за убеждаване на общественото мнение в „правилността“ на политическите решения.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.