10% данък печалба – резултат на осем години усилия на Института за пазарна икономика
Постижението на народните представители от вчера си има своята предистория, не е заслуга на самите тях, а на търсенето на такава промяна от обществото. Водеща роля във формирането на това търсене имаше и все още има нашият институт. Ето един кратък обзор на въпросните усилия
Настояще: От 2007 година данък печалба става 10%.
Институтът за пазарна икономика е един от най-големите привърженици на ниски данъци като от учредяването си през 1993 г., от опита за оценка на данъчните реформи в България, Словакия и Полша през 1997-1998, включващ и тестването на перспективата на пропорционален (плосък) нисък данък и от датиращата от 2002 г. постоянна кампания за 10-процентен пропорционален и всеобщо приложим данък. Тази работа бе и е основен приоритет на ИПИ и ние популяризираме идеята с анализи, предложения и публикации.
Изключителна роля в тези усилия имаха: през 1997-1998 г. Лъчезар Богданов – сега управляващ съдружник в консултантската компания Индъстриуотч, а от 2002 до 2005 г. Георги Ангелов, който сега е на работа като старши икономист в Институт Отворено общество.
Предложенията за данъчна реформа на ИПИ са:
•1. Въвеждане на единна данъчна ставка от 10% за данъка върху доходите
За периода 2003 – 2006 година броят на ставките по този данък беше намален, както и техния размер.
•2. Намаление на осигуровките до 10%
ИПИ за първи път и до скоро единствен твърдеше, че е напълно възможно намалението на осигуровките. През 2006 година те бяха намалени за първи път от години с 6% и се обсъжда ново намаление за 2007 година.
•3. Намаление на данък печалба до 10%
Тази цел беше постигната вчера, на 12.10.2006 година, когато беше гласувана на второ четене промяната в закона.
Какво правихме в последните четири години?
2003
На 03 октомври 2003 година, по идея на Георги Ангелов, ИПИ за първи път представи в бюлетина си Алтернативен бюджет, който да е в основата на алтернативна правителствена политика, която би ускорила темповете на развитие на икономиката и би довела до нарастване на благосъстоянието на българските граждани. Поводът беше навършване на емблематичните 800 дни на правителството. Основно място в тази политика заема намалението на данъците и осигуровките и по тази причина тогава изготвихме алтернативен бюджет, който предвиждаше намаление на данъка върху доходите и данъка върху печалбата до 10% и на осигуровките до 16.7%.
Пак през 2003 година ИПИ се обърна чрез открити писма към премиера, вицепремиера и министър на икономиката, новоизбрания управител на БНБ г-н Искров и г-н Доган, чиято роля за стабилността на мнозинството в парламента не можеше да бъде подценена. Целта ни беше да предизвикаме размисъл по някои дългосрочни измерения на тогава залаганите данъци, бюджет и финансова (монетарна и фискална) политика. Аналогично писмо през следващата година бе подкрепено от водещите икономисти на България, за което ние сме им дълбоко признателни. Такова признание им дължат и българските граждани и фирми. В резултат на тези писма, получихме отговор от някои от адресатите.
Министърът на финансите: "Ако става дума за намаляване на данъци, то аз съм привърженик да паднат и на 5%, а защо не и на 2%. Но нека да бъдем реалисти. След броени дни съм сигурен, че ще чуете от представители на опозицията колко малко пари се отделят за пенсии, здравеопазване, образование за това и онова. Но трябва да си даваме сметка за баланс на всички разходи на държавата и да подхождаме отговорно."
На 10 ноември 2003 година ИПИ проведе пресконференция на тема Оценка на възможностите и перспективите за намаляване на данъците в България, за ползите от такава политика. На нея бяха представени за първи път в България сметки за реалната тежест на един данъкоплатец, беше изчислен ефектът от намаляване на данъците върху доходите от заплата и на самонаетите.
Промяна: Намаление на данъка върху печалбата от 23.5% на 19.5% от 2004 г.
Промяна: Намаление на най-ниската ставка по данъка върху доходите от 15% на 12% от 2004 г.
2004
През март 2004 година над 100 икономисти, анализатори, изследователи, финансисти и интелектуалци изпратиха чрез ИПИ отворено писмо до министъра на финансите Милен Велчев и премиера Симеон Сакскобургготски изразявайки становището, че е необходимо да се предприеме реформа, свързана с намаление на данъците. По-конкретно се настояваше за въвеждане през 2005 г. на единна ставка от 10% за всички преки данъци – данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.
Министърът на финансите отговори на отвореното писмо, изразявайки частична подкрепа:
"Напълно съм съгласен с вас, че високите данъци имат негативен социален ефект, в резултат на което недобросъвестният бизнес преминава в сферата на сивата икономика. Също така съм съгласен, че по-ниските данъци "благоприятстват предприемачеството и поемането на риск", и че способстват за привличането на чуждестранни инвестиции…При продължаваща финансова и икономическа стабилност в следващите години, е логично и целесъобразно да се мисли в посоката, изложена от вас."
Отвореното писмо и отговорът на министъра на финансите и други политици и администратори (Йордан Христосков, Алиосман Имамов, Александър Божков и др. противници на промените) породи обществена дискусия с множество статии и мнения от различни гледни точки.
През август 2004 година представители на ИПИ и Центърът за либерални стратегии дадоха пресконференция по повод данъците през 2005 година и след това. Тя, както и другите подобни събития през годините, предизвика силен отзвук и беше широко отразена в медиите. Две организации – едната отдел на министерството на финансите, а другата частен икономически институт – се опитаха да оборят нашите аргументи и дори да организират конференция против предлаганите от нас промени, но се отказаха.
От август 2004 година, с подкрепата на Георги Василев – банкер в Женева и учредител на награда за принос към свободата на духа в България (която ще бъде обявена по-късно тази година) ИПИ започва да издава месечен Бюлетин за ниски данъци: Плосък данък. Редактор на изданието от 2004 до началото на 2006 г. бе Георги Ангелов, а в момента е Светла Костадинова.
Освен че се разпространява по електронна поща, бюлетинът се изпраща по пощата на всички народни представители, както и на политически партии, медии, бизнес организации, синдикати, всички министерства, синдикати, държавни агенции, университети и неправителствени организации.
За да могат хората да разберат реалният ефект на предлаганите промени в данъчните закони ИПИ изготви данъчен калкулатор, който показва как ще се отразят върху доходите на хората предложенията за данъчни промени на водещите политически партии. Чрез него веднага става ясен ефектът от предложенията на управляващите от НДСВ, опозицията в лицето на СДС, ДСБ, БСП, Новото време и е възможно сравнение с предложението за плосък данък от 10%, направено от над 100 икономисти и интелектуалци.
На 29 и 30 октомври в Боровец се състоя първата годишна среща на Европейската ресурсна банка (ЕРБ). С цел подобряване на стратегиите на либералните институти и засилване на взаимодействието между тях се организира ресурсна банка в Европа по подобие на тези в Съединените щати, Африка и Азия. На срещата присъстваха представители от Франция, Германия, САЩ, Италия, Швеция, Великобритания, Грузия, Израел, Дания, Швейцария, Турция, Испания, Холандия, Австрия, Индия, Белгия, Румъния, Литва, Русия. Дискутирани бяха въпроси относно насърчаването на икономическата свобода като цяло, намаляването и опростяването на данъчното облагане, конкуренцията между страните по отношение на данъчните ставки и последствията от нея, понижаването на държавните разходи чрез съкращаване на администрацията и въвеждане на електронно правителство, фискалната децентрализация.
През 2004, 2005 и 2006 ИПИ заедно с членовете на ЕРБ – мозъчни тръстове с философия, близка на нашата, често при ръководната роля на Института за изследвания на икономиката и фиска (ИРЕФ или IREF, http://www.irefeurope.org/) – е сред водещите защитници на данъчната конкуренция в Европа и по света.
На срещата в Боровец през 2004 г. изказване по време на заключителната гала вечеря направи и министърът на финансите Милен Велчев: "За мен е предизвикателство да съм първият финансов министър, който подкрепя неотдавнашния призив на проф. Виктория Кързан Прайс, президент на обществото "Мон Пелерин", да се премахне данъкът върху корпоративната печалба в целия свят. Разбира се България може да си позволи това в координация с ЕС. Това е начин да се получи хармонизация на корпоративните данъчните ставки в общността на едно минимално равнище".
На кръгла маса, организирана от СДС на 28 октомври 2004, Георги Ангелов от представи възможностите за намаление на осигурителната тежест от 42.7%, колкото бе в момента, до 10%.
В началото на ноември 2004 година, следвайки традицията, ИПИ изготви и представи Алтернативен бюджет за 2005 година. Бюджетът предвиждаше приходи в размер на 34.5% от брутния вътрешен продукт, разходи в размер на 32.8% от брутния вътрешен продукт и излишък от 1.7%. Основните реформи в него бяха:
-
Намаление на преките данъци до 10% – данък върху печалбата, данък върху доходите, осигурителни вноски.
-
Ограничаване на държавните разходи чрез намаление на администрацията и бюджетните служители, оптимизиране на издръжката на държавните ведомства, намаление на субсидиите за губещи дейности, намаление на неефективната намеса на пазара на труда, прехвърляне на разходи към частния сектор и по-бърза приватизация.
-
Използване на излишъците в бюджета за извършване на пенсионна реформа, капитализация на социалното осигуряване и други структурни реформи, както и за покриването на евентуални неочаквани промени в средата.
Промяна: Намаляване на данък печалба от 19.5% на 15% от 2005 година.
Промяна: Намаляване на данъка върху дивидентите от 15% на 7% от 2005 година.
Промяна: Намаляване на най-високата ставка на данъка върху доходите от 29% на 24% през 2005 година.
2005
На 4 ноември 2005 година ИПИ, заедно с още 10 неправителствени организации и аналитични центрове публикува Отворено писмо за намаление на данъците, което отново получава широк медиен отзвук и подкрепа. Броят на подписалите се под него постоянно нарастваше и на тези организации и хора всички ние следва да изразим своята благодарност. Ето основните тези на онова писмо:
"През последните години консолидираният държавен бюджет отчита значително преизпълнение на приходите и излишък. Между 2001 и 2004 година общото преизпълнение на бюджетните приходи се равнява на 2.7 милиарда лева. През 2005 година очакваме преизпълнение от 1.5-2 милиарда лева. В допълнение, заради изискванията на Европейския съюз България ще повиши значително акцизите и приходите си от тях. От друга страна, високият дял на сивата икономика в страната е значителен резерв за бюджетни приходи при създаване на съответните данъчни стимули за премахването й. На последно място, но не и по важност, по-активни мерки от страна на правителството за провеждане на реформа в бюджетната сфера биха могли да повишат ефективността и да оптимизират разходите.
Поради тези причини ние вярваме, че е възможно значително намаление на данъчната и осигурителната тежест върху българските граждани и компаниите, произвеждащи на територията на България чрез политика на намаляване на данъчните ставки, опростяване на данъчната система и ограничаване на излишните процедури и разходите за нейното функциониране."
По време на изборите през 2005 година ИПИ наложи дебата за данъците в предизборната надпревара. Трима колеги от ИПИ (Георги Ангелов, Мартин Димитров и Димитър Чобанов) бяха кандидати за народни представители и се оказаха безспорни водачи в предизборната кампания като присъствие в пресата, електронните медии, радиото и телевизията. Те промениха реториката и начина на водене на предизборни дебати.
Ето какво констатира по онова време един от авторите на настоящата статия: „Благодарение на ИПИ има един общ знаменател във всички предизборни програми – идеите за намаляване на данъци, вниманието към реформите в другите квазидържавни фондове – пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието и последно, но не по значение – намаляването на квазиданъците, тоест на т. нар. административни и регулаторни режими."
Последица от ясната аргументация, про-пазарните идеи за реформи, както и стремежа към нарастване на благосъстоянието на хората е поканата на ОДС към трима икономисти от ИПИ да участват в предизборната кампания и в надпреварата за народни представители. Един от тримата, Мартин Димитров, вече е в парламента като зам.- председател на бюджетната комисия и е евронаблюдател. На него обществото държи не малка част от подобренията на данъчната среда през тази година.
През ноември, за трета поредна година Институтът за пазарна икономика изготви Алтернативен бюджет за 2006 година, който имаше за цел да покаже, че намалението на данъците е възможно да се реализира за относително кратък срок. Бюджетът на ИПИ за 2006 г. предвиждаше приходи в размер на 35.2% от брутния вътрешен продукт (БВП), разходи – 34.8% от БВП и съответно излишък от 0.4% от БВП.
Този бюджет се базира на следните реформи:
-
Намаление на преките данъци до 10% – данък върху печалбата, данък върху доходите, осигурителни вноски;
-
Премахване на данъка върху дивидентите;
-
8% осигуровка за родените след 1959 г. в частен пенсионен фонд;
-
Ограничаване на държавните разходи чрез намаление на администрацията, на разходите за издръжка на държавните ведомства, съкращаване наполовина на субсидиите за губещи дейности;
-
Премахване на програмите за намеса на трудовия пазар, по-бърза приватизация и прехвърляне на капиталови разходи към частния сектор, по-малък резерв за структурна реформа;
-
Използване на излишъците в бюджета за пенсионна реформа.
В резултат от намалението на общото равнище на данъците в алтернативния бюджет биха се увеличили разполагаемите доходи, стопанската активност, биха се създали повече стимули за предприемачеството и труд, за спестявания, инвестиции и натрупване на капитал, би се ускорил икономическият растеж и би се увеличило благосъстоянието на хората.
Промяна: Намаление на осигуровките с 6% от 2006 година.
Промяна: Премахване на най-ниската ставка по данъка върху доходите от 2006 г.
2006
Дебатът за намаляване на данъчното бреме беше продължен от ИПИ и през 2006 година. С три броя от Бюлетина за ниски данъци, множество публикации в Прегледа на стопанската политика на ИПИ, много статии в печата и участия в медиите ИПИ продължи да поддържа активен дебатът за необходимостта от намаление на данъчното бреме. Отново, прогнозата на ИПИ, че и през 2006 година ще има огромен бюджетен излишък се оказа много по-вярна, отколкото прогнозата на правителството за нулев бюджетен излишък през годината.
Промяна: Намаляване на данък печалба от 15% на 10% през 2007 година.
Проект: Намаление на осигуровките през 2007 година.
Похвати, използвани от ИПИ:
Изготвяне на Алтернативен бюджет – три поредни години
-
Статии в седмичния бюлетин на ИПИ Преглед на стопанската политика – повече от 500 статии на тази тема
-
Статии във вестници и списания
-
Участия в медиите – десетки участия на икономистите на ИПИ в радио и телевизионни програми.
-
Издаване на месечен Бюлетин за ниски данъци „Плосък данък" – повече от 100 статии, специално по темата
-
Специална страница, посветена на Икономическата свобода
-
Годишно представяне на индексите за икономическа свобода на фондация "Херитидж" и института "Фрейзър"
-
Участие в български и международни конференции и семинари по темата – стотици в България и десетки в чужбина
-
Преводи и популяризиране на международни изследвания и статии по данъчната тема
Минало и настояще
Прегледът на данъчната политика в България, Полша и Словакия през 1997 и 1998 г. показа няколко неща:
-
1. В България тогава бизнесът не приемаше идеята за плосък и нисък данък, общото настроение бе за ползване на привилегии на гърба на данъкоплатците.
-
2. Това наложи относително детайлно изследване на сивата икономика и на стимулите за опериране на в нейната област, което ние направихме през 2000 г. с Харвардския университет и АИАП, а през 2003 г. сами, но в контекста на сравнение между България, Румъния и Сърбия.
-
3. Оказа се необходимо и изследването на процедурите на съобразяване с данъчните и другите закони, водещо място в тези изследвания имаха Лъчезар Богданов и Йорданка Ганчеве, а също и авторите, и всички колеги от ИПИ.
-
4. В Полша един министър на финансите и много известен реформатор подаде оставка, заради несъгласие на политическите партии да предприемат неговите данъчни реформи.
-
5. В Словакия бизнесът имаше същото отношение към плоския данък като това в България, а правителството на г-н Мечияр едва ли не започна преследване на хората, с които си сътрудничихме. Един от тях – Ян Оравец – намери решение на проблема: той учреди асоциация на данъкоплатците, които през 2004 г. наложиха на политиците въвеждането на плосък данък.
-
6. По онова време в България възникнаха три организации на данъкоплатците, всичките учредени от бивши служители и тогава и досега съветници на финансовото министерство. Това направи невъзможно нормалното функциониране на такива организации в България.
Контекстът на тези усилия също се променя. Все повече техният успех ще зависи от решимостта на България и гражданите и да отстояват своите възгледи пред ЕС. На заседание на ЕКОФИН на 25 септември т.г., по знамето за „оптимално данъчно облагане" брюкселската бюрокрация започна действия по търсенето на „данъчна хармонизация" на страните членки, хармонизация, насочена към високите нива на облагане в ЕС.
Засега не е ясно дали точно това е замисълът на действията, но, ако те са успешни – което е все пак слабо вероятно, резултатът ще бъде задържане на по-ниските равнища на благосъстояние в Нова Европа за по-дълъг период от време.
Накрая бихме искали отново да благодарим на всички, които изразиха явната си подкрепа за идеята за намаляване на данъчната тежест в България. През цялото време ИПИ получаваше подкрепа от граждани, фирми, асоциации, неправителствени организации и международни партньори в усилията си. И занапред институтът ще продължи да насърчава намалението на данъчното бреме, което все още в България остава на прекалено високи нива, особено що се отнася до облагането на труда. След месец ИПИ ще публикува редовния алтернативен бюджет с ниски данъци за 2007 година.