20-05-2022

Становище относно съдебния контрол на отказите и статута на главния прокурор

ДО: МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА

ДО: ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

Г-Н ЕМИЛ ДЕЧЕВ

ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА

По въпросите, поставени от Комитета на министрите в контекста на изпълнение на групи решения на Европейския съд по правата на човека – Великова срещу България и С.З./Колеви срещу България, с оглед необходимостта да се осигури пълна и ефективна защита на фундаментални права на българските граждани, като в тази връзка се подготви проект за законодателни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.

ОТ:

Институт за пазарна икономика,

Български хелзинкски комитет,

Български адвокати за правата на човека

Уважаеми дами и господа,

Представяйки на Вашето внимание настоящото становище, долуподписаните представители на организациите, членове на работната група, поддържаме разбирането, че пълноценно преустройство на съдебната власт в Република България би било постижимо чрез изменения в българската Конституция, които да доведат до засилване на съдебната независимост и дължимата отчетност на Прокуратурата на Република България. Подробности в тази област, развити детайлно от някои от представените тук организации можете да проследите в посочената бележка^[1].

Осъзнавайки задачата на работната група и настоящия политически контекст, в който липсва целенасочена политическа воля в 47-ото Народно събрание за конституционни изменения, се обръщаме към парламентарно представените партии в НС да проявят държавнически отговорно поведение като излъчат свои представители в Комисията в НС и пристъпят към обсъждане и изготвяне на промени. На следващо място, обръщаме се и към президента на Република България, който заяви през м. декември 2019 г., заяви че възнамерява да упражни своите правомощия по реда на чл. 154 от КРБ чрез инициатива за изменение и допълнение на Конституцията и съгласно публично обявените си намерения да представи на българското общество своя проект.

Подходът, възприет при изготвянето на настоящето становище, е да се ръководим от Междинната резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа, приета на 05.12.2019 г. (CM/ResDH(2019)367), подкрепена от мненията на Венецианската комисия – 855/2016 и 968/2019. Становището и предложенията, които представяме са неизчерпателни и вероятно не покриват всички изменения, които следва да се извършат в българското законодателство.

С оглед ограничените по обем възможности и задачи на работната група в Министерството на правосъдието излагаме следните свои съображения в доразвиване на изложените в Националния план за възстановяване и устойчивост мерки:

1. По изпълнението на групата дела С.З. и Колеви срещу България

По предписанията на Междинна резолюция CM/Res(2019)367

І. ПРИЗОВАВА властите да въведат съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на наказателни производства, заедно с мерки за избягване на прекомерното натоварване на съдилищата и прокурорите, и своевременно да предоставят подробна оценка на обхвата и условията, които трябва да има такъв съдебен контрол;

Във връзка с посоченото предписание на междинната резолюция по изпълнението на решенията по делата С.З. и Колеви срещу България, предлагаме следното:

Първи вариант: да се премахне изцяло институтът на проверката, чл. 145 от Закона за съдебната власт и чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс да се отменят изцяло, а с изменения и допълнения в чл. 207–212 НПК да се предвиди, че всяко съобщение, освен съдържащо очевидно невероятни твърдения, за извършено престъпление да се вписва в нарочен регистър, наказателното производство (НП) да се образува автоматично, а за прекратяването му прокурорът трябва да получи разрешение от съдия. Предимства на този вариант са, че ще се ограничи натоварването на съдилищата с жалби срещу откази за образуване на досъдебно производство, като едновременно с това ще се осигури съдебен контрол върху отказите да се разследва твърдяно престъпление. Недостатък: трябва да се преформулира целият институт “образуване на НП”; и да се дефинира какво означава “невероятни” твърдения.

Втори вариант: въвеждане на съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на НП. Намираме, че съдебният контрол трябва да е достъпен във всички случаи. Може допълнително да се изработят механизми за справяне със злоупотреби. Гаранция за естественото овладяване на броя на делата би била обвързването на броя потвърдени от съда актове на прокурора и неговата атестация (по подобие на предвидените сега в чл. 13, т. 4 от Наредбата на ВСС за атестиране на прокурорите и др.).

a. Изменение на чл. 213 НПК – дописване на нови алинеи. Необходимост: Да се посочи какви задължителни указания може да дава съдията.

b. Дори въвеждането на съдебен ĸoнтpoл дa пoвиши натовареността нa съдилищата нямa ниĸaĸвo съмнение, чe той щe пoвиши и ĸaчecтвoтo нa предварителните провери и нa постановленията за oтĸaз. Най-важната цел на съдебния контрол над отказите да се образува досъдебно производство (ДП) е да ликвидира един от трите начина, по които прокуратурата вреди: като бездейства, където трябва да действа – не повдига обвинение, (другите два начина ПРБ да наврежда са: като повдига неоснователни обвинения и като внася негоден обвинителен акт, който не може да доведе до осъдителна присъда). Външната намеса в затворената система нa пpoĸypaтypaтa e логично дa дoвeдe дo изменения и пo вepтиĸaлa. Редовите пpoĸypopи могат в редица cлyчaи дa ce зaмиcлят дaли и в ĸaĸвa cтeпeн дa ce cъoбpaзявaт c необосновани разпореждания „oтгope“, aĸo дeйcтвиятa им пoдлeжaт нa cъдeбeн ĸoнтpoл и могат дa станат пyбличнo дocтoяниe. Kaтo цялo, въвeждaнeтo нa cъдeбeн ĸoнтpoл въpxy oтĸaзитe щe пoвиши, a нямa дa нaмaли индивидyaлнaтa oтгoвopнocт нa пpoĸypopa. Предлагаме отмяната на отказ да се образува ДП, освен да води до отрицателен атестат за работата на конкретния прокурор, да има за последица ново разпределение на друг прокурор.

c. Опасността от прекомерното натоварване на съда няма да е голяма. Видно от предоставените статистически данни, дори без да са допълнително уточнени съобразно поставените въпроси от наша страна, малък процент от отказите са предмет на инстанционен контрол. Въвеждането на съдебен контрол върху отказите ще доведе и до саморегулиране от страна на прокурорите, както и ще повиши качество на отказите.

d. Относно престъпленията, при които няма пострадал, какъвто въпрос възникна на работната група – при тези престъпления пострадало е цялото общество и може да се предвиди, че орган на изпълнителната власт има правото да оспорва тези откази. Този орган може да бъде Министерство на правосъдието, по аналогия с дейността по процесуално представителство на държавата.

e. Относно отказа да се образува наказателно производство срещу главния прокурор (ГП) – предлагаме отказите да подлежат на вътрешноведомствено обжалване пред 3-членен състав от НК на ВКС (вж. повече по-долу).

f. Независимо от въвеждането на съдебния контрол над отказите за образуване на наказателно производство, ние сме наясно, че съдът не може да изземе функцията на прокурора като своеобразно разпореди в съдебния акт прокурорът да изпълни конституционно установеното си правомощие да повдигне и поддържа обвинение по реда на чл. 126 от КРБ. Въпреки че предварителните проверка е извънпроцесуален институт, то воденето на същите, както и тяхното решаване с постановление за образуване или отказ не следва да противоречат на основните принципи на наказателно-процесуалното право, които са залегнали и в НПК. Провеждането и приключването на предварителната проверка не може да възпрепятства по никакъв начин изпълнението на основните цели на НПК зададени в чл. 1 – осигуряване на защита от посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица и осигуряване на предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността и принципите за разкриване на обективната истина. Доколкото образуването на НП не представлява функция по обвинението и не представлява привличане към наказателна отговорност, то и съдът ще може да констатира, че са налични достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, да отмени отказа и да разпореди образуването на досъдебно производство. Може също така да се предвиди съдът да посочва какви действия по разследване не са извършени и кои факти не са установени, както и какви факти би могло да бъдат установени, ако определени действия се извършат. Поддържаме, че няма пречка въпросните указания на съда да са задължителни, тъй като с тях не се казва кои лица и за какви престъпления следва да се привлекат като обвиняеми. Ето защо възниква необходимост от преглед на функционалното изпълнение на задълженията при периодичното или извънредно оценяване на редовите прокурори. За целта в критериите за атестиране трябва да отчитат и броя отменени откази на съответен прокурор.

Трети вариант (може да е съпътстващ останалите) – въвеждане на генерално средство за защита, който предвижда възможността на засегнатите лица да търсят обезщетение в случай на отказ за образуване на ДП. Когато с актове – действия или бездействия – се засягат основни права и свободи, защитени от Конституцията или международни актове, по които България е страна, или се прегражда пътя за тяхната защита, лицето трябва да може да се обърне пред съд директно. По този начин се избягва материалноправната преценка дали защитеното право попада в обхвата на член 2 или 3 от ЕКПЧ. Този текст може да бъде в ЗСВ или НПК, или евентуално ЗОДОВ.

II. ПРИЗОВАВА властите да въведат сериозни гаранции за институционалната, йерархичната и практическата независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване спрямо главния прокурор във всички ситуации (с изключение на спешни действия по разследването) и на всички етапи на производството, включително предварителните проверки;

– Изменение на чл. 136, ал. 6 от ЗСВ и свеждане на правомощията на главния прокурор до методическо ръководство на прокуратурата, за което издава нормативни административни актове, за които важат общите правила по АПК и ЗНА. Целта е да се преустанови практиката по тайно управление на прокуратурата с актове, които не се публикуват и са недостъпни за гражданите.

– Да се обмисли дейността на Върховна административна прокуратура и евентуално нейното закриване. Дейността на прокуратурата следва да бъде ограничена до наказателноправни въпроси съответно на препоръките на Венецианската комисия (ВК). В тази част от становището си се присъединяваме към тезата на Съюза на съдиите в България в изложеното от тяхна страна становище.

– Алтернативно на изменението на Конституцията, което смятаме, че най-добре ще отговори на критиките, и като компромисен вариант, е възможно въвеждането на фигурата на съдия, който да разследва главния прокурор и неговите заместници, както е предложено и в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Развили сме предложенията си в точката по-долу.

– С оглед на това, че на конституционно ниво е определено единствено по какъв ред следва да бъдат избирани членовете на ВСС и в какво числено съотношение да бъдат съответните квоти предлагаме следните изменения в ЗСВ с цел преодоляване на някои дефицити по отношение на съдийското представителство в съдебния съвет и относно намаляване влиянието на ГП в съвета.

За Прокурорската колегия (ПК) на ВСС

Членовете, избирани от Народното събрание, да бъдат юристи с професионален опит, различен от този на действащ прокурор или следовател, както и на прокурор и следовател, заемал длъжността поне 5 години преди датата на избора. Процедурата по номинация следва да бъде осъществявана от Общото събрание на съдиите (ОС), професионални магистратски организации, юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. По този начин, без да се лишава НС от конституционното му правомощия да избира членовете на НС, значително ще се подобри процедурната гаранция за прозрачен процес по номинация и ще се преустановят практиките прокурори, близки до лица от изпълнителната власт, да попълват състава на ПК на ВСС. Съществен въпрос, незасегнат нито в работата на ВСС, нито предмет на анализ и оценка е качеството на взаимодействие на полицията и прокуратурата като задължени по закон да извършват процесуалните действия в досъдебното производство. Това именно изисква външни за прокуратурата лица да извършват тази оценка на работата на двете звена като най-подходящи за целта са лица от съдийското съсловие. Ето защо в квотата на ВСС, излъчвана от НС, ОС на съдиите следва да номинира поне един от членовете.

За целта следва да бъде променен чл. 16, ал. 3 от ЗСВ като се разпише, че за парламентарната квота на ВСС в ПК на ВСС да бъде въведено процедурно задължение номинациите до НС да бъдат извършвани по следния ред:

– Висшият адвокатски съвет да номинира не по-малко от двама свои представители, от които НС избира един от тях;

– ОС на съдиите да номинира най-малко двама свои представители, от които НС избира един от тях;

– Ректорите на юридическите факултети в страната да номинират най-малко двама свои представители, от които НС избира един от тях;

– ЮЛНЦ в обществена полза с предмет на дейност правни и правозащитни дейности да номинират най-малко двама свои представители, от които НС избира един от тях. ЮЛНЦ, избрани да направят номинация са тези, отговарящи на стандарта за членство в Съвета по съдебна реформа при Министерство на правосъдието;

– ОС на прокурорите и следователите да номинират най-малко двама свои представители, от които НС избира един от тях.

За Съдийската колегия (СК) на ВСС

Съгласно действащата уредба на формиране на СК на ВСС съдиите, избирани от съдии се явяват числено малцинство, едва 6 от 14 членове са съдии, избирани пряко от съдиите (председателите на ВКС и ВАС, които, макар и съдии, не са избрани от съдиите). На практика това води до политически контрол и подчинение на съдебната власт от страна на политическата така щото председателите на върховните съдилища да бъдат избирани от мнозинства от политически излъчени членове на съвета. Изложените тук предложения биха доближили уредбата до познатия вече стандарт на Венецианската комисия съдии, избирани от съдиите, да решават съдоустройствени въпроси и въпроси относно професионалния статус на съдиите. За целта НС следва да гласува измежду номинации, направени по следния ред:

– ОС на съдиите да номинира най-малко осем свои представители, действащи съдии, от които НС избира четирима от тях;

ІІІ. ПРИЗОВАВА властите да изготвят незабавно нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на разследването спрямо главния прокурор или, в случай че се установят непреодолими конституционни пречки, да предложат необходимите изменения в Конституцията;

– Намираме, че такъв съдия/съдии не трябва да бъде избиран от ВСС, предвид липсата на гаранции за независимост на много от членовете му и участието на прокурори в неговия избор, което не би било подкрепено от Венецианската комисия. Предлагаме два варианта за конституиране на разследващия/те ГП:

Първи вариант: избор на общо петима съдии от НК на ВКС, които ex lege добиват статут на прокурори. При постъпване на сигнал срещу ГП или негова заместник на случаен принцип се избира един измежду петимата. Ако се откаже да образуване на ДП срещу ГП или негов заместник – отказът да се обжалва пред тричленен състав на НК на ВКС.

Втори вариант: изборът на разследващ/разследващи ГП би могъл да бъде провеждан от ОС на съдиите за избор на членове на ВСС като мандатът на разследващите в този случай съвпада с този на ВСС и отново е 5-годишен.

– Избраният наказателен съдия следва да придобива статута на прокурор за времето на неговата дейност, за да не се нарушава прокурорския монопол върху разследването. Разследващият/те ГП следва да бъде функционално и йерархично независим/и от него. Ако това лице/лица се избира от ВСС, то това не гарантира неговата независимост, било избираното лице и съдия. Разследващото лице трябва да може да разследва независимо, без да разчита на органите, които са подчинени на ГП – прокуратура или следствие. Гласовете във ВСС следва да бъдат разпределени по начина, по който да не може прокурорските гласове да блокират решения – сега разпределението не гарантира това. Затова е необходимо изменение в състава на ВСС, но предвид ограничените възможности да се търсят разрешения в рамките на ЗСВ и НПК, няма да се спрем подробно на потенциални възможни изменения на Основния закон.

– Подчертаваме необходимостта, че след приключване мандата на разследващия/те ГП те следва да подлежат на атестиране, дисциплинарни проверки и наказване от СК на ВСС.

– Относно регламентацията на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор и неговите заместници в случай на образувано наказателно производство срещу тях с мнозинство от 13 гласа от 25 члена на Пленума на ВСС

Една от целите, която е заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост е Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа независимост на разследването срещу тях.

Предвиден способ за изпълнение на главната задача е регламентация на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор и неговите заместници в случай на образувано наказателно производство срещу тях. Замисълът, заложен в НПВУ, е това да бъде обезпечено процедурно в Закона за съдебната власт чрез решение на Пленума на ВСС, произведено с мнозинство от 13 от 25-те членове. Изпълнимостта на това предложение обаче отново е спорна предвид формата на ВСС и влиянието на ГП и особено силното такова в ПК на съвета.

Вече сме изследвали в детайли проблема и възможните решения, но ще припомним защо сега действащият нормативен инструментариум е също трудно приложим и защо следва да се търсят алтернативи, при това – на законово ниво.

Към настоящия момент съществуват две нормативно установени процедури, по силата на които може да се потърси възможност за временно отстраняване на главния прокурор. Те страдат от редица слабости като в крайна сметка са трудно приложими и неефективни, а оттам и негодни за употреба.

Първата възможност е временното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор и следовател по реда на чл. 230 от ЗСВ. Тази разпоредба е със спорна приложимост, тъй като именно главният прокурор, по предложение на наблюдаващия, е оправомощен да прави искането за временно отстраняване. В настоящия момент, след решението на КС (Виж РКС № 2/2019 по КД № 2/2018 г.), с което са обявени за противоконституционни ал. 1 и ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ (изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.), и последващото изменение на двете разпоредби (ДВ, бр. 11 от 2020 г.), отстраняването на съдия, прокурор и следовател вече не е задължително, а по преценка на ВСС. Предпоставка за това е искане е привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Решението за налагане на мярката следва да бъде произведено от ПК на ВСС, но при фактическата власт на главния прокурор в колегията едва ли това разрешение би сработило.

Втората възможност за временно отстраняване от длъжност е по общия ред на чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Приложението на този процесуален институт е твърде стеснен, за да удовлетвори случай, в който е засегната фигурата на главния прокурор. На първо място, приложното поле на чл. 69 от НПК е само за престъпление, „извършено във връзка с работата на обвиняемия“. В този случай изпълнението на тази мярка за процесуална принуда би било само във връзка с ограничен кръг обстоятелства, които подлежат на преценка. С оглед на историческия опит обаче по този начин отпада възможността за отстраняване при обосновано предположение за друг вид престъпления например поръчано и/или извършено убийство като описаните във фактическата обстановка по делото „Колеви“. Второ по ред е условието обвиняемият да е „привлечен за умишлено престъпление от общ характер“ – проблемът е, че до такова обвинение практически трудно би се стигнало с оглед на средата в българската прокуратура и фактическата власт на главния прокурор. Третата предпоставка е за обвиняемия да „има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото“. Така приложението на чл. 69 от НПК е със значително стеснен обхват на прилагане, а в допълнение към това, е практически затруднено осъществяването на привличане като обвиняем на главния прокурор от подчинените нему. Дори и да допуснем привличането на главния прокурор като обвиняем, предвид доминиращото положение на главния прокурор в самата прокуратура, лесно би се стигнало и до отмяната на самата мярка за временно отстраняване в досъдебното производство по реда на чл. 69, ал. 5 от НПК. На този етап от производството, когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 1 и 2, без дори съдебен контрол, преценката се прави именно от прокурор, който е подчинен на главния прокурор. Трудно можем да приемем за силен аргумента в подкрепа на прилагането на чл. 69 от НПК като ефективен способ за отстраняване на главния прокурор (макар и временно) и аргумента, че мярката за временно отстраняване от длъжност може да бъде приложена и в по-късен момент, например съдебното производство, включително второинстанционно такова (виж Определение № 31 от 9.08.2005 г. на Военно-апелативен съд на РБ по ч. н. д. № 52/2005 г.).

Двете разгледани мерки преследват различни цели – тази по чл. 69 от НПК цели да обезпечи нормалното провеждане на наказателния процес в частта обвиняемият да не попречи на нормалното събиране на доказателства. Мярката по чл. 230 от ЗСВ е далеч по-строга и преследва друга цел – запазване авторитета на правосъдието, за да не се стига до практическата ситуация обвиняем да извършва действия по делото на подсъдим гражданин. Така и при съществуването на чл. 230 ЗСВ, и на чл. 69 от НПК няма ефективен способ за временно отстраняване на главния прокурор.

Затова следва да се потърси алтернатива, която изключва от процедурата главния прокурор и минимизира влиянието на ПК на ВСС. Такава мярка е именно предложението от НПВУ, но то отново разчита на 13 гласа в съдебния съвет. Смела крачка по-напред би била правомощието за произвеждане на решение за отстраняване на главния прокурор да се прехвърли като правомощие на СК на ВСС. По този начин не се изземва правомощие от ВСС, разрешението става възможно в рамките на обикновено изменение на ЗСВ, а не чрез тежки способи по допълнение на Конституцията. Същевременно именно в СК на ВСС е най-малко влиянието на самия главен прокурор, макар и да не е напълно изолирано.

Алтернативно – чл. 69 НПК да остане във вида и да се гарантира приложението му и при ДП срещу ГП или негов заместник.

– Обвързването на потенциално разследване срещу ГП да не се обвързва с председателите на ВКС и ВАС – в тази насока са редица мнения на Венецианската комисия, но и действително не съществува основателна нужда за подобен механизъм на разследване на техни действия – нито техните правомощия са сравними с тези на ГП, нито прокурорите са препятствани да ги разследват по всяко време. Обвързването на председателите на ВАС и ВКС с ГП е изначално погрешно и трябва да бъде прекратено. В този контекст са мотивирани и становищата на ВК – съдиите са независими, прокурорите се ползват от автономия, но не пълна и не може да се говори за симетричност на изискванията спрямо едните и другите.

– Относно намаляване на зависимостта на отделните прокурори от ГП и неговите заместници чрез реорганизация на бюджетните въпроси

Задължение на ВСС е и да организира изграждането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси. Това задължение се свежда до конкретното изпълнение от страна на администрацията на ВСС и неговите членове чрез провеждане на конкретни политики.

Съгласно чл. 65 от ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител като правилото е председателят на съда да осъществява общото организационно и административно ръководство, докато според чл. 136 от ЗСВ Прокуратурата на Република България е единна и структурата ѝ е в съответствие с тази на съдилищата. Така на практика всеки съд чака одобрение за разходите си от Комисията по бюджет и финанси на ВСС, докато Прокуратурата харчи необезпокоявана от тежки административни процедури. Решенията по бюджета и материалната обезпеченост на прокуратурата и нейните структури в страната се взимат еднолично от главния прокурор или неговата администрация и се изпълняват от същата администрация. По този начин нормите на закона реално обхващат системата от съдилищата, а прокуратурата не е обвързана от сложни бюджетни процедури и остава единствено подчинена на волята на главния прокурор как да се насочват разходите. Особено отчетливо това проличава в сградното, техническо и ресурсно обезпечаване на Прокуратурата, където де факто ВСС, дори чрез прокурорската колегия, няма правомощия и механизми за проверка на тази дейност. Още по-отчетливо това проличава при инвестиционните разходи, където съдилищата са подредени в списък на чакащите и неодобрени искания, оставени в графа „Преходни ангажименти” за съответната година. Така ремонт на сградата на конкретен съд може да „виси“ с години докато в прокуратурата нещата да се случват бързо, но неясно, изцяло по вкуса на главния прокурор. Същевременно обаче прокурорите, чрез гласовете си в пленума на ВСС, влияят пряко на обезпечеността на съда. Поради това предлагаме да бъде дадена законова възможност отделните структури на прокуратурата да разполагат със самостоятелен бюджет, с който се разпореждат след одобрението на нарочна комисия „Бюджет и финанси“ при ВСС, включително разходването и на средства от страна на ВКП.

ІV. ПРИЗОВАВА да приемат изменения, отменящи възможността за автоматично отстраняване от длъжност на съдии по искане на главния прокурор;

– Изменение в чл. 145 от ЗСВ – намаляване на правомощията на прокуратурата като цяло – отпадане на задължението за физически и юридически лица да съдействат, да предават документи, да пускат органите на ПРБ в помещения в сфери, които излизат извън наказателноправни въпроси – това застъпва и ВК в свое становище от 2017 г. Тези правомощия на ПРБ са в изпълнение на общия надзор за законност, който също трябва да отпадне, но компромисно е възможно само чл. 145 от ЗСВ да се измени, така че практическите задължения за съдействия на ПРБ извън наказателноправната сфера да бъдат отменени. Тези правомощия на ПРБ са потенциално репресивни, не дават гаранции за законност, разтегливи са, тъй като никъде не е описано какво означава надзор за законност и може да се разбира всеобемащо.

V. По изпълнението на решението по групата Великова

Да се обмисли изменение на ал. 2 в чл. 10 от ЗМВР или добавяне на нова алинея 2, която да пояснява, че никакви оперативно-издирвателни действия, които налагат присъствието на задържания, не могат да се извършват без присъствието на адвокат. Изследванията^[2] показват, че полицейското насилие се извършва основно по време на разузнавателната беседа, но ако полицейските органи не могат да беседват без адвокат, чието присъствие да е задължително, то възможностите за насилие ще бъдат силно ограничени. Това в най-голяма степен ще отговори на редицата осъждания за полицейско насилие. Възможността и изискването на видеозаснемане в общите помещения в полицейските управления не дават гаранция срещу насилие.

Напълно подкрепяме и споделяме предложеното от адв. Стефанова въвеждане на нов/ нови състави в Наказателния кодекс в посока криминализиране на нечовешкото и унизително отнасяне. Това българската държава дължи отдавна и е задължително условие, за да се изпълнят препоръки на ЕСПЧ.

16.05.2022 г. Институт за пазарна икономика, Иван Брегов

гр. София Български хелзинкски комитет, Адела Качаунова

Български адвокати за правата на човека, Стоян Мадин