Свободните професии у нас и колко са свободни всъщност

Прегледът на режима на осем свободни професии[1] показва, че към края на 2021 г. в България те са силно регулирани както за навлизане в професията, така и при упражняването им след това. Това се аргументира с необходимостта от защита на потребителите и гарантиране на качеството на услугата. Тези регулации обаче затварят пазара за нови професионалисти, което ограничава конкуренцията и възпират обновяването на професията. Освен това те не успяват да поддържат процеси на добро професионално саморегулиране в съответните общности, което да влияе на крайния продукт – вместо това се наблюдава фокусиране най-вече върху входящите ресурси.

Заетостта в България през 2020 г. в разглежданите професии надминава 56,000 души и те са от значение за икономиката не само като осигуряващи заетост и предоставящи крайни услуги, но и като доставчици на междинни услуги за бизнеса в други сектори в икономиката.

 

Наети лица в избрани направления

 

Източник: Евростат

Най-силно регулираните професии са тези на адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители, при които от общо 15 изследвани изисквания се прилагат 14. Най-леко регулирани са представителите по индустриална собственост (5) и независимите оценители (9).

 

Регулиране на избрани свободни професии в България към края на 2021 г.

Източник: ИПИ на база преглед на нормативните изисквания.

 

Изследването на ИПИ[2] показва, че част от законовите изисквания не се прилагат задоволително  от професионалните организации, което демонстрира тяхната безполезност в тази им роля. Преобладаващата част от камарите и съветите не предоставят публична информация за:

  • Проведените задължителни обучения, което поставя под въпрос дали изобщо такива се провеждат и съответно – дали „лицензираните“ професионалисти имат актуални знания;
  • Наложените наказания, което не може да информира потребителите за контролната им роля;
  • Актуална информация с достатъчно подробности за членовете им – част от камарите имат регистри, които са неизползваеми от потребителите;
  •  Информация за отчитането на членовете, което е задължително по закон (освен за одиторите и ПИС) – това лишава външния потребител от общата картина за ситуацията, в която работи съответната професия.

Редица изследвания и доклади на ЕК и ОИСР показват, че регулирането на свободните професии в много страни, включително и България, е твърде тежко и се нуждае от реформи. Отделни страни в Европа демонстрират, че по-леката регулация е от полза не само за крайните потребители, но и за упражняващите професиите.

Концепцията за намалената регулация се базира на наблюденията, че така се избягва самозатварянето на едни професии и трудният достъп на нови лица в тях, което ограничава признатите принципи на свободна стопанска инициатива, заложени на конституционно ниво.

От друга страна, следва да се даде превес на по-малките по обем, но по-задълбочени регулации като например вътрешен контрол за качествено упражняване на професията от професионалните гилдии, реално изпълнение на задълженията за периодично обучение и прозрачност.

 

Препоръки за реформа на регулирането на свободните професии в България

1. Премахване на ограничението за брой представители – остаряло като концепция, необходимост и икономическа целесъобразност ограничение за нотариуси и частни съдии изпълнители.

2. Премахване на ограничението за местоположение – регламентация, характерна за юридическите професии (адвокати, нотариуси и ЧСИ). Дигитализирането на предоставянето на услуги и на възможността за контрол обезсмисля това ограничение и то следва да бъде преразгледано.

3. Освобождаване на цените – при шест от осемте професии има минимални или фиксирани цени, което не позволява потребителите да се възползват от свободната конкуренция на доставчиците. Картелизирането на гилдиите и предоставянето на власт на съсловните организации да определят цените на услугите е във вреда на потребителите. 

4. Наблюдение на съсловните организации за изпълнение на вменените им задължения – в момента професионалните камари са натоварени от държавата да изпълняват контролни функции и по-голямата част от тях се провалят в това. Необходимо е да има реална публична отчетност по осъществяването на всички делегирани от държавата функции. Това може да се осъществява от КЗК.

5. Премахване на ограниченията за реклама – забраната за реклама води до ниска информираност на потребителите, по-висока цена за търсене и получаване на информация и в крайна сметка затруднява избора (включително като цена и качество) на търсещите услугата. Същевременно, невъзможността за реклама е пречка пред новонавлизащи доставчици на услуги.

6. Въвеждане на задължение за редовен преглед на нивото на регулиране на свободните професии в България и прилагане на теста на Wouters, използван в ЕС, а именно:

  • Проверка дали целите на професионалното регулиране са свързани с цели от обществен интерес; 
  • Проверка дали антиконкурентните ефекти са присъщи на преследването на целите от обществен интерес (тест за необходимост);
  • Проверка дали антиконкурентните ефекти надхвърлят необходимото, за да се гарантира правилното упражняване на професията (тест за пропорционалност).

 


[1] Адвокати, архитекти, инженери, нотариуси, одитори, независими оценители, представители по индустриална собственост (ПИС) и частни съдебни изпълнители (ЧСИ).

[2] Регулиране на осем свободни професии в България, април 2022