Становище на ИПИ относно проект за наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (проект на НИД на Наредба № 53) – 14 януари 2025 г.

ДО

Г-Н БОЙКО АТАНАСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект за наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (проект на НИД на Наредба № 53)

Уважаеми г-н Атанасов,

Във връзка с публикувания на страницата на Комисията за финансов надзор (КФН) проект за наредба за изменение и допълнение на Наредба №53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, бихме искали да Ви обърнем внимание на следното:

Институтът за пазарна икономика вече повече от 30 години анализира публични политики и представя предложения за промяна на основата на подробна, надеждна и качествена информация. Нейното наличие в свободен, улеснен и силно детайлизиран формат е изключително важно както за нашата работа, така и за всички страни, пряко заинтересовани от политиката, провеждана от държавни органи и институции. Относително често сме използвали статистика и данни за резултатите от работата на застрахователните дружества, поддържана на електронната страница на КФН[1], като до 2022 година комисията се отличаваше с наличието на качествени и силно детайлизирани данни. Разликата в пълнотата на информацията след 2022 година е очевидна и за наша изненада – не в положителна посока. В този смисъл бихме искали да подкрепим усилията за поддържане на отчетна информация за застрахователните дружества в колкото е възможно по-подробен формат.

Данните за всеки сектор, особено когато са достатъчно подробни, навременни и надлежно събрани трансформират общата картина: повече данни и все по-усъвършенствани начини за извличане на информация от тях позволяват по-конкретно идентифициране и наблюдение на рисковете и тяхното значение за конкретни лица или домакинства. Те позволяват изграждане на по-специфична представа за индивидуалното поведение и чувствителност, особено като става въпрос за застрахователния сектор.

По-добрите данни – повече данни с подобрено качество, неминуемо водят и до по-точни, по-предсказуеми прогнози и планове, които позволяват на застрахователния сектор да реализира по-добре потенциала си като мениджър на социалния риск.

Обработката на данни исторически е в самата сърцевина на дейността на застрахователните предприятия, която се корени силно в статистическия анализ, базиран на данни. Данните винаги са били събирани и обработвани, за да информират застрахователните решения, ценовите политики, уреждането на искове и предотвратяването на измами. Отдавна има стремеж към по-подробни набори от данни и предсказуеми модели, така че ролята на КФН в този процес е от ключово значение за целия застрахователен пазар.

Анализаторите и вземащите решения в сектора се нуждаят от данните в колкото е възможно по-детайлен формат, за да е възможно измерване на ефекта от прилагани действия за подобряване на работата на застрахователния сектор. В този смисъл, бихме приветствали, ако в статистическата информация, която се публикува за застрахователния пазар, се възстановят по-детайлните бизнес линии, които до 2022 г. позволяваха да се наблюдават специфични сектори като селскостопанското застраховане, застраховането на търговски товари и подобни важни за икономиката ни сегменти. Смятаме, че информацията за пазарното представяне на всяко дружество (премии, брой договори, обезщетения) в детайлни бизнес линии трябва да се публикува на всяко тримесечие по дружества в обща таблица, за да може да се анализират както тенденциите в отделните сегменти, така и представянето на всеки застраховател. Обобщената информация често скрива специфични проблеми, с които понякога отделни дружества се сблъскват, поради което нейното наличие не е достатъчно за качествен и конструктивен анализ и предложения за промяна на политики.

Публикуването на статистика именно от регулатора на застрахователния пазар повишава многократно доверието в нея. В случай, че данни за пазарната статистика се предоставят не от КФН, а от асоциация или друг вид организация на застрахователните дружества, съществуват рискове за нейната навременност, достъп и пълнота. Доверието в институцията спомага както за навременното вземане на решения, така е в приемане на безспорността на информацията от всички заинтересовани страни.

С уважение:

Светла Костадинова

Изпълнителен директор

Институт за пазарна икономика


[1] Например тук, тук и тук.