Най-значимият фактор за бедността е образованието. Безработицата е гарант за трайно ниски доходи и бедност.
изтегли презентация | изтегли прессъобщение
Институтът за пазарна икономика изготви анализ, който разглежда разпределението на доходите в българското общество, като се фокусира върху различни разрези на бедността и неравенството. Водещият мотив на авторите е да бъде представена една цялостна картина – наречена от нас „крива на доходите“, която отразява доходите на всички български граждани. Тази крива може да бъде разбита по ключови фактори за благосъстоянието на домакинствата у нас – спрямо населеното място, нивото на образование и икономическата активност на членовете на всяко едно домакинство. Кривата на доходите позволява един много по-различен и дълбок поглед към бедността и неравенството, в т.ч. изготвяне на профили на бедността и оценка на значимостта на отделни фактори спрямо риска от попадане в бедност.
Разбивките на кривата на доходите разкриват следните общи наблюдения:
- Заможните домакинства у нас (обединяващи топ 20% от хората) генерират 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от най-бедните 20% от хората) получават едва 7% от доходите в обществото;
- Удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните – наблюдава се солидна връзка между доходи и „щастие“;
- Доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско, както при бедните, така и при заможните;
- Образованието и заетостта са силно обвързани – в групата на бедните преобладават тези със завършено до основно образование и неработещите, тоест хората без трудови доходи.
- Поне 60% от бедните на 16 и повече навършени години са работили някога през живота си;
- Едва 20% от бедните на 16 и повече навършени години са в лошо или много лошо здравословно състояние. Половината бедни са в добро или много добро здравословно състояние.
Крива на доходите в България (2013)
Източник: ИПИ по данни на НСИ (SILC 2013)
Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното покачване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност.
Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството за да се „вържат двата края“, показва, че с разходните политики проблемите на бедността не могат да бъдат решени. Реформи в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватна регионална политика са без алтернатива за покачването на доходите.
Оценка на доходите и бедността по типови групи
Групиране на населението на 16 и повече години по икономическа активност, образоване и населено място – оценка на доходите и риска от бедност
Образование и икономическа активност
- Най-значимият фактор за бедността е образованието – независимо от икономическата активност на лицата, по-ниското образование се отразява силно негативно на доходите и риска от бедност. Завършването на поне средно образование е ключово за намирането на работа и избягване на бедността.
- Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност – рискът от бедност при заетите със завършено поне средно образование е под 5%. Въпреки това, в сравнително по-малобройната група на заети с начално или по-ниско образование се наблюдават високи нива на бедност – 30% от заетите с основно образование са бедни.
- Най-рисковата група са безработните, които имат изключително ниски доходи и много високи нива на бедност – над 80% за безработните с начално или по-ниско образование и 60% за безработните с основно образование са бедни;
- При по-ниските нива на образование доходите и рискът от бедност при неактивните са сравними с тези при заетите. Това е едно от обясненията за сравнително ниските нива на икономическа активност сред по-ниско квалифицираните.
Икономическа активност и големина на населеното място
- Наблюдават се много ниски доходи и високи нива на бедност в малките населени места – всеки трети в селата на практика е беден, което е поне три пъти повече спрямо бедността в големия град;
- Различията при пенсионерите са сравнимо по-малки както според образованието, така и според големината на населеното място. Това е следствие от солидарната пенсионна система, която силно намалява разликата в доходите между различните групи пенсионери.
Бележки и методология
Представените инфографики се базират на т. нар. персонални данни от изследването на НСИ за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2013 г. На инфографиките представяме цялото население на България, което е на 16 или повече години или малко над 6,2 млн. души през 2013 г. За целите на представянето се използва т.нар. „общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица“ – накратко „еквивалентен доход„.
За информация:
Петър Ганев, старши икономист в ИПИ Явор Алексиев, икономист в ИПИ
[email protected] / (02) 952 62 66 [email protected] / (02) 952 62 66
Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
