18-06-2021

Критичен общ коментар на концепцията на Модел 4 за реформа на съдебната карта

Критичен общ коментар на концепцията на Модел 4 за реформа на съдебната карта[1]

Предлагането на конкретен модел, по който да бъде извършена трансформацията на съдебната карта на страната предполагаше надграждане на свършеното от предишния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Въпреки вътрешните противоречия между отделните членове, той остави добри резултати като отправна точка за работа, в това число два съществени анализа[2] и разработената и приложена на практика Система за изчисляване натовареността на съдилищата (СИНС). Въпреки това към момента на представяне на резултатите от изпълнения от ВСС европроект[3] и обвързването на реорганизацията на съдебната карта по Модел 4 се наблюдават редица особености:

Липса на ясно дефинирана цел от страна на ВСС при прекрояване съдебната карта на страната

Прочитът на обемните материали, представени от изпълнителя по обществената поръчка и последвалия от това Доклад, който представя Модел 4, оставят трайното убеждение за разрешаване на вътрешноведомствени за съдебната власт проблеми като „осигуряване на възможност за безусловна пълна специализация на съдиите в страната по основни правни материи и постигане на ефективно изравняване на натовареността в общите съдилища от една и съща инстанция“ (стр. 21 от Доклада по Модел 4). Предвид ясното и изрично обособяване на множество критерии от високо обществено значение както за юридическата общност, така и за местните общности, засегнати от една такава промяна, тази цел е неразбираема. Тя би могла да бъде постигната чрез рутинната дейност на ВСС по назначаване, атестиране и повишаване на съдиите или при разнородни модели, алтернативни на Модел 4.

При така заявените цели вече се подменят концептуално параметрите, по които се изгражда Модел 4. От този момент насетне Докладът по модел 4, а с това и целите по проекта, се трансформират в едно самоцелно упражнение за постигането на неубедително за обществото решение. Оправдано резултатите от Модел 4 се приемат критично и от съдиите вътре в системата, защото проличава подход, при който ще бъдат пренебрегнати малките съдилища и по-ниските в йерархията съдии, по-малките градове и т.н. – модел, който уязвява по-слабите в една система. За да бъде минимизирано недоволството се предлага широк кариерен ръст, който обаче не е обвързан с точен икономически анализ и цената, която българските граждани ще платят за това през бюджета. Този кариерен ръст се оказва всъщност илюзорен, защото от около 900 районни съдии в окръжен съд ще се повишат около 300, от около 500 окръжни съдии ще се повишат 170, а след това системата за повишаване ще се затлачи за неопределено време. Освен това при така демонстрираната административна немощ на Съдийската колегия на ВСС така обявеното повишаване на стотици съдии ще се окаже мъчително и дълготрайно занимание.

Липса на пълно мащабно изследване на проблемите на действащата съдебна карта на страната

Изготвените по проекта материали, станали основа за разработването на Модел 4, много внимателно избягват въпроса за цялостния преглед на съдилищата в страната. Насочването на усилията в предметния обхват на предстоящата реформа да попаднат само общите съдилища фаворизира административните, военните и специализираните съдилища като предварително ги изключва от една бъдеща реорганизация. Модел, при който има предварително зададени „свещени крави” няма как да получи подкрепа и да оправдае каквито и да било публични разходи. Статистическите и аналитичните материали по проекта на ВСС следва да бъдат употребени, за да се обясни по разбираем начин на обществото и на засегнатите пряко юридически професии и местни общности защо даден съд остава – дали не е предпочетен, а друг не е просто пожертван. При Модел 4 и изготвената листа за закриване на районни съдилища се пораждат силни изкривявания – така например град като Панагюрище, в който има висока икономическа активност и редица големи данъкоплатци от национален мащаб ще бъдат засегнати от механичното закриване на съдилища. Като контрааргумент – закриването на РС-Малко Търново е признак на отстъпление на държавата в пограничен район със стихващи функции.

Неубедителност на статистическите данни

Послужилите за отправна точка както на изпълнителя на дейностите по проекта статистически и аналитични материали, така и последвалият от това Доклад за приложението на Модел 4, са лишени от обективност. Дори да оставим настрана формàта, в който са достъпни, обобщените статистически данни на ВСС, следва да направим няколко бележки, свързани с натовареността, която е отправна точка и очевидно основна цел на Модел 4:

– Придържането към старата система за събиране на статистически данни разчита само на броя на делата, т.е. почива на презумпцията, че те са еднородни. Това не може да даде достоверна оценка за реалното време, отделяно за сходни, но с различна правна и фактическа сложност дела, т.е. за действителната индивидуална съдийска натовареност и тази на отделните съдилища (или т.нар. тежест на делата);

– В доклада за Модел 4 се отбелязва, че събраните от СИНС данни не са достоверни. Дори към момента това да е така, не става ясно защо толкова време след началото на мандата на сегашния състав на ВСС, последният не положи усилия за премахване на недостатъците ѝ, усъвършенстването ѝ и я остави технологично да остарее, губейки полезността си. Игнорирането на СИНС е озадачаващо и не почива на никаква професионална, а и житейска логика. Припомняме, че ЕК оцени положително работата на предишния състав на ВСС по отношение на СИНС, а именно – че е събрана „достатъчна информация“, че трябва да се стъпи на „новите стандарти за натовареност“, както и че работата на следващия състав на ВСС е „не толкова извършването на по-нататъшен анализ, колкото съставянето на заключения и постигането на консенсус“[4]. Липсва централизирано наблюдение в динамична среда на факторите, които определят тенденциите за натовареност в бъдеще;

– В извършените по проекта анализи не се съдържа пълна и специфична информация за всеки от 113 съдебни района на районните съдилища, от които може да се извлече познание за спецификите на всяка от засегнатите местни общности, а това би имало решаващо значение за справедлива оценка и решение за реформата на съдебната карта.

Всичко това обуславя работа с данни, чиято обективност, многостранност и задълбоченост са под въпрос от самото начало. В този смисъл считаме, че реално реформиране на съдебната карта ще е пълноценно и отчитащо местните специфики само когато тези пороци се отстранят, а произведените в Модел 4 изравнявания на натовареността на съдиите не са плод на субективна преценка, с което се губи едно от демонстрираните му преимущества.

Аргументирани критики като инструмент за взаимодействие

Независимо от изложените множество оправдано критични бележки, настоящият състав на ВСС е задължен пред обществото да продължи усилията по реформа на съдебната карта в оставащата близо година от мандата си. В противен случай съществува риск да бъдат заличени близо шестгодишни усилия, финансови и институционални, за които ВСС похарчи приблизително 7 млн. лева, в това число необходимо е сериозно да се преразгледа способността на администрацията на ВСС да събира, обработва и интерпретира статистически данни, както и цялостно да поддържа функциите на съвета. Осъвременяването на СИНС е също силно препоръчително.

В национален мащаб ВСС следва да включи като засегнати от реформата административните, военните и специализираните съдилища. Неправилно и необосновано е да се реформират само районните съдилища. Напротив, извършването на пълноценна и мащабна реформа на съдилищата и прокуратурите ще бъде добър повод да се търси отговорност и за числеността на държавната администрация като цяло.

Този състав на ВСС има възможността да потърси и постигне консенсус само ако извади от „забранителния списък” всички видове съдилища и подготви всеобхватен модел, върху който следващият състав на ВСС или дори и този да предложи реални действия. Като начало работещ вариант би бил да се премине към експериментално приложение в няколко съдебни района на ревизиран вариант на Модел 4. Сега предложеният Модел 4 е неприложим емпирично, тъй има за основа промяна в родовата подсъдност, а това няма как да стане пилотно. Така биха били проследими финансовите и социалните ефекти. Краткосрочни усилия следва да се насочат към изработване на пътна карта, за да има възможност изготвените по проекта на ВСС аналитични материали да бъдат използвани преди да бъдат остарели като информация.

[1] Изследването е изготвено с подкрепата на Министерство на външните работи на Кралство Нидерландия.

[2] Доклад за значението на районните съдилища в структурата на съдебната система и критериите за промяна в съдебната карта на районните съдилища, достъпен на http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/8/Doklad-sadebna-karta-0.pdf и Доклад за социално-икономическите фактори, които влияят на натовареността на районните съдилища, достъпен тук: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/8/Doklad-sadebna-karta-0.pdf

[3] Тази дейност Съветът изпълни по проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата”, финансиран със средства от ЕС като само за последната фаза за целта на ВСС бяха реално изплатени 346 587.59 лв. С поредица действия СК на ВСС избра т. нар. „Модел 4”, по който да бъде извършена промяната на съдебната карта на страната.

[4] Технически доклад, придружаващ Доклада на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 15.11.2017 г., стр. 10 – 11.