Пътят към фискална децентрализация – април 2018 г.
Споделяне на данък общ доход с общините
| пълен текст на изследването |
Изминалото десетилетие се характеризира с отказа на българските правителства да осъществят стратегическия си ангажимент към гражданите за фискална децентрализация. Последните значителни стъпки в посока повишаване на финансовата самостоятелност на българските общини бяха направени в далечната вече 2007 г., когато общинските съвети получиха право да определят размера на местните данъци и такси в предварително зададени граници. Последвалият период показа, че тази стъпка е била недостатъчна и не е довела до съществена промяна в структурата на общинските бюджети:
- Общинските бюджети остават в силна зависимост от държавните трансфери. Близо 2/3 от бюджетите на общините се финансират от държавните трансфери, а отделно капиталовите разходи на местни ниво са почти изцяло зависими от усвояването на европейските средства.
- Провеждането на самостоятелна фискална политика е силно затруднено от липсата на достатъчни собствени приходи. Тежкото финансово състояние на общинските бюджети и начинът на действие на въведената през 2016 г. Процедура за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения доведоха до стимули за увеличаване на съществуващите местни данъци и създадоха предпоставки за нарастваща политическа зависимост заради възможността за отпускане на безлихвени заеми и последващото им евентуално „опрощаване”.
- Липсата на собствени средства ограничава ролята на местната демокрация и лишава общините от необходимите инструменти за формиране на местни политики – под въпрос е дали при сегашната система те изобщо могат успешно да провеждат дългосрочна политика в интерес на своите граждани.
Решението: фискална децентрализация
Фискалната децентрализация почива на два основни принципа – „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Първото понятие се свързва с правото и реалната способност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност, а второто – със схващането, че проблемите се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.
Реална промяна по отношение на финансовата самостоятелност на българските общини е възможна единствено чрез преструктуриране на съществуващата данъчната система. В експертните среди е налице известен консенсус, че добра първа стъпка в посока фискална децентрализация би било споделянето на една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) с общините. При заложени в бюджет 2018 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица в рамките на 3,372 млн. лв., преотстъпването на такава част от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. или с 30,4%.
| таблица с ефекта върху българските общини |
Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:
- Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
- Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
- Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство.
Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.
Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:
- Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
- Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
- Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
- Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
- Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.
| пълен текст на изследването |
За повече информация и интервюта:
Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ
02/952 62 66 | [email protected]
Явор Алексиев, старши икономист в ИПИ
02/952 62 66 | [email protected]