Финансиране на висшето образование
Финансиране на висшето образование:
международният опит и българските перспективи
Проучването на настоящия модел на финансиране на висшето образование в България сочи, че през последното десетилетие той не претърпява никаква съществена промяна. Същото се отнася и до законодателната база, на която той е основан. В сърцевината му стои методът на централно определяне на студентите по специалности и залагане на тавани на семестриалните такси, дори и в частните университети. Прилагането на този принцип води до сериозни дисбаланси на пазара на труда и хронично свръхпредлагане на кадри в определени сфери и недостиг на специалисти в други – последното десетилетие се характеризира с голям брой студенти в икономическите и хуманитарните специалности и липса на кадри с инжeнерно, педагогическо и медицинско образование. Резултатите от изследванията на качеството на предлаганото в държавните университети образование също не са обнадеждаващи – те постигат най-добрите резултати в страната в области, в които частно образование отсъства. Тези две обстоятелства са достатъчно убедителен аргумент за необходимостта от реформа в модела на финансиране.
Опитът от други системи на финансиране на висшето образование откроява три отделни модела, чието прилагане води до значително по-добри резултати по отношение ефективността на финансирането, качеството на образователния продукт, разпределението на специалностите и ориентирането към по-нататъшна заетост:
- Модели, основани на резултатите: финансирането се отпуска въз основа на система от критерии, които оценяват качеството на висшето образование, знанията и уменията, придобити от студентите, което насочва финансирането към най-добрите специалности и университети;
- Модели, основани на търсенето: „плоска“ държавна субсидия, достъпна за всеки студент във вид на ваучери, допълнена със семестриална такса, което позволява съревнованието между университетите в свободни пазарни условия, но запазва социалната ангажираност към сферата на образованието;
- Модели, основани на студентски заеми: система от заеми с минимална държавна регулация, при която университетите свободно определят цената на образованието си.
На практика, нито един от тези модели не се прилага в своя „чист“ вид, а различните образователни системи подбират тези части от тях, които най-добре отговарят на нуждите и условията им. По тази причина реформата на модела на финансиране в България би могла да вземе най-добрите елементи от трите модела. Ясната цел на реформата следва да бъде именно адресирането на двата ключови проблема – ефективното разпределение на държавното финансиране и повишаването на качеството на образователната услуга. За тази цел към настоящия момент биха могли да бъдат предприети следните мерки:
- въвеждане на финансиране въз основа на резултатите (на база изградената вътрешна система за оценка на качеството и външно оценяване), подкрепяно със студентски кредити, като вбъдеще най-подходящата еволюция би била в посока финансиране чрез ваучери;
- премахване на таваните на семестриалните такси;
- прекратяване на практиката на определяне на броя студенти по специалности на ниво министерство на образованието, което, заедно с предходната мярка, ще позволи на университетите да водят собствена политика на привличане на студенти;
- преосмисляне на видовете студентски преференции, които по настоящем насочват бюджетни средства към нискокачествени услуги;
- реформиране на метода на акредитация на висшите учебни заведения към критерии, основани на качеството на образование, и опростени процедури.
Пълният текст на изследването можете да намерите тук.
Автор на изследването е Адриан Николов, стажант в ИПИ.