Новата индустрия: успешни модели и фактори за растеж на българската икономика
В тази рубрика ИПИ представя успешните модели на развитие и трансформация на бизнеса в България.
Анализите са изготвени по поръчка и в сътрудничество с компаниите, като отговорността за анализа и изводите е изцяло на ИПИ.
- Кризата от 2008-2009 г. бе своеобразен вододел по отношение на модела и факторите за растеж в българската икономика. Перспективата за членство в ЕС, завършващият процес на приватизация на големи предприятия, кредитната експанзия и интересът към строителство и покупка на имоти доведе до значим прилив на чуждестранен капитал.
- Между 2010 и 2019 г. България отбелязва постоянен икономически растеж, но двигателите на растежа вече са различни. Износът на стоки и услуги е основният фактор с реален ръст от 7,4% средногодишно. Трансформацията на икономиката е в голяма степен резултат от бързата интеграция на български производства и услуги в глобалните вериги на стойност.
- Кризата, последвала пандемията от началото на 2020 г. прекъсна десетилетието на растеж за българската икономика, но икономическите последици са по-слаби от първоначалните прогнози и опасения. Шокът в индустрията и голяма част от услугите беше рязък, но краткотраен – още през лятото на 2020 г. започна възстановяване. Някои от отраслите на преработващата индустрия вече достигнаха предкризисните нива на активност. Данните сочат, че основните дълготрайни процеси, протичащи в българската икономика, продължават и не са засегнати в дълбочина от кризата.
Успешното развитие на българските предприятия продължава да зависи от способността им да увеличават производителността си чрез технологично обновление и инвестиции в среда на все по-силна регионална и глобална конкуренция и отворен пазар на труда в ЕС, който ще остане голямо предизвикателство пред задържането на квалифицирана работна сила.
Компаниите от модерната търговия или т.нар. “ритейлъри” допринасят за 29,7% от общите приходи в търговията на дребно през 2021 г. и наемат 20,9% от общия брой заети лица в сектора. Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който отчита публично обявените през миналата календарна година данни от компаниите и е направен по поръчка на „Сдружение за модерна търговия“. Данните показват, че цялостното въздействие на модерната търговия върху българската икономика за 2021 г. възлиза на над 9.8 млрд. лева. Докладът е базиран на собствена методология на ИПИ и измерва както добавената стойност от дейността на компаниите от модерната търговия в България, така и допълнителните ефекти по веригата на доставките и свързаните отрасли.
„Данните от доклада ясно илюстрират важната роля, която модерната търговия има в сектора, приноса към българските производители, работните места и цялостната добавената стойност към българската икономика”. Така главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов коментира резултатите и добави, че условно-дефинираният сектор „Модерна търговия“ обхваща 79 отделни търговски дружества, които формират дейността на 67 отделни вериги от търговски обекти, всяка от които оперира под общ търговски бранд.
- Ефектът Lidl: Оценка на икономическото въздействие от дейността на Лидл България за 2021 г. – ноември 2022
Въздействието от дейността на Лидл България върху икономиката на страната включва прекия принос към вътрешното търсене от извършените разходи на компанията, както и непреките ефекти, които са предизвикани от взаимодействието по веригата на добавената стойност с останалите отрасли и бизнес сектори.
- Успехи и предизвикателства на безалкохолната индустрия и въздействието ѝ върху българската икономика – май 2022
Предприятията, произвеждащи безалкохолни напитки и бутилирани води, създават добавена стойност над 266 млн. лева на година. Това представлява близо 46% от добавената стойност в производството на всички видове напитки, около 10% от добавената стойност в цялата хранително-вкусова промишленост, 1,6% от преработващата промишленост и 0,3% от брутната добавена стойност в националната икономика на България. Това показват резултатите от представеното днес първо по рода си изследване за социално-икономическия отпечатък на безалкохолната индустрия върху българската икономика, изготвено от Института за пазарна икономика, за Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Проучването предстои да бъде актуализирано регулярно, като неговата цел е да даде актуална картина на основните показатели за състоянието и динамиката на сектора, както и да се анализира цялостното въздействие от дейността на компаниите върху свързаните отрасли и икономиката на страната като цяло.
- стрийм – 30 май 2022
КЦМ АД е сред 10-те най-големи производствени предприятия в страната и най-голямото индустриално предприятие в област Пловдив
Най-големият ефект от дейността на групата КЦМ е концентриран при производството на стоки и суровини, вложени в процеса на преработване.
На следващо място се нареждат съвкупните ефекти от разходите за инвестиции и външни услуги, които също се доставят от местни компании.
Делът на разходите за персонал изглежда нисък, но това се дължи на дейността на компанията, която е капиталоинтензивна и се характеризира с инвестиции в технологии и висока производителност на труда.
