Новата индустрия: успешни модели и фактори за растеж на българската икономика

В тази рубрика ИПИ представя успешните модели на развитие и трансформация на бизнеса в България.

Анализите са изготвени по поръчка и в сътрудничество с компаниите, като отговорността за анализа и изводите е изцяло на ИПИ.

  • Кризата от 2008-2009 г. бе своеобразен вододел по отношение на модела и факторите за растеж в българската икономика. Перспективата за членство в ЕС, завършващият процес на приватизация на големи предприятия, кредитната експанзия и интересът към строителство и покупка на имоти доведе до значим прилив на чуждестранен капитал.
  • Между 2010 и 2019 г. България отбелязва постоянен икономически растеж, но двигателите на растежа вече са различни. Износът на стоки и услуги е основният фактор с реален ръст от 7,4% средногодишно. Трансформацията на икономиката е в голяма степен резултат от бързата интеграция на български производства и услуги в глобалните вериги на стойност. 
  • Кризата, последвала пандемията от началото на 2020 г. прекъсна десетилетието на растеж за българската икономика, но икономическите последици са по-слаби от първоначалните прогнози и опасения. Шокът в индустрията и голяма част от услугите беше рязък, но краткотраен – още през лятото на 2020 г. започна възстановяване. Някои от отраслите на преработващата индустрия вече достигнаха предкризисните нива на активност. Данните сочат, че основните дълготрайни процеси, протичащи в българската икономика, продължават и не са засегнати в дълбочина от кризата.

Успешното развитие на българските предприятия продължава да зависи от способността им да увеличават производителността си чрез технологично обновление и инвестиции в среда на все по-силна регионална и глобална конкуренция и отворен пазар на труда в ЕС, който ще остане голямо предизвикателство пред задържането на квалифицирана работна сила.


ИПИ, в партньорство със Сдружение за модерна търговия (СМТ), изготви за втора поредна година проучване на ролята и социално-икономическия принос на модерната търговия в икономиката на България. Оценката на ИПИ показва, че създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика от дейността на компаниите от модерната търговия достига 11,8 млрд. лева през 2022 г. Съвкупният ефект на модерната търговия отчита ръст от 21% спрямо 2021 г., което отразява добрите показатели на компаниите и разрастването на модерната търговия през последните години. 

Виж презентацията на ИПИ от представянето в БТА

Изследването на ролята и социално-икономическия принос на модерната търговия в България дава един задълбочен поглед към развитието и модернизацията на търговията на дребно, като поставя сектора в светлината на общия тренд на трансформация на българската икономика през последните две десетилетия. Навлизането и разрастването на модерната търговия води със себе си ръст на инвестициите и приток на чужди капитали, внедряване на технологии, повече възможности за растеж на българските производители на хранителни и нехранителни стоки, по-високи възнаграждения на наетите и по-голям избор за потребителите.


За втори път съвместно с AmCham Bulgaria ИПИ оцени действителния размер на американските инвестиции в България. На базата на преглед на 1000 отчета става ясно, че преките чужди инвестиции от САЩ са над 5,5 млрд. лв., а американските компании реализират приходи от близо 11 млрд. лв. и осигуряват над 41 хил. работни места, като плащат възнаграждения, надвишаващи 2 пъти средната заплата за българската икономика.

bg_previewDownload


Над 2 млрд. лв. е оборотът на български компании в търговската мрежа на Lidl в периода 2020-2022 г. Близо 90% от тази стойност е реализирана в страната, а останалите 10,6% са износ в европейската мрежа на веригата.

Как тези обороти въздействат върху развитието на самите компании и тяхното производство, но и на регионите, в които те оперират, е темата на специален анализ, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според резултатите от техния доклад, през последните три години Лидл България доставя стоки от над 250 български компании от всичките 28 области на страната.


Над 338 млн. лв. е ефектът от търговската дейност на Лидл България в община София през 2022 г. Това показва анализ, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ), който включва шестте най-големи общини в страната. 


Ефектът от търговската дейност на Лидл България в 6-те най-големи български общини през 2022 г. достига 705 млн. лева. Това показва анализ, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проучването обхваща общините София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна и Бургас.

„След като няколко поредни години заедно с ИПИ показваме икономическия принос от дейността на Lidl към икономиката на страната, сега фокусирахме анализа върху отделните региони. Така можем да покажем как с всеки нов магазин, Lidl допринася за развитието на местните икономики. Този ефект става още по-значим, когато добавим приноса ни към пазара на труда и мрежата от местни доставчици, с които работим в цялата страна. Във всеки нов град, в който стъпваме, потребителите получават достъп до проверени и качествени продукти на добра цена, нашите служители работят и се развиват професионално в компания – топ работодател, а социалните ни инициативи и проекти променят средата към по-добро“, каза Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.


Автор на изследването „Икономическото партньорство между България и САЩ: инвестиции, работни места и търговия (1990 – 2022)“ е Институт за пазарна икономика, по поръчка на Американска търговска камара в България. Той представя всеобхватна и достоверна картина на двустранните икономически и бизнес отношения между двете страни за период от над тридесет години и логически надгражда първото издание на това изследване, което през 2018 г. представи солидни данни, които отхвърлиха серията от митове, касаещи обхвата, въздействието и значението на американските инвестиции у нас.


Докладът „Застраховането в България – икономически отпечатък и предизвикателства пред развитието“ е изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) по поръчка на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) през 2022-23 г. Представлява независимо изследване, което се прави за първи път в България по отношение на застрахователния сектор. Целта му е да се очертае съвкупният икономическия „отпечатък“ на дейностите по застраховането върху вътрешното търсене в националното стопанство, както и да се изследва степента на използване на застрахователните механизми за осигуряване на пълноценна икономическа и социална защита на гражданите и бизнеса. В доклада се прави преглед на българския застрахователен сектор, ролята и мястото му в икономиката през последните години, разглежда се влиянието на държавата и нейните регулации по отношение на  застрахователната дейност и се представят преките и косвените ефекти на сектора върху икономиката на България. Чрез сравнения с пазарите на други европейски държави, с фокус върху тези, които са близки в социално-икономическо отношение, се дава възможност българският застрахователен сектор да се постави перспектива и да се посочат възможностите за развитие. Представената чрез доклада широка и обективна картина на българския застрахователен пазар създава солидна основа за генериране и обосновка на идеи по отношение на разнообразни социални, икономически, демографски или други публични политики, така че неизползваният потенциал на застраховането  да се насочи в обществена полза.


Компаниите от модерната търговия или т.нар. “ритейлъри” допринасят за 29,7% от общите приходи в търговията на дребно през 2021 г. и наемат 20,9% от общия брой заети лица в сектора. Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който отчита публично обявените през миналата календарна година данни от компаниите и е направен по поръчка на „Сдружение за модерна търговия“. Данните показват, че цялостното въздействие на модерната търговия върху българската икономика за 2021 г. възлиза на над 9.8 млрд. лева. Докладът е базиран на собствена методология на ИПИ и измерва както добавената стойност от дейността на компаниите от модерната търговия в България, така и допълнителните ефекти по веригата на доставките и свързаните отрасли.

„Данните от доклада ясно илюстрират важната роля, която модерната търговия има в сектора, приноса към българските производители, работните места и цялостната добавената стойност към българската икономика”. Така главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов коментира резултатите и добави, че условно-дефинираният сектор „Модерна търговия“ обхваща 79 отделни търговски дружества, които формират дейността на 67 отделни вериги от търговски обекти, всяка от които оперира под общ търговски бранд.


Въздействието от дейността на Лидл България върху икономиката на страната включва прекия принос към вътрешното търсене от извършените разходи на компанията, както и непреките ефекти, които са предизвикани от взаимодействието по веригата на добавената стойност с останалите отрасли и бизнес сектори.


Предприятията, произвеждащи безалкохолни напитки и бутилирани води, създават добавена стойност над 266 млн. лева на година. Това представлява близо 46% от добавената стойност в производството на всички видове напитки, около 10% от добавената стойност в цялата хранително-вкусова промишленост, 1,6% от преработващата промишленост и 0,3% от брутната добавена стойност в националната икономика на България. Това показват резултатите от представеното днес първо по рода си изследване за социално-икономическия отпечатък на безалкохолната индустрия върху българската икономика, изготвено от Института за пазарна икономика, за Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Проучването предстои да бъде актуализирано регулярно, като неговата цел е да даде актуална картина на основните показатели за състоянието и динамиката на сектора, както и да се анализира цялостното въздействие от дейността на компаниите върху свързаните отрасли и икономиката на страната като цяло.


КЦМ АД е сред 10-те най-големи производствени предприятия в страната и най-голямото индустриално предприятие в област Пловдив

Най-големият ефект от дейността на групата КЦМ е концентриран при производството на стоки и суровини, вложени в процеса на преработване.

На следващо място се нареждат съвкупните ефекти от разходите за инвестиции и външни услуги, които също се доставят от местни компании.

Делът на разходите за персонал изглежда нисък, но това се дължи на дейността на компанията, която е капиталоинтензивна и се характеризира с инвестиции в технологии и висока производителност на труда.