(function(w,d,s,l,i){w[l]=w[l]||[];w[l].push({'gtm.start': new Date().getTime(),event:'gtm.js'});var f=d.getElementsByTagName(s)[0], j=d.createElement(s),dl=l!='dataLayer'?'&l='+l:'';j.async=true;j.src= 'https://www.googletagmanager.com/gtm.js?id='+i+dl;f.parentNode.insertBefore(j,f); })(window,document,'script','dataLayer','GTM-M5C87P2');

Новата индустрия: успешни модели и фактори за растеж на българската икономика

В тази рубрика ИПИ представя успешните модели на развитие и трансформация на бизнеса в България.

Анализите са изготвени по поръчка и в сътрудничество с компаниите, като отговорността за анализа и изводите е изцяло на ИПИ.

  • Кризата от 2008-2009 г. бе своеобразен вододел по отношение на модела и факторите за растеж в българската икономика. Перспективата за членство в ЕС, завършващият процес на приватизация на големи предприятия, кредитната експанзия и интересът към строителство и покупка на имоти доведе до значим прилив на чуждестранен капитал.
  • Между 2010 и 2019 г. България отбелязва постоянен икономически растеж, но двигателите на растежа вече са различни. Износът на стоки и услуги е основният фактор с реален ръст от 7,4% средногодишно. Трансформацията на икономиката е в голяма степен резултат от бързата интеграция на български производства и услуги в глобалните вериги на стойност. 
  • Кризата, последвала пандемията от началото на 2020 г. прекъсна десетилетието на растеж за българската икономика, но икономическите последици са по-слаби от първоначалните прогнози и опасения. Шокът в индустрията и голяма част от услугите беше рязък, но краткотраен – още през лятото на 2020 г. започна възстановяване. Някои от отраслите на преработващата индустрия вече достигнаха предкризисните нива на активност. Данните сочат, че основните дълготрайни процеси, протичащи в българската икономика, продължават и не са засегнати в дълбочина от кризата.

Успешното развитие на българските предприятия продължава да зависи от способността им да увеличават производителността си чрез технологично обновление и инвестиции в среда на все по-силна регионална и глобална конкуренция и отворен пазар на труда в ЕС, който ще остане голямо предизвикателство пред задържането на квалифицирана работна сила.


Компаниите от модерната търговия или т.нар. “ритейлъри” допринасят за 29,7% от общите приходи в търговията на дребно през 2021 г. и наемат 20,9% от общия брой заети лица в сектора. Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който отчита публично обявените през миналата календарна година данни от компаниите и е направен по поръчка на „Сдружение за модерна търговия“. Данните показват, че цялостното въздействие на модерната търговия върху българската икономика за 2021 г. възлиза на над 9.8 млрд. лева. Докладът е базиран на собствена методология на ИПИ и измерва както добавената стойност от дейността на компаниите от модерната търговия в България, така и допълнителните ефекти по веригата на доставките и свързаните отрасли.

„Данните от доклада ясно илюстрират важната роля, която модерната търговия има в сектора, приноса към българските производители, работните места и цялостната добавената стойност към българската икономика”. Така главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов коментира резултатите и добави, че условно-дефинираният сектор „Модерна търговия“ обхваща 79 отделни търговски дружества, които формират дейността на 67 отделни вериги от търговски обекти, всяка от които оперира под общ търговски бранд.

Въздействието от дейността на Лидл България върху икономиката на страната включва прекия принос към вътрешното търсене от извършените разходи на компанията, както и непреките ефекти, които са предизвикани от взаимодействието по веригата на добавената стойност с останалите отрасли и бизнес сектори.


Предприятията, произвеждащи безалкохолни напитки и бутилирани води, създават добавена стойност над 266 млн. лева на година. Това представлява близо 46% от добавената стойност в производството на всички видове напитки, около 10% от добавената стойност в цялата хранително-вкусова промишленост, 1,6% от преработващата промишленост и 0,3% от брутната добавена стойност в националната икономика на България. Това показват резултатите от представеното днес първо по рода си изследване за социално-икономическия отпечатък на безалкохолната индустрия върху българската икономика, изготвено от Института за пазарна икономика, за Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Проучването предстои да бъде актуализирано регулярно, като неговата цел е да даде актуална картина на основните показатели за състоянието и динамиката на сектора, както и да се анализира цялостното въздействие от дейността на компаниите върху свързаните отрасли и икономиката на страната като цяло.


КЦМ АД е сред 10-те най-големи производствени предприятия в страната и най-голямото индустриално предприятие в област Пловдив

Най-големият ефект от дейността на групата КЦМ е концентриран при производството на стоки и суровини, вложени в процеса на преработване.

На следващо място се нареждат съвкупните ефекти от разходите за инвестиции и външни услуги, които също се доставят от местни компании.

Делът на разходите за персонал изглежда нисък, но това се дължи на дейността на компанията, която е капиталоинтензивна и се характеризира с инвестиции в технологии и висока производителност на труда.