На 11-ти август премиерът Бойко Борисов отново хвърли наблюдатели и анализатори в смут с поредното си изказване. При подписването на меморандум за сътрудничество със Световната банка, Бойко Борисов декларира в прав текст, че бюджетният дефицит ще бъде увеличен, за да се изпълнят повече инфраструктурни проекти: „Ще го представим (бел.ред. анализ, който ще се изготви в следващите седмици) в Брюксел, за да покажем с какво точно ще вдигнем дефицита. Не в пенсии или в заплати, или в неща, които според Брюксел не можем да вдигнем, а в реално строителство и инфраструктура".

... Бюджетният дефицит или дългът не са просто изфабрикувани показатели, които се взимат под внимание от бюрократите в Брюксел. Тези показатели съществуват, за да отразят реалността и да покажат каква е задлъжнялостта на една държава, доколко финансите й са устойчиви, доколко тя е платежоспособна и т.н. Няма значение какво оправдание (в случая пенсионна реформа) имаш за дадено задължение, важно е самото задължение. Дори и някои разходи да не бъдат калкулирани при мониторинга на изпълнение на критериите от Маастрихт, то това би било политически акт, далеч от сферата на икономиката – този разход пак си тежи и реално влияе на платежоспособността на страната.

Незнайно защо все още има хора, които вярват, че чрез държавната намеса икономиката може да върви напред. Дали от насажданите от комунизма идеи, или от изтъкването на довода за традицията, или пък просто от състрадателност, доста българи приемат, че преразпределението на дохода, отпускането на субсидии и предоставянето на данъчни облекчения е в реда на нещата. От своя страна, всяко правителство разработва планове и стратегии за развиването на икономиката като цяло или на отделен отрасъл ...

Има ли исторически факти, които показват, че големите увеличения на държавните разходи като процент от БВП водят до по-висок икономически растеж и създаване на повече работни места? Отговор: няма такива.