Статии

Индикатори Европейски съюз Изследвания и публикации Книги
Данъци и бюджет Финанси и икономика Оценка на въздействието на регламентите
Алтернативен бюджет Политика и Бизнес среда Филмчета Икономическа свобода
Икономическата свобода е заплашена от дълговата криза в Европа
ИПИ / 13.01.2012 / Брой 560
Хонконг, Сингапур и Австралия подобряват резултатите си и запазват челните три места в Индекс на икономическата свобода 2012 на фондация „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл”. България се представя по-добре от средното за света в повечето категории, но изостава от другите европейски страни и е далеч от най-свободните икономики в света.
2012: До 20 април работим за правителството; остават 5 за отработване
Петър Ганев / 06.01.2012 / Брой 559
Плътно до 20 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2012 г. Образно казано, това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си. Датата е символична, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света се знае като Tax Freedom Day.
Фискалните правила в България трябва да са по-строги
Калоян Стайков / 22.12.2011 / Брой 558
Законът за държавния бюджет на България за 2012 г. беше приет, но дебатът около фискалната политика както на страната, така и на останалите членки на Европейския съюз (ЕС) изглежда ще продължи и в първите месеци на следващата година. След срещата на Европейския съвет на 8-9 декември тази година, един от основните ангажименти на страните-членки на еврозоната е въвеждането на строги фискални правила на конституционно или еквивалентно ниво в тези страни.
Субсидии и капиталови трансфери към 15 държавни предприятия
Боряна Даскалова* / 06.01.2012 / Брой 559
С началото на новата година управляващите обявиха, че идва ред на нова вълна приватизация. Новината е добра, имайки предвид големия брой предприятия, които все още функционират като държавна собственост, т.е. животът им е поддържан на държавни системи. А системите са годишните субсидии и капиталови трансфери, които се правят от централния бюджет и от тези на различните ведомства към отделните предприятия.
Ще се реформираме ли, няма ли да се реформираме?
Явор Алексиев / 13.01.2012 / Брой 560
Пълното либерализиране на пощенските услуги в Европа си има крайна дата – 31 декември 2012 г. Решението на държавата е ясно – на този етап няма да продаваме пощите, а ще се опитаме да ги реформираме, да ги направим конкурентоспособни и печеливши. С оглед на очакванията за загуба от над 10 млн. лв за 2011 г., и половинчатите опити за структурна реформа на компанията през последните няколко години, подобна позиция може да звучи обнадеждаващо само за незапознати с „иновативността” на родната администрация наблюдатели.
Какво ни очаква през 2012 година?
Десислава Николова / 22.12.2011 / Брой 558
Ако се погледнат прогнозите на МВФ, Европейската комисия, ОИСР, ЕБВР и повечето инвестиционни банки, нищо добро. Следващата година най-вероятно ще е по-лоша от настоящата за България, поне ако се изхожда от прогнозите за региона на еврозоната и широкия ЕС, от които икономиката на страната зависи в най-голяма степен. Както правителството, така и всички останали трябва да запазим коланите си затегнати, ако искаме да преминем и през новата рецесия без дълбоки белези. А очакванията за възобновяване на високия растеж, инвестициите и вътрешното потребление ще трябва да оставим настрана поне за още една година.
Сбъркани реформи в сбъркана система
Явор Алексиев / 06.01.2012 / Брой 559
Като за добре дошли в новата година, управляващите забъркаха поредната ТЕЛК-каша. Поводът са промъкналите се в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавното обществено осигуряване за 2012 промени в Кодекса за социално осигуряване, които увеличават степента и обхвата на административнонаказателната отговорност, на която подлежат експертите от лекарските комисии, които неправомерно издават/са издали решения.
Къде държи БНБ валутните си резерви?
Десислава Николова / 06.01.2012 / Брой 559
Покрай валутната криза с периферните страни в еврозоната, се появиха не едно или две смели изказвания за рисковете, произтичащи от активите, в които е инвестиран валутният ни резерв. Без да цитираме конкретни автори и изказвания, коментарите обикновено бяха в следния дух: „БНБ инвестира почти всичките си валутни активи в ценни книжа на страни от еврозоната, а тези книжа стават все по-рискови”.