Отчет на засилените мерки за борба с корупцията

Автор: Любомир Авджийски / 19.02.2016
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Годишният доклад на главния прокурор за 2014 г., все още не е наличен на страницата на Прокуратурата. Възможна причина за това е изчакване да бъде формално приет от депутатите. Последните нямат законова процедура, по която да поощрят или да санкционират главния прокурор за добре или зле свършената работа. Документът е единствено информативен за тях.

Докладът изчерпателно разглежда резултатите на прокуратурата за различните функции като започва по следния начин: „С оглед изпълнение на препоръките в докладите на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка е изготвен план за действие за периода 01.03.2013 г. – 01.03.2015 г. Със заповед на главния прокурор е утвърден пакет от мерки за засилено противодействие на корупцията и организираната престъпност.“

Една от мерките е въвеждане на Единен стандарт за наблюдение и отчитане на делата за корупция и организирана престъпност. Наблюдението се осъществява от отдел „Специализиран“ към Върховната касационна прокуратура (ВКП) и представлява „засилена методическа помощ“, указвана от прокурорите от ВКП към наблюдаващите прокурори по конкретните дела - методически указания и ежемесечно отчитане на резултатите от разследването по тези дела. За този вид помощ е използван терминът „специален надзор“, като са издадени изрични Указания на главния прокурор от 18.03.2014 г. В заповедта е посочено, че „Особено внимание се отделя на делата образувани за корупционни престъпления и организирана престъпност, както и на наблюдаваните от Европейската комисия, за които вземането на специален надзор е задължително.“ Под специален надзор се поставят дела с особена правна и фактическа сложност, както и такива срещу висши държавни длъжности, политици и магистрати. През 2014 г. специален надзор е осъществен за 480 дела за корупционни престъпления, като са осъдени 110 души, а са оправдани 63. Понятието „корупционни престъпления“, обаче, е разширено, като в него влиза „същинската“ корупция (различни видове подкуп, таблица №1), но и други длъжностни престъпления като например  отказ или забава на длъжностно лице да издаде лиценз за определена дейност, за което се наказва с до 3 години затвор по чл. 282а от Наказателния кодекс (наказанието може да бъде и условно).

За същинските корупционни престъпления (различните видове подкуп) са наблюдавани 99 дела под специален надзор, като 10 дела са внесени в съда, а 2 души са осъдени.

Таблица №1

Престъпления

Наблюдавани дела

Дела, внесени в съда

Осъдени лица

Корупция

99

10

2

Злоупотреби със средства на ЕС

9

2

2

Източник: Прокуратура на РБ

Общо за „корупционните престъпления“ (разширеното понятие), включително такива, които не са под специален надзор, данните са следните: новообразуваните дела през 2014 г. са 989, което е над три пъти повече от 2013г. – 300. Внесените прокурорски актове в съда са 444 за 2014г. при 168 за 2013 г., а осъдените лица са 273 за 2014 г. при 118 за 2013г. Но и тук при същинското корупционно престъпление (подкуп) се наблюдава обратната тенденция – През 2014г.са внесени в съда 93 дела и са осъдени 71-ма души, а през 2013 г. са внесени 115 дела и са осъдени 101 души.

Таблица №2

престъпления

2013 г. - образувани дела

2014 г. – образувани дела

 

2013 г. -осъдени лица

2014 г. - осъдени лица

Корупционни престъпления  -общо

300

989

118

273

Същинско корупционни престъпления

115

93

101

71

Източник:Прокуратура на РБ

 

Очевидно е, че през 2014 г. е осъществена организирана акция на Прокуратурата, но по-голямата част от образуваните дела са:

1. Несъщински корупционни престъпления;

2. Без фактическа и правна сложност – от момента на образуване на повечето от производствата до осъдителната присъда/споразумение не е минала повече от година. За това говори двойно увеличеният брой на осъдените спрямо предходните две години, тоест тези дела са приключили или при „Бързо производство“, или със споразумение, като е търсено бързо завишаване на годишните резултати;

3. Повечето от присъдите/споразуменията са условни - пробация или глоба. Само 22 души са осъдени на „Лишаване от свобода“ (виж Таблица №3);

4. Присъдите за корупция с фактическа и правна сложност, каквито са срещу висши държавни служители, магистрати и политици, които са под „специален надзор“, са за 2 осъдени (виж Таблица №1).

Тези цифри ясно показват, че оценките на Европейската комисия могат да накарат прокуратурата да покаже активна дейност. Но въпросът е дали тази дейност е ефективна и дали в сегашния си вид и структура тази прокуратура е способна на реални резултати в борбата с корупцията. От последния мониторингов доклад на Европейската комисия е видно, че независимо от посочените завишени цифри оценката е силно негативна.[1] Нещо повече, ако образуваните дела срещу държавни служители и други длъжностни лица се увеличават три пъти за една година при намаляване на делата за същинска корупция, възможно ли е тези акции да водят до необоснована наказателна репресия в администрацията, вместо до реални резултати в борбата с корупцията? На този въпрос не можем да отговорим утвърдително, без да имаме достъп до конкретните дела, но според нас си струва да се анализира подобна опасност.

Таблица №3

Престъпление

Ефективно наказание – Лишаване от свобода

Условно наказание – Лишаване от свобода

Пробация

Глоба

Корупционни престъпления

22

143

83

80

Източник: Прокуратура на РБ

Друга обща тенденция от Годишния доклад на прокуратурата е, че намаляват регистрираните престъпления. През 2014 г. са регистрирани 109 799 престъпления при 122 089 за 2013 г. Осъдените лица за 2014 г. са 38 878, а за 2013 г. – 41 412. От последните сравнителни данни на Евростат се вижда, че във Финландия, при население от 5,3 млн. души, са регистрирани 425 хил. престъпления, а в България, при население от 7,3 млн. (според последното преброяване от 2011 г.), са регистрирани 120 хил. престъпления.[2] Тенденциите са сходни за всички страни, които са на предни позиции в класацията на Индекса за върховенство на правото (Rule of Law Index) – наблюдават се завишени нива на регистрираните престъпления (съотнесени към населението) спрямо страни с проблеми в съдебната система. Тези данни потвърждават кримонологичната теза, че в страни с ниско доверие към съдебната власт има по-ниски нива на регистрираните престъпления, тъй като пострадалите лица не сезират компетентните органи.

От друга страна щатът на прокурорите остава най-високият в Европейския съюз на глава от населението[3]. България е първа и по брой на служителите в прокуратурата на глава от населението за целия ЕС с почти 3 пъти над средното ниво за този показател.[4] В същото време становището в доклада на прокуратурата е, че „Щатът на прокуратурата, като цяло, е достатъчен за пълноценното осъществяване на законовите й правомощия.“

Липсата на реални резултати в борбата с корупцията въпреки провеждането на активни мероприятия е още един сериозен повод да бъде задълбочена реформата на прокуратурата и да бъдат преразгледани нейните функции, йерархични зависимости и процесуални инструменти.

 


[1] Статия „Неунищожителният доклад“ - http://ime.bg/bg/articles/neunishtojitelniyat-doklad/

[2] Източник: Евростат, 2012 г.

[3] Статия „България е първа по брой прокурори на глава в ЕС“ - http://ime.bg/bg/articles/bylgariya-e-pyrva-po-broi-prokurori-na-glava-v-es-/

[4] Статия „Малка, ефективна и компактна съдебна система“ - http://ime.bg/bg/articles/kompaktna-efektivna-i-moderna-sydebna-sistema/