Компактна, ефективна и модерна съдебна система

Автор: Любомир Авджийски / 06.11.2015
3 гласа, средно: 5.0 от 5

При подробен прочит на анализа на натовареността и щатните бройки, оставаме с впечатление, че заетостта в съдебната система не е следствие от добре обмислена стратегия и управление на човешките ресурси, а от стечение на обстоятелствата или „защото така е било досега”.

Натовареността е неравномерно разпределена. От една страна имаме високонатоварени райнни съдилища в областните градове, където средната натовареност е над 40 дела на съдия на месец за 2014 г. От друга, голяма  група нисконатоварени съдилища – апелативните съдилища, където средната натовареност е 7,6 дела на съдия на месец. Има 23 окръжни съдилища, при които натовареността е под 10 дела на съдия на месец. Сред окръжните съдилища единствено Софийски градски съд е с висока натовареност - 26,89 дела на месец. Подобна е и ситуацията в административните съдилища, където 11 са с натовареност под 10 дела на съдия на месец, което е почти два пъти по-ниско ниво от средното за страната и 2,8 пъти по-ниско ниво от натовареността на административния съд в гр. София.

Недопустимо е за ръководство, което управлява ресурс от половин милиард лева и 13 000 души персонал, да позволява дългогодишна неравномерност в натовареността на един и същи вид служители/магистрати. Разликата между натовареността на съдия в Софийски районен съд и Районен съд Ивайловград е 5 пъти, разликата между натовареността в Административен съд Пловдив и Административен съд Ямбол е 3,13 пъти, а между Софийски градски съд и Окръжен съд Кърджали - 4,84 пъти. Тоест едни магистрати и служители работят от 3 до 5 пъти повече от други. Това показва неравномерно разпределение на човешкия ресурс, както и неефективно и нецелесъобразно разпределение на финансовите ресурси на системата.

Освен анализ на натовареността на съдиите и на прокуратурорите, е необходимо да се направи и анализ на натовареността и на работата на съдебните служители. Последните са 9 170 към 2014г. или 125 на 100 000 души от населението, което е два пъти по-високо от средното за Европа. Нещо повече – служителите в българската прокуратура са най-много на глава от населението за целия ЕС и за останалите страни, които са включени в изследването на Съвета на Европа от 2014 г. -  41 служители в България при средно 14 служители на 100 000 души за изследваните 47 страни.

Брой на служителите в прокуратурата на 100 хил. души

 

*Унгария е на второ място по численост на служителите в прокуратурата с 27 души на 100 хил. от населението.

При сходни нива на регистрираните престъпления в Бълагария – 1643 и в Румъния – 1412 на 100 хил. души,  България има 3 пъти повече служители в прокуратурата на глава от населението. Може да го кажем и по друг начин – броят на служителите в прокуратурата на Румъния е 3006 души, а на прокуратурата в България – 2989 души, регистрираните престъпления в Румъния за 2012 година са 308 000, регистрираните престъпления в България за 2012г. са 120 000 (по данни на Евростат), населението на Румъния е 3 пъти по-голямо. Със същия брой служители румънската прокуратура извършва три пъти повече работа в три пъти по-голямо население.

Брой на служителите в прокуратурата на 100 хил. души

При сравнение на натовареността и щатната численост на европейските съдебни системи се вижда, че българската система има в пъти повече служители при по-ниска или сходна натовареност. Време е да бъде направен сериозен анализ за ефективността на дейностите в съдилищата и прокуратурите и да се вземат адекватни управленски решения, които да балансират неравномерната натовареност и да направят съдебната администрация по-компактна, по-ефективна и по-модерна.